сряда, 22 февруари 2012 г.

Заведете детето на театър



{image: www.mezzemer.com}

Миналата вечер бяхме на театър.
Гледахме "Канкун"- приятна пиеска с Ирини Жамбонас. Някои от Вас ще си я спомнят веднага в главната роля във филма"Маргарит и Маргарита".
Изглежда вече е задължително съвременните драматурзи и режисьори да пречупват нещата през своите артистични мозъци, но и да включват комерсиалното- това, което продава.
Какво имам предвид ли?
Ами не пропуснаха да покажат гол мъж, тичащ по сцената и търсещ гащите си уж! Какво толкова, кой не е виждал гол мъж, голяма работа. Не съм пуританка, не ме разбирайте погрешно. Явно  хората се чудят как да пълнят салоните. А как ще ги напълнят, като през цялото време стояхме облечени, само свалихме шапките. А тези, които оставиха палтата си на гардероб, измръзнаха горките. Освен това непрекъснато лъхаше хладен въздух. За кой ли път? Просто нещата се повтарят.
Спомних си, когато детето беше 6 клас. Нямахме баба и дядо наблизо, пък и с образователна цел, решихме да го заведем на театър. Никога няма да забравя постановката- "Еквус".
Бяхме на третия ред, същия студ, който лъхаше от сцената с по-голяма сила. И пак събличане, тичане по сцената голи, аз закривам с ръка очите на детето, то се дърпа...Едва издържахме антракта, от студ разбира се. Решихме да си тръгнем, но срещнахме един познат- стар ерген, който го гледал за не знам кой път и който ни увери, че второто действие ставало още по-интересно.
И какво мислите последва? - спор! Да се разболеем от студ, да пожертваме 36 лв. и да се приберем здрави. И тука детето се намеси - ще останем, защото постановката е интересна, не може да отиде на театър и да си тръгне след първото действие, не е културно...
Какво да правим, съгласихме се. Второто действие наистина беше по-горещо от първото, показаха още доста неща...
Нямаше смисъл да закривам очите на детето, просто трябваше да си държа ръката непрекъснато пред очите му...
Прибрахме се силно развълнувани, подобаващо премръзнали. Добре, че имахме коняк и планински чай, та спасихме положението.
Тогава нямаше компютри под път и над път, децата не бяха така осведомени, както сега.
Важното е, че и детето беше запомнило този театър. Сега, когато се връщаме в годините назад и се сетим за навлизането в пубертета, голям смях пада. Винаги споменаваме тази постановка!
Ето Ви идея- заведете детето на театър. А то дали ще иска да се отдели от компютъра? Това част от възпитанието ли е ? Нали театъра е културна институция? Нали  трябва да възпитаваме децата от малки да опознават и ценят изкуството?

Няма коментари:

Публикуване на коментар