понеделник, 10 септември 2012 г.

"Аполония-2012" и истинското сладко от зелени смокини


Аполония - ежегодните празници на изкуствата в Созопол, а Аполония Понтика - древното гръцко име на града. И не случайно е наречен така, защото е основан от древногръцки преселници от Милет, които и до ден днешен пазят за поколенията своите кулинарни похвати и рецепти в приготвянето на риба, сладко и много други. Дори гадаят по крайбрежния вятър, който те наричат мелтем, какво ще бъде времето. Ако мелтемът не спре повече от три дни, времето трайно ще се развали!
Избрахме да си вземем довиждане със слънчевото лято отново в Созопол, като съчетаем почивните дни и полезното с приятното. 



Разбира се, посетихме и някои от културните мероприятия на Аполония - 2012. Изгледахме с голям интерес предпремиерата на българския филм "Аз съм ти" по недовършен роман на Димитър Димов, довършен от дъщеря му и филмиран. Въздействащ, за невъзможната любов, със  съвременен поглед през 2008 година!
Премиерата ще бъде през ноември в НДК, а това, че го видяхме след Варна, е все пак привилегия...А какво ще каже критиката за мен е без значение, след като ме завладя истински! С една дума - филмът си заслужава!


И сега за сладкото от зелени смокини. То като че ли е запазената марка на този град. Разхождаш се по тесните калдъръмени улички и ароматът на смокини те облъхва... Оглеждаш се и виждаш зреещи смокини...Растат почти във всеки двор.




И буквално на всеки ъгъл се продава сладко от зелени смокини. Има и от узрели разбира се.
Искам да внеса яснота по въпроса с това сладко, да разсея някои заблуди на жени, които също като мене упорито публикуват в блоговете си рецепта за сладко от зелени смокини през месец август или септември, когато наистина узряват смокините.Това е дърво, чиито плодове зреят постепенно. И в момента има зелени смокини. Не че не става сладкото , но не е истинското...
През август донесох от Созопол зелени смокини, които набрах сама при една разходка до "Дюни" в леко облачен ден, с идеята да направя сладко. Набрах си ги по пътя. Ей така, до пътя си растат смокиновите дървета...
Ама аз кога съм правила сладко от смокини и то зелени, че да знам, че брането им става с ръкавици и че сокът, който пускат така щипе, че едва не получих сериозни обриви?! Но упоритостта е голяма работа! Не исках да се предавам, като ми казаха, че това не е същото сладко... Но усилията ми не трябваше да останат напразни. Толкова се измъчих с брането и да се предам...Никога!...Ето го и него...




Направих го по указанията на стари жени от Созопол. Спазих казаната технология, но...!!! Не се получи същото...Защо? Нали са зелени? Сиропът ми също е прозрачен? Ами защото...
Защото истинското сладко от зелени смокини се прави през месец май и е от специално дърво, което ражда "мъжки" смокини. Те остават зелени и не узряват. Нямат семки. Цъфтят първи, след 15 април. Вътре плодчето е гъбесто, като дунапрен. Ароматът е специфичен, неповторим, а смокините се запазват тъмнозелени, с прозрачен светлозелен сироп! Това е истинското сладко!


Това е сладкото, което си купих от жена, която е преработила две дървета и от която разбрах технологията. Потвърдиха го и други "гърчоля" от стария град. Така ги нарече жената от новата част, която ми продаде заветното бурканче и ми разкри технологията. 



А тя е следната:
Измиват се смокините и се заливат със студена вода. На върха на ножа се слага син камък - меден сулфат. Той се слага да неутрализира соковете и да запази зеления цвят, до завиране на водата. Изхвърля се първата вода, смокините се изплакват и се налива нова студена вода. Отново до завиране и процедурата се повтаря. Така три пъти, като синият камък се слага само в първата вода. След това смокините се изстискват, да заприличат на стафиди. Надупчват се с вилица, за да се напоят със сироп. Приготвя се захарен сироп и изстисканите смокини се слагат в него. Процедурата нататък е позната. Това е! Това е истинското сладко, другото не е същото...



Преценете сами! Дано съм била полезна на някои упорити като мене. "Човек се учи цял живот"  е казал народът. И добре го е казал... 



Взимаме си довиждане със Созопол, с лятото и с няколко пресни паламуда доволни и изпълнени с приятни емоции потегляме обратно...към ежедневието! С малко носталгия и устремени към следващото лято! Да сме живи и здрави!...

