Нека да е лято...

Всеки сезон си има своето очарование. Обичам лятото с топлината, светлината, цветовете, плодовете и ярките слънчевите лъчи...

Банско се намира на 927 метра над морското равнище. Тук лятото е кратко, утрините и вечерите са хладни, чувства се влиянието на планината. Сезонните плодове и зеленчуци узряват  почти с месец закъснение... Понякога дори след 15 август, денят на Голяма Богородица се чувства полъха на есента...

Тук вали по - често и продължително, а след поредният летен дъжд, въздухът е още по -  чист...

минути след освежителния следобеден летен дъжд

Лятото е в разгара си, Земята ни дарява с плодовете си....

Толкова ми липсва градинката в града... Едно време мечтаех да живея в апартамент. Мечтата се сбъдна, но сега мечтая за обратното... Това е, човек винаги иска това, което няма и когато го придобие, иска нещо друго или разбира, че сред природата се чувстваш по - добре... Цветята са истинска наслада за окото, успокояват и изпълват душата ти с цветове и настроение, а плодовете са екологично чисти...

А тази кюстендилска череша узрява точно сега, до средата на юли...

В градината ни има какво ли не, дори и лешник... А прасковите?

през април и сега

Имаме няколко дръвчета, посадени от мен и сестра ми, като сме хвърляли костилки от праскови през терасата като деца. Затова те са различни сортове, каквито е имало в магазина тогава... На прасковите ще им трябва още поне месец!

едно от дръвчетата с вишни през април и сега

Е как да не обичаш лятото? С плодовете, с цветовете...