Christmas decoration и една балетна приказка

Когато видях тези балеринки с полички от снежинки, спонтанно си спомних за един балет, който гледах в Большой театр, първия и последния /за сега/, който гледах на живо и то не къде да е...

Много ми харесаха, нежни, стройни, изящни и подходящи и за коледна украса. Мислех да ги закача за полилея, но едно клонче, откъснато през есента за друг проект промени първоначалното ми намерение.

И докато им режех поличките, се пренесох назад в спомените. Преди години имаше един универсален магазин в Банско и толкоз. Бяха ми купили една зимна шуба, като отидох за пръв път с нея, се оказа, че четири мои съученички имат същите. Дори и връхните ни дрехи бяха еднакви. 

Наближаваше абитуриентския бал. Майка ми много плетеше и беше харесала една рокля от някакво списание, светлосиня, от кръста нагоре плетена, надолу от плат или нещо подобно. Мислеше да се изяви като добра плетачка, но аз като я видях и като се заинатих, че не ми харесва... Водихме "война" доста време, докато един ден стигнахме до голям рев и заплахи от моя страна, че няма да отида на бала.

"Как така няма да отидеш, какво ще кажат хората?"- едно време това беше голям резил. Сега да не отидеш на бала си не е толкова забележимо. Ще мине и без теб, но тогава!...

Наложи се да се намеси татко и да разреши спора. А той го разреши лесно, запали колата и ни закара в столицата. И там голям избор, нали е столица, имаше един магазин на центъра на ЦНСМ - център за нови стоки и мода. От там купихме плат, който аз си избрах и роклята беше ушита по поръчка, по мой модел. Щастлива и доволна дочаках бала! Когато се събрахме в училищния двор... и...о, ужас!!! Няколко съученички имахме рокли от един и същи плат! Добре, че поне десените и моделите бяха различни!...

Но много си харесвах роклята и когато отидох студентка, дълго време тя беше моя единствен официален тоалет. Когато посетих Москва по стажантска програма, ни предупредиха да си вземем официални рокли, че ще ни водят на балет в Большой театр. И аз веднага надиплих абитуриентската рокля, просто нямах друга, по - официална от нея. 

Излизаме на антракта и стоим във фоайето, гледаме и се възхищаваме от обстановката и от всичко наоколо...

И изведнъж няколко рускини буквално ме издърпват настрани: "Ой, какая красивая! Сколько стоит? Сколько стоит?

"Ничего не стоит! Она не для продажи!- мъча се да сричам на руски. 

Предлагаха ми много рубли, толкова, че да си купя златен пръстен, но не я продадох...Дори не си спомням и кой балет гледахме... Москва отдавна не е градът, в който черният хайвер се продаваше за 50 копейки във всяка втора закусвалня...
Предполагам, че рускините отдавна не "припадат" по нашите рокли, кисели краставички и консерви с домати, както и мазилата на нашата парфюмерийна промишленост...
Мечтая си някой ден да имам възможността да посетя отново Москва и Санкт Петербург, може и без Киев...Може пък да се сбъдне мечтата ми...

Виждайки балеринките, споменът ме накара да ги направя и да украся дома за Коледа.
Красиви са нали?

А когато минеш покрай тях, започват да танцуват и се въртят в нежен балетен танц...
В очакване на Коледа!