19 коментара:

  1. Страхотен пост, снимки и не на последно място: сладко от любимите ми смокини! Прекрасен ден! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Бях и аз в Созопол и наистина навсякъде сладко и пресни смокини на убийствени цени/сякаш са ги копали, дето се вика:)/Сладкото ти е станало страхотно, таня!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. traiana,страхотно,но не истинското...!

      Изтриване
  3. Прекрасни снимки и едно любимо мое сладко от миналото!Деликатес:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. gogolina,наистина е деликатес!Доста трудоемко е и има защо да го продават скъпо!

      Изтриване
  4. Таня, нищо не разбирам от сладка и за първи път чувам за този деликатес, който така красиво е представен, че ми се дояде :)А узрелите смокини - хммммм.. :) Браво - за сладкото, за снимките, за представянето! Отново си се представила блестящо във всяко отношение!

    ОтговорИзтриване
  5. Танче,точно за тези празници,но миналата година бяхме в Созопол и си купих едно бурканче и аз,ама още не съм го отваряла,държа го уж за козунаци,но като гледам твоето направо ми се прииска да врътна капачката още сега!
    С пожелание за хубаво утре!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси,врътвай капачката като мене.Какво толкова,Великден 2013 ще бъде на 5 май.Може до тогава да са нацъфтели "мъжките" смокини.Това сладко наистина няма как да бъде заменено в козунаци,семифредо и в много други десерти,където придава цвят и аромат.

      Изтриване
  6. Таня,беше ми много интересно да прочета поста ти.За истинското разбрах, а твоето със син камък ли го направи? Започвам да търся информация за сладкото сега... И аз съм голям маниак, но винаги съм с ръкавици, даже имам стратегия на бране:първо влизам навътре в дървото,и започвам отдолу на горе...така няма опасност капещия сок да попадне на дрехата ти или косата ти..
    И двете сладка изглеждат чудесно, а за да са напоени смокините, забелязах, че ако правя както с вишните например,след като ги пусна в сиропа(без да ги смачквам)и заваря, оставам ги да изстинат и отново включвам и така няколко пъти, дори на следващия ден ги доварявам и насипвам в буркани.Всички плодчета са гладки, изпънати, сочни.

    Много ми харесаха всички снимки, които си постнала и ми беше много интересно.
    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооо,Bety, ти си имаш стратегия, а аз брах за първи път.Надявам се да не е за последен.Да,моето сладко го правих със син камък, по истинската технология.Стана добро,но не истинско...Има хубав аромат,но и семчици,както се вижда.Ако трябва да сравнявам,никога повече не бих го направила с тези смокини.От тях става хубаво сладко, но когато узреят.Но нали знаеш,въпрос на вкус!Кой както предпочита.Догодина здраве и живот,ще търся мъжко дръвче...

      Изтриване
  7. Танче, прекрасни снимки си направила и бурканчета си имаш... аз им се оглеждах преди 2 седмици и все отлагах за утре, докато накрая утре се оказа много бързо у дома;( Догодина ще си взема едно поне от бабите;) А дотогава може и моята смокинка да върже и роди, кой знае?;))
    Хубава сряда ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мъх,аз също им се чудих през август и ги пропуснах,но по "Аполониа"-та поправих грешката и не съжалявам.Дано смокинката ти е мъжка,та да правиш истниско сладко!

      Изтриване
  8. Много харесвам Созопол. Всяка година се каня да посетя "Аполония", но досега не съм успяла. Нищо, следващата година ;)
    Никога се съм и предполагала, че има различни видове смокини. Много ми беше интересно да прочета за това.
    Поздрави и пожелания за хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели,аз също научих нещо и съм доволна от това.Радвам се,че внесох яснота и съм била полезна!

      Изтриване
    2. Анонимен3 юни 2015 г., 12:02

      Едно уточнение само искам да направян, няма мъжки и женски дръвчета, а има мъжки и женски плодове на смокинята. Първият завръз смокини през май до към средата или края на юни са мъжките смокини. Те не стават за ядене, твърди са и не узряват. Вътре са по-дунапренести, почти нямат семенца и именно от тях се прави сладкото от зелени ( мъжки ) смокини. След като те опадат от дървото, вече следващите смокини са женски, те имат семенца, узряват, ядат се и дават плод до края на септември, дори и октомври в зависимост от сорта. От тях се прави обикновеното сладко от смокини.

      Изтриване
    3. Tova ne go znaeh! Blagodarq za utochnenieto!

      Изтриване
  9. Има мъжки и женски дръвчета. От семка посяти дръвчета са повечето мъжки. Другите, женските са с издънка.

    ОтговорИзтриване