"Равносметка"- бебето стана на 3 месеца

{image: www:thebump.tumblr.com}

Така си го нарекох спонтанно преди 3 месеца. Така, както необмислено и спонтанно се роди. Дори не знаех къде да го приютя, та ми помогнаха. Все още съм леко неорентирана "млада майка", но с времето и всеки изминал ден научавам по нещичко. Няма да забравя първата нощ след родилния дом в къщи преди години, не мигнахме до сутринта от вълнение. Бебето измрънка нещо, дори не плаче и ние скачаме, палим нощната лампа и като видим че няма нищо - лягаме. И така до сутринта, на другата вечер също и накрая взехме да свикваме. После младия татко се премести в друга стая, за да се наспива и да не ходи като недоспал алкохолик на работа. И аз взех да поспивам по малко и да посвиквам по малко.

И така преди 3 месеца се роди по гореописания начин -"Идеи за жените и не само..." Първите дни променях и обяснението под името няколко пъти. Не исках никой да го вижда, защото мислех, че не правя нищо както трябва. Само бях доволна, че има пространство, където да казвам от време на време какво ме вълнува. Не знаех кое къде да натисна, не можех да правя снимки като хората и още и още...Е, не че сега съм надобряла, но мисля, че бебето расте добре под моите майчински грижи. Минахме 40 - те дена, започнахме да се оглеждаме в околното пространство, следим вече пръста, заглеждаме се по лампата и светлинките. И гукаме, гукаме от радост, че някой ни се радва! От време навреме някой ни щипва по червените бузки от радост и възторг, радва ни се на сините очички и русата косица и  се осмелява да пита: " На кой се е метнало това детенце с тия сини очички?" ...

По едно време се замислих, сякаш вътрешен глас реши да ме стопира и озапти:

-"Коя си ти, че ще даваш идеи на жените?" Има толкова списания, сайтове, та и ти?...Тебе ли ще гледат жените?"

-"Ами аз..., аз искам да покажа какво мисля, да покажа какво мога и правя, пък на някой ако му харесва, да чете и да гледа снимки. Може пък на някой да му хареса?...
Така, както аз се прехласвам по хубави снимки и пейзажи, по природата и красотата, по пътеписи за знайни и незнайни страни, по хубави и добре снимани  ястия и десерти, цветя, деца ... и още и още красоти, които ми пълнят очите"!

-" И на какво се надяваш?"

-" На нищо. Изпитвам удоволствие. Приятно ми е да го правя и това е"....

-Добре. Хубаво е човек да прави това, което му носи удовлетворение и радост, успокоява душата му и му носи душевен комфорт. А има ли кой да те чете и гледа?

-" Ами има, има, намират се хора, които да ме следят как се грижа за "бебчето"... И те се увеличават и това ме окуражава да продължа...Мисля да не го изоставя като добра и грижовна майка. Пък като порасне и стане на 18..."
-" Я, каква оптимистка си!

От време на време "гласът"/ вътрешния /пак се опитва да ме пита, но  се правя, че не го чувам...