Сватбата е ден от живота, който трябва да се изживее. Особено, когато младите са млади и много, много влюбени! Младостта е дар божи!
Много модерни напоследък са цветните сватби. Аранжори и сватбени агенции се надпреварват да предлагат цветове, като се започне от най - дребния детайл! Всичко това придава на тържеството пищност, тържественост и добро настроение.
А защо булката е в бяла рокля? Дълга история, но с две думи - символ на невинността и непорочността е белия цвят...
Според кралицата на сватбените рокли Вера Уонг, сватбените рокли за 2013 година ще бъдат червени, което е символ на късмет и приоритет! И с което прочутата дизайнерка дава приоритет на китайската сватбена традиция.
Но класическият цвят си остава белият ...
Не знаех какъв цвят са избрали младоженците, но решихме, че освен паричния подарък, ще трябва да измислим и друг, символичен, който да им напомни за нас в определен момент. Не знаех какво да избера, доста се полутатах и накрая реших - ще го направя сама! Бонбонен букет и шампанско!
С това решение не знаех колко голяма лъжица си приготвям и какво предизвикателство си отправям, но като се заинатих...
Не може да не сте виждали жените, които продават цветя, как бързо опаковат, сгъват, правят панделки и колко са бързи в ръцете! Винаги съм се възхищавала на сръчността им.
Някой да не си помисли, че ще му взема професията? Бързам да успокоя - няма такава опасност!
Идеята се въртя в главата ми няколко дни, след което последва обикаляне за материалите. Лесно и просто, но не съвсем! Права беше една жена, която ми даде ценни съвети. Цветовото решение ще се оформи, когато започнеш да го работиш! Така и стана!
Най напред ударих на камък с бонбоните - не можах да намеря Ferrero Rocher. Нищо, купихме Lindor, от които дойде основното цветово решение - червено и златно....
Но тези така луксозни и вкусни бонбони не ми харесаха, защото като ги отвориш и са завити като обикновени бонбони, завити с осукване, което не ми допадна... Не, няма да са тези, отиваме за други...С другите и с хартията се смени и цветовото съчетание - екрю или цвят шампанско с червено...
И така си минава ден, два три и накрая зървам тези прекрасни бонбонени сърца, които ще свършат перфектната работа. Те просто са ме чакали...
И какво съвпадение само, булката е адвокат!
Време е да се залавям за работа. Нямам много постъпкови снимки, защото не знаех какво ще се получи, но нали си спомняте
цветното петно в интериора?
Розите се оформят с двойна лента от разтегателна хартия със завъртане върху дървени шишчета. Трябва да се предвиди къде ще е ситуиран бонбона, така да се оформят, че да има място и за него.
Изработват се толкова рози, колкото ще съдържа букета. При мене побра единадесет, нечетно число, задължително за сватба.
Не намерих и кошница с дълга дръжка, затова я замених с кутия. Последната първо облепих с плътна бяла хартия, след това с разтегателната хартия, която небрежно свих навътре. Но тази хартия се къса лесно и затова предвидих и тюл, който да я предпази. И него завих небрежно в двата срещуположни ъгъла и вместо да режа краищата, завих ги около бутилките. Просто импровизация!
Двете бутилки пенливо вино - бяло и розе имат следната роля, съответно с прикрепени "указателни" картички. Да не се объркат младите, защото са много влюбени...
Бялото да се отвори на първата годишнина от сватбата, а розето - когато се появи на бял свят първата им рожба, плод на голямата им любов!
Това решихме - това сътворих и се справих добре! С много желание, с много мерак и много любов! Така си мисля аз, а дали е така? Оценката оставям на Вас, скъпи читателки, последователки и случайно попаднали на това местенце в безбрежния океан - интернет!
Ако някой реши да си отправя такова предизвикателство и не се е занимавал никога с букети и опаковане, бързам да го успокоя. Невъзможни неща няма! А в началото стои желанието!
Станах специалистка, мога да давам и съвети...
И накрая, да са живи и здрави Климент и Екатерина, да отворят догодина и двете бутилки едновременно! Да се обичат и уважават, за радост на родители и близки!
И не мога да не спомена накрая и най - щастливата шаферка Нора, която всеки искаше да снима. Прическата беше правена предния ден, почти не беше спала от вълнение, уморена от молби за усмивка и снимка. Все пак издебнах няколко момента, в които беше благоразположена ...
А за гривната и медальона за булката - детска игра. Направих ги за отрицателно време. Това за мене вече не е предизвикателство..., ще ги видите и тях!
