сряда, 2 май 2012 г.

Малко история в почивните дни

Църквата"Св.Троица"
Завръщане към спомените - така бих нарекла последните почивни дни, когато бях за пореден път в Банско. Реших, че е малко пресилено да описвам пътеписи от други страни, а да пренебрегвам родния си град. Разширено до неузнаваемост, задъхващо се от нови строежи, градчето все още е запазило духа на отминали времена. А те са били бурни. 
Само белоснежните върхове помнят какво се е случвало там долу в сгушеното в полите на Пирин някога селце.
Почивните дни бяха довели тук много гости, както винаги. А дали развеждайки децата си из старинните улички им разказват по нещо? Или ги пускат да тичат и след това плачат сърцераздирателно, когато ги загубят из сукаците, както се случи с едно македонско дете на около 5-6 годинки оня ден? Няма къде да се загубиш в няколкото стари калдъръмени улички, но като не познаваш мястото, паниката е голяма и дава предимство на емоциите. Горкото, беше се напишкало от уплаха, а майката плачеше неудържимо и го прегръщаше като за последно. Всякакви хора има...


Кулата с часовника

Искам да Ви разкажа за едно от историческите места на града - църквата "Света Троица".
Почти всички гости на Банско минават през нея, палят свещи и излизат, без да забележат много интересни неща. Нали знаете приказката: "Човек вижда това, което знае".
Има я нарисувана от много художници, снимана от много фотографи като фон на планината, като нещо характерно за Банско. Всички улици водят към нея. Искам да Ви покажа и няколко снимки, направени от камбанарията. Качването на кулата не е разрешено, но на мене не можаха да ми откажат, връчвайки ми огромен железен ключ. Качвала съм се един единствен път в детските си години, дори не помня повода. Даже питах няколко пъти дали е безопасно.
Но изкачването тук е като детска игра на фона на 498-те стъпала на "Азинели" и още много други европейски кули. Как това малко някога селце се е решило и то да строи кули и да се мери с някогашните европейци? Е, не са толкова високи, но на фона на времето, това е едно велико дело. Но всичко си има обяснение.
Някога Банско е било едно селце, една едва забележима точка от картата на огромната османска империя. Не е известно кой от бедните селяни пръв е захвърлил дървеното рало и повел якото си конче по дефилето на Струма, към топлото Серско поле. Скоро редицата от коне се увеличила до цели кервани, които прекарвали големи денкове с бял беломорски памук, така ценен в столицата на Хабсбургите - Беч / Виена /. Те пренасяли тютюн и черен афион, преработени кожи от банските табаани / кожарници / и започнали да се връщат натоварени със... злато. Когато го изсипвали, в одаите заблестявали чуждоземни монети с непознати изображения. И така постепенно, село Банско изменило облика си. Банскалии ходели изправени  и говорели високо, за разлика от другото население на Мизия, Тракия и Македония, което покорно превивало гръб пред начумерените аги. Известни са много бански чорбаджии, които докарвали по 20 конски товари със злато, къщите им приличали на дворци, а жените им били толкова капризни на тоалетите си, че носели жълтици дори и на папуците си.
А това изобилие на злато вършело чудеса, защото църквата е построена по начин, строго забранен от закона по онова време.
Старият каменен зид, които опасва целия двор е във формата на триъгълник. Висок е близо 4 метра, дебел е цял метър, граден от мура и камък. Дължината на църквата е 44 метра, широка е над 22, а височината на свода достига 20. Внушителна постройка за онова време, която по нищо не напомня останалите български църкви, с техните закръглени форми и многобройни кубета. Тук формите са правилни, затова сякаш цялата сграда изглежда по - малка, отколкото е в действителност. Но това е само измама за окото...
Градена е изцяло от бански майстори, които влагат в архитектурата всичко видяно от Италия и цяла западна Европа. Има три входа с огромни мурови врати, обковани с ковано желязо. И тук искам да Ви покажа една снимка, която е много интересна. Това е над един от входовете.


Пред един от входовете

За да получат благоразположението на турците, издълбават в камъка между кръста и два турски полумесеца. Коя българска църква има такова нещо? 
Най - напред построяват оградата, за да не  се вижда отвън какво се прави вътре, а вечер премествали колчетата, за да разширят дори и с метър. Хитро, опитвали са се да заблудят агите и да запазят българщината.




А вътре, четката на художника Велян Огнев, преселник от Дебърско, превръща тавана в звездно небе и спуска жизнерадостни гирлянди около колоните.





