вторник, 21 февруари 2012 г.

И аз мога...



Интересен народ са банскалиите. Ако "Шоуто на Слави" реши да проведе вечер на банския хумор, няма да им стигне едно предаване. Смехът извира отвсякъде, банскалии умеят да се веселят, но най-важното е, че умеят и да го съхранят. Смешните случки и герои са много, разказват се от уста на уста, нещо като народните песни. Имам събрани доста случки, достатъчни за издаване на книга.
Още като се родят, банските деца започват да усвояват и езика-банския. Когато другите деца тръгнат в първи клас, банските деца вече знаят два езика-български и бански. Не се смейте още, в България има и други диалекти, в чужбина също.
И така, днес ще Ви запозная с един герой - Лазар Даринкин.Няма как да не остане с истинското си име, защото бил много ръкат, велик и  прочут.
При преброяването на едномилярдния Китай се оказало, че има и един българин. Когато го попитали от къде е, с гордост отговорил, че е от Банско.
Та отишъл Ланката по търговия във Виена, обиколил Италия- Палермо, Рим, Венеция...
На едно място видял картини на известен художник.
"Майко, та и я мога да го нарисувам това, та и по-убаво даже". И нарисувал.
На друго място видял чаркове.
"Майко, та и я мога да направа таквия чаркове, та и по-убави". И нали бил ръкат, направил.
Направил и няколко скулптури от камък, - банска семка, баща му бил каменар едно време.
Така се прочул, че един ден го заобиколили много хора-туристи, интересни им се видели нещата.
"Вашето име сеньор?"
"Ланко Даринкин!-гордо отговорил нашия човек и в този момент всички извикали:
"Вива, Леонардо да Винчи, вива!...


Няма коментари:

Публикуване на коментар