Аполония - ежегодните празници на изкуствата в Созопол, а Аполония Понтика - древното гръцко име на града. И не случайно е наречен така, защото е основан от древногръцки преселници от Милет, които и до ден днешен пазят за поколенията своите кулинарни похвати и рецепти в приготвянето на риба, сладко и много други. Дори гадаят по крайбрежния вятър, който те наричат мелтем, какво ще бъде времето. Ако мелтемът не спре повече от три дни, времето трайно ще се развали!
Избрахме да си вземем довиждане със слънчевото лято отново в Созопол, като съчетаем почивните дни и полезното с приятното.
Разбира се, посетихме и някои от културните мероприятия на Аполония - 2012. Изгледахме с голям интерес предпремиерата на българския филм "Аз съм ти" по недовършен роман на Димитър Димов, довършен от дъщеря му и филмиран. Въздействащ, за невъзможната любов, със съвременен поглед през 2008 година!
Премиерата ще бъде през ноември в НДК, а това, че го видяхме след Варна, е все пак привилегия...А какво ще каже критиката за мен е без значение, след като ме завладя истински! С една дума - филмът си заслужава!
И сега за сладкото от зелени смокини. То като че ли е запазената марка на този град. Разхождаш се по тесните калдъръмени улички и ароматът на смокини те облъхва... Оглеждаш се и виждаш зреещи смокини...Растат почти във всеки двор.
И буквално на всеки ъгъл се продава сладко от зелени смокини. Има и от узрели разбира се.
Искам да внеса яснота по въпроса с това сладко, да разсея някои заблуди на жени, които също като мене упорито публикуват в блоговете си рецепта за сладко от зелени смокини през месец август или септември, когато наистина узряват смокините.Това е дърво, чиито плодове зреят постепенно. И в момента има зелени смокини. Не че не става сладкото , но не е истинското...
През август донесох от Созопол зелени смокини, които набрах сама при една разходка до "Дюни" в леко облачен ден, с идеята да направя сладко. Набрах си ги по пътя. Ей така, до пътя си растат смокиновите дървета...
Ама аз кога съм правила сладко от смокини и то зелени, че да знам, че брането им става с ръкавици и че сокът, който пускат така щипе, че едва не получих сериозни обриви?! Но упоритостта е голяма работа! Не исках да се предавам, като ми казаха, че това не е същото сладко... Но усилията ми не трябваше да останат напразни. Толкова се измъчих с брането и да се предам...Никога!...Ето го и него...
Направих го по указанията на стари жени от Созопол. Спазих казаната технология, но...!!! Не се получи същото...Защо? Нали са зелени? Сиропът ми също е прозрачен? Ами защото...
Защото истинското сладко от зелени смокини се прави през месец май и е от специално дърво, което ражда "мъжки" смокини. Те остават зелени и не узряват. Нямат семки. Цъфтят първи, след 15 април. Вътре плодчето е гъбесто, като дунапрен. Ароматът е специфичен, неповторим, а смокините се запазват тъмнозелени, с прозрачен светлозелен сироп! Това е истинското сладко!
Това е сладкото, което си купих от жена, която е преработила две дървета и от която разбрах технологията. Потвърдиха го и други "гърчоля" от стария град. Така ги нарече жената от новата част, която ми продаде заветното бурканче и ми разкри технологията.
А тя е следната:
Измиват се смокините и се заливат със студена вода. На върха на ножа се слага син камък - меден сулфат. Той се слага да неутрализира соковете и да запази зеления цвят, до завиране на водата. Изхвърля се първата вода, смокините се изплакват и се налива нова студена вода. Отново до завиране и процедурата се повтаря. Така три пъти, като синият камък се слага само в първата вода. След това смокините се изстискват, да заприличат на стафиди. Надупчват се с вилица, за да се напоят със сироп. Приготвя се захарен сироп и изстисканите смокини се слагат в него. Процедурата нататък е позната. Това е! Това е истинското сладко, другото не е същото...
Преценете сами! Дано съм била полезна на някои упорити като мене. "Човек се учи цял живот" е казал народът. И добре го е казал...
Взимаме си довиждане със Созопол, с лятото и с няколко пресни паламуда доволни и изпълнени с приятни емоции потегляме обратно...към ежедневието! С малко носталгия и устремени към следващото лято! Да сме живи и здрави!...