И е на 3 етажа. Долу за мъжете, на първия етаж за жените и младите булки, а най- отгоре за момите. Така е  било някога, останало от турско време, жени и мъже - отделно!


Втория и третия етаж

А иконите върху големия иконостас, който привлича погледа с необикновените си цветове и фигури е дело на Димитър Молера, син на Тома Вишанов, който се счита за основоположник на банската иконописна школа. Димитър Молера е изучавал иконопис във Венеция и Рим. Там е рисувал върху специално подготвени деликатни дъски, но в родното си Банско е имал на разположение само масивен материал от черна мура и бор, от който материал е изработен целия иконостас.
Кулата е построена отделно през 1850 година, 15 години след църквата. Днес можем само да гадаем как банскалии са се сдобили с разрешение за такава постройка. Как мислите, златото сигурно е влязло в действие?
Висока е цели 30 метра  и представлява правилна четиристенна призма.




Построена е от  уста Глигор Доюв, мълчалив и ръкат майстор. Когато селските първенци  го попитали дали се наема да построи кула, той отговорил веднага утвърдително със светнали очи. Легендата говори, че бил неграмотен и чертаел чертежите направо на пясъка, но неграмотен или не, кулата стои и до днес като доказателство за невероятния му ум и майсторлък. Тукашните хора го помнят близо осемдесетгодишен, седнал горе на покрива, проточил босите си крака да сменя някоя керемида и да пее със силен и весел глас.
А часовника?
Той е дело на друг майстор - уста Тодор Хаджирадонов. А от къде е придобил майсторлъка си? От никъде. Като млад ходил с керванджиите до Виена и там имал възможност да види първите технически чудеса на епохата - становете на някаква текстилна фабрика. Така той сътворява чудна машина, както и усъвършенстван часовник, който бил показан на Панаира в Пловдив през 1892 година, където получил златен медал от султана, защото били творби на турски поданик. Та този "поданик" оставил на банскалии и тайната за производството на фалшиви турски меджидии, които наводнили империята и създали доста проблеми на падишаховите финансисти.
И не случайно вътре в кулата има изтрит вече надпис: " Който иска да види колкава е нула, да се качи на банската кула"... Хуморът отново блика като бистър планински поток...
Снимките направих буквално за минути, защото предстоеше отброяването на 11 удара за 11 часа на обяд, а ударите на камбаната на часовника може да ти спукат тъпанчетата на ушите горе...

Изглед към връх Тодорка

Изглед към  Родопите


Изглед към Рила


Изглед към един от входовете



Най - голямата камбана


Върху най - голямата камбана още стои издълбано името на султана Абдул Хамид. Това бил данъкът, който трябвало да се плати, за да ечи звънът й по цялата долина и да съобщава на потиснатите, че времето на свободата е близо. Тържественото биене на четирите камбани е цяло изкуство, което днес владеят само няколко души.








Църквата беше сцена и на филма "Капитан Петко войвода", мисля, че част от четвърта серия се снима тук. Голямо събитие беше това за малкия градец, толкова артисти и статисти из стария град хората не бяха виждали, а за децата това беше истинско събитие, тичайки след снимачния екип...Някои банскалии участваха заедно с Васил Михайлов и за тях това беше голяма гордост, както и за всички тогава...
А защо в църковния двор има паметник на поета Пейо Яворов?




Защото лично поетът Пейо Яворов произнася думите написани на плочата пред събраните в църквата банскалии и обявява свободата. Това се случва на 5 октомври 1912 година и това е една от паметните дати за града. По този повод предстоят чествания послучай 100 години от освобождението на Банско от османско иго, за които Община Банско се готви с голям ентусиазъм още от сега.
Колко още история има в този град!...
Той не е само писти и ски, а самобитност, история, култура, традиции, песни, музика, автентичен фолклор. А какво ни остава на нас сега? Да го запазим разбира се, с цялата си душа и сърце и да помним и разказваме на децата си. Когато се прехласваме пред световните и европейски постижения в различните страни да не изпитваме комплекс за малоценност,  а да знаем, че и ние сме наследници на талантливи българи, които са създали  чудеса за времето си и въпреки всичко не са се предавали и са воювали до край ...

2 коментара:

  1. Чудесна разходка! И научих много нови неща:) Благодаря ти!
    Имаш дума за проверка при коментарите и това много бави, би ли я махнала? Прави се от настройки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Траяна!Махнах проверката.

      Изтриване