неделя, 22 април 2012 г.

" Спрете Земята, искам да сляза! "


Връх Тодорка
Източник: www.bulgariaphotos.net


А, днес е деня на Земята! - чичко Google днес е цветен! Той  ме подсети!
Веднага се досетих за едно есе на една кандидат - студентка за един американски колеж преди години. Беше го написала толкова вълнуващо, че комисията беше решила да го публикува като пример за другите кандидати как се пише есе. За съжаление нищо  от него не си спомням в детайли, мисля, че беше за опазването на природата, но заглавието остана завинаги в съзнанието ми.
Аз бих допълнила, спрете времето, върнете го назад! Искам си детските години! Искам си Пирин така девствена, както я помня от детството си. Искам си пикниците, само на няколко десетки метри от фабриката за детски играчки - "Изгрев". Тези дървени играчки радваха хиляди деца по света. А какви са играчките на децата сега?
Искам си бистрата Глазне, течаща през града, водеща началото от бистър планински поток! Тя и сега си е бистра...
Ето я Тодорка, през зимата приказно красива и различна през лятото...
Искам си отново чистия планински въздух, който те задъхва чак от чистота и свежест високо горе в планината, в подножието на връх "Вихрен". Искам си бунгалата на "Шилигарника", където ни водеха на лятна почивка. Ходехме по планинските пътеки, беряхме билки и диви ягоди, а за жените имаше импровизиран плаж, където поемахме първите слънчеви лъчи на лятото. Лягахме направо на горската трева, а тя беше толкова висока, че ни закриваше изцяло! А мъжете ходеха за риба и ловяха прясна планинска пъстърва...
Сега там има лифтове, хотели, влекове и всякакви съоръжения за скиорите! Питам се, ще ни прости ли някога природата за хилядите кубици изсечен дървен материал и то бяла мура, черна мура, бял бор, черен бор... Има ли ерозия в момента? Как мислите?
Денят на Земята - зов за опазване на природната среда! Да я съхраним за следващите поколения! А дали ще успеем, забързани, задъхани, преяждащи, задавящи се понякога от смога в големия град, дишащи изпуснати отровни газове от някои производства, отровни бензинови пари, неслизащи от колите дори за няколко метра? Не ни спира дори и скъпия бензин...
Затънали сме в боклуци и проблеми до гушата, главите ни не осъзнават и не възприемат дори разделното изхвърляне на боклука. Колко време просъществуваха тези контейнери?
При нас вече ги няма и продължаваме да трупаме и изхвърляме всичко заедно! До кога? До къде?...
Заведохме ли децата на разходка в парка, показахме ли им как се засажда дърво, водим ли ги често в планината да дишат чист въздух, берем ли с тях планински цветя и билки? Пускаме ли ги да тичат на воля боси по тревата, както тичахме ние? Или ги оставяме по часове пред компютрите, за да има мир и да не ни занимават...
Аз не искам да сляза, искам да остана на Земята, но чиста и девствена, запазена, съхранена...
Ще успеем ли да я запазим?
Според мене, въпрос с повишена трудност, но докато дишам, ще се надявам! Дано!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар