вторник, 28 февруари 2012 г.

"Кой ми взе сиренцето?"

Днес искам да Ви покажа една книжка от нашата библиотека.



Бях я забравила, но попаднах на нея случайно тези дни. Купувана е през 2009 година.
Невероятно книжле... А защо е книжле? Ами защото се изчита за има няма час-два. 
Много се учудих, когато ми попадна в книжарницата в отдела за бизнес-литература. Огледах се за детски книжки наоколо. Помислих си, че някое детенце е било с майка си или баща си в книжарницата. Трябвало е да тръгне веднага и я е оставило не където трябва, а служителите не са обърнали внимание. Отворих я, зачетох се и се оказа, че всичко си е наред с подредбата. Купих я естествено. Тя е от книгите, които ме "грабват" с първите няколко страници. 
Също като филмите. На всеки филм му давам максимум десет до двадесет минути. Ако до тогава не ме заинтригува, няма кога... Е, освен ако не е взел "Оскар"...
Та за книжката, малка, полезна, интригуваща. За жени, мъже и деца, дори и пораснали. А защо 
да не я прочетете като приказка на детето, преди да заспи?
Вярвам, че четете приказки и не можете да откажете на настойчивите молби понякога, дори и да сте уморени.
Не знам на кого да я препоръчам по-напред!
Просто тя е за всички! Ако не сте я чели, поправете веднага тази грешка. Ще Ви подейства окуражаващо, особено ако в момента сте на кръстопът и не само...
Отделете си малко време, купете дори  няколко броя за подарък на приятели и любими хора!
Когато я прочетете, ще разберете, че съм права!

Няма коментари:

Публикуване на коментар