неделя, 1 април 2012 г.

Българинът пътува ли пътува...





Какво ни донесе демокрацята?
Не бързайте с отговора и с оплакванията. Как така нищо хубаво? Повече от двадесет години нищо... Според мене не е точно така.
Много неща ни донесе, дори и такива, за които никога не сме и подозирали, че съществуват. Сложете си ръка на сърцето и си отговорете честно и искрено. Можехме ли да пътуваме свободно, без унизителното чакане по опашки пред посолствата? Можеха ли децата ни да учат извън България? И още, и още...
За една Македония ни искаха визи или ги даваха само на избрани хора по празниците с намаление...И като отивахме там, зяпахме с отворени усти по техните витрини и цъкахме с език...Не знаехме какво е мохер, трицветна паста за зъби, вафлички и шоколади, които оглеждахме дълго преди да ги разтворим... А като ни купиха едни най - обикновени апрески, ходехме на училище с такова удоволствие, все едно, че на краката си носим златни обувки и стъпваме не на банския сняг , а на не знам какво...
Спомням си далечната 1992 година, когато трябваше да отида до Мадрид при съпруга ми, който работеше легално като научен работник в един от Институтите им. Дори и с пълно право на член - семейство ме връщаха три пъти и се редях дълги часове на опашки, като всеки път измисляха различен документ, който да им се представи. Колегите  ми се чудеха на моята упоритост и казваха, че ако бяха на мое място, щяха да се откажат. Последното, което трябваше да представя беше купения самолетен билет за отиване и връщане разбира се, който трябваше да покажа, преди да ми дадат заветната виза за 1 месец. 
А като срещнахме един емигрант - българин в градините на  кралския дворец, който спеше на пейка и предложи да ни снима, настръхнахме от страх да не хукне и открадне чуждия апарат, който ни бяха дали временно. Така и сме излезли на снимката - с отрязани крака и протегнати ръце, готови всеки момент да скочим за апарата. 
Бяха други времена тогава... 
Сега българинът пътува, пътува  и то много. Добили сме самочувствие, пълним самолетите, отиваме до някоя страна дори  и само на пазар... Истински европейци!
Е, не всички, едни отиват да видят, да сравнят, просто да се разходят, други по работа. Но факта, че самолетите са пълни, значи пътуваме.
Дори и само затова, трябва да сме благодарни, че сме свободни да пътуваме, че можем да отидем там, където си искаме, че можем да избираме, да оценяваме и да си кажем мнението. Не е малко!
Още не съм си подредила мислите, но когато успея, ще понапиша нещо. Обещавам!

2 коментара:

  1. Ама това май наистина е най-хубавото, което е произлязло от цялата работа - че можем да пътуваме свободно където си поискаме! Друг е въпроса, че все още много хора не могат да си го позволят и че всеки път като излизам в чужбина завиждам на европейските бабки и дядковци как си живеят живота на старини и се чудя защо ли моите не могат да си го позволят. И понеже и аз не знам дали ще мога да си го позволявам на стари години съм решила да пътувам колкото мога СЕГА!

    ОтговорИзтриване
  2. Свободата е велико нещо!

    ОтговорИзтриване