Предавам от Банско:

Подслушан семеен разговор между бански мъж и жена му

- Айда оправей се накъде чье хващаш. Ако си здрава, отивай да работиш. Ако си болна, отивай на доктор. Ако не си за никъде, соблачей се и ме чекай в одеро.

Ако и за това не те бива, Бог да те прости наживе...

Честит рожден ден на всички деца, пораснали и все още деца и на всичките останали 4 милиона!

Днес е особен ден! Малък Сечко има 29 дни!

29 февруари- тази дата ще се повтори след 4 години.

-Защо годината е високосна? - пита нетърпеливо детето.

А Вие какво отговаряте?

-Амии..., защото Земята се върти! Ами защото...

Вероятно се мъчите бързо да си припомните нещо от географията, астрономията и смислено обяснение не се получава. Малко сложничко е за децата да им обясним за грегорианския и юлианския календар.

Тогава започнете с Голям Сечко и Малък Сечко- тях поне си ги спомняте сигурно. Но детето продължава:

-Ами тогава аз защо нямам рожден ден всяка година? Защо като другите деца нямам торта?

Тука трябва да намесим сезоните, да обясним, че Земята се върти, че се върти около Слънцето...

И при това въртене, тя понякога се спира за малко и закъснява... И за да не се сърди Малък Сечко, му даваме един цял ден на 4 години, за да порасне и той като другите...И ти мое скъпо дете си родено точно на този ден!

-Като кои други?

-Ами да догони брат си Голям Сечко.

-И пораства ли като него?

-Не, нали затова са го нарекли Малък Сечко. А ти мойто дете, днес имаш рожден ден. Готвим се за него от 4 години...

А въпросите продължават да валят...

Сериозно се замислих за днешния ден. Аз така бих обяснила, а Вие? Как празнувате? Всяка година, за да има мир или през 4 години?

 Ще ми бъде интересно да разбера.

А тортата? Ето Ви и идея и за нея!

"Кой ми взе сиренцето?"

Днес искам да Ви покажа една книжка от нашата библиотека.

Бях я забравила, но попаднах на нея случайно тези дни. Купувана е през 2009 година.

Невероятно книжле... А защо е книжле? Ами защото се изчита за има няма час-два. 

Много се учудих, когато ми попадна в книжарницата в отдела за бизнес-литература. Огледах се за детски книжки наоколо. Помислих си, че някое детенце е било с майка си или баща си в книжарницата. Трябвало е да тръгне веднага и я е оставило не където трябва, а служителите не са обърнали внимание. Отворих я, зачетох се и се оказа, че всичко си е наред с подредбата. Купих я естествено. Тя е от книгите, които ме "грабват" с първите няколко страници. 

Също като филмите. На всеки филм му давам максимум десет до двадесет минути. Ако до тогава не ме заинтригува, няма кога... Е, освен ако не е взел "Оскар"...

Та за книжката, малка, полезна, интригуваща. За жени, мъже и деца, дори и пораснали. А защо 

да не я прочетете като приказка на детето, преди да заспи?

Вярвам, че четете приказки и не можете да откажете на настойчивите молби понякога, дори и да сте уморени.

Не знам на кого да я препоръчам по-напред!

Просто тя е за всички! Ако не сте я чели, поправете веднага тази грешка. Ще Ви подейства окуражаващо, особено ако в момента сте на кръстопът и не само...

Отделете си малко време, купете дори  няколко броя за подарък на приятели и любими хора!

Когато я прочетете, ще разберете, че съм права!

А сега на 5D кино...

image:{http://prague-stay.com}

Изгледахме с голям интерес "Аватар",- невероятен като замисъл, като идея и като реализация.  

Особено дървото  на Пандора с поклащащите се като пипала на медузи клони...

Филмът е пуснат на традиционните 2-D и 3-D формати, наред с IMAX 3D. 
Гледали сме и други  3-D филми, но 5-D?

О, това е друга приказка.  За нея ще Ви разкажа сега. Естествено за тези, които не са гледали!

Това наистина е друго, това е различно...

То започва от момента, когато усетиш краката ти да висят във въздуха от креслото и видиш колана, с който задължително трябва да се стегнеш като в самолет. Когато забележиш, че има още две дръжки, малко по-ниски от нивото на погледа отпред, за които задължително трябва да се хванеш, преди да станеш истинският участник в приключението...

А то започва с гръм и трясък и ако не си подготвен да  участваш, ти просто си принуден да очакваш  неочакваното...

Поеми дълбоко въздух и се дръж здраво, защото столът започва да се клати във всички посоки, ти се движиш в тесен тунел и трябва да се накланяш в ляво или в дясно, за да не те удари някое парче скала, камък или друго нещо, показващо се от долната земя. Всякакви твари, змиевидни създания, които ако не се дръпнеш назад, ще те клъвнат по носа. Можеш и да викаш, но влакчето не спира...

А срещата с динозаврите, които ти пръхтят в лицето и дори част от дъха им усещаш по кожата на ръцете си...

Навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко в морските дълбини, срещат те всякакви риби, ти плуваш заедно с тях, а мехурчетата въздух са навсякъде около тебе, дори можеш да ги пипнеш с ръка...

Какво ли още ще измисли човешкият гений?

Невероятно преживяване и не само за деца. Опитайте, няма да съжалявате! 

Заведете детето, но преценете какъв е филма и колко е голямо, защото това е различно... 

Зимата си отива...

Голяма зима ни налегна. Спомнихме си преди години, когато падаше достатъчно сняг. После се заговори за глобалното затопляне...

Преди Коледа една моя близка ми подари коледна звезда. Не бях купувала това цвете. Много се зарадвах, беше невероятно красива, създаде допълнително настроение в коледната украса. Сега започна да ме подготвя, че пролетта е на прага...

Много обичам цветята, специално питах как да я съхраня.

За тези, които като мене не знаят, това цвете заспива  през пролетта. Листата ще окапят и то ще заспи. Не се полива и се държи на тъмно. Вади се през лятото и се подготвя отново за "нов живот"- до следващата Коледа. Много ми се иска да успея...

Спомних си миналата година за една от катедралите в Малта. Украсена с коледни звезди, тържествена...

Не съм виждала в нашите църкви такава украса. Защо?

А Вие какво мислите?
А зимата наистина си отива.
Отстъпва мястото на новия живот...

Цветчета от шита дантела - кене

Както Ви обещах, показвам Ви още няколко снимки на това невероятно изкуство, с което правя дълбок поклон пред творческия гений на българката.

То е толкова старо, че някога жените са вплитали конски косми, за твърдост. С него българката е украсявала дрехите, ризите, кърпите, дори и бельото си.

Ръчно е тъкала коприната, използвала е памучни конци, оцветени с различни естествени бои, създавала е различни картини от природата- цветя, животни, дори и човешки фигури, най-често в хоровод.

И тук възниква въпроса за съвременното приложение.

Никоя фабрична дантела не може да се сравни със сътвореното от женската ръка.

С малко въображение можем да украсим деколтето, яката, маншетите на ръкавите, жабото на дрехата дори.

Когато сме заобиколени от кичова украса по облеклата, може би сме длъжни да обърнем внимание на тази българска красота в името на децата ни, защото красотата е мълчалив възпитател.

Не е задължително всеки да го прави, просто отворете сандъка на баба и вижте!

Може пък там да откриете такава дантела и да не сте знаели точно как е била и изработена...

Сигурна съм, че ще откриете много интересни неща...

София от Босна

image: {www.lalunalondon.com}

През 1992 г. пътувах за Мадрид. Бях сама. В очакване за влизане в самолета четях нещо между редовете. Внезапно някой застана пред мене.

- Здравейте, аз съм София от Босна. Може ли да пътувам с Вас?

- Разбира се - отговорих, но усетих, че това момиче не задава случайно този въпрос.

- Майка ми ме изпрати. Цяла нощ сме спали в колата на паркинга пред летището. Много ме е страх, отивам при брат ми в Испания. Страх ме е някой да не ме спре...Бягам от Босна, при нас е война...

Погледнах я. Милата, цялата трепереше, уплашена, сякаш някой я гони, а тя няма къде да се скрие... 

- Не се притеснявай и аз съм сама, ще пътуваме двете.

Но местата в самолета бяха на различни места и не можахме да пътуваме заедно, както й обещах.

На летището в Мадрид отново се лепна за мене, държеше ме за ръка, трепереща, този път от вълнение, че никой не я спира и че е пристигнала жива и здрава, далече от кошмарите на войната в родната й Босна.

Не знаеше къде да върви, луташе се като животинче, поставено в клетка за първи път. Трябваше да се качи на самолет за Севиля. Помогнах й, взехме си довиждане и така се улисах с нея, че забравих за багажа...

Излязох, приех букет от съпруга ми за "Добре дошла" и отново се върнах - да си диря багажа...

И така , едно босненско момиче започваше нов  живот в друга, непозната за него страна...

Сетих се за София, защото искам да Ви представя друго босненско момиче - 28 годишната  Емина Хаджич.

Не може да не сте чули за нея. Млада босненска дизайнерка, която е избрана от Катрин Мидълтън за ушиването на няколко рокли и ще създаде специална колекция за нея.

Млада, способна, талантлива! Ръководи модната си къща "Ла луна Лондон" в Лондон.

А защо е избрана от Кейт? 

Защото създава лимитирани  колекции от различни естествени материали и е на път да стане много, много известна.

А къде ли е София сега? Каква ли е нейната съдба?...

Чужди езици

Както знаете, града се посещава от много чужденци напоследък.

Та двама германци с раници искали да намерят пътя за хижа "Вихрен" .

Срещнали двама банскалии на автогарата:

-Шпрехен зи дойч?

-Не.

-Парле Ву франсе?

-Нее- отговорили двамата в един глас.

-Ду ю спик инглиш?

-Не е бе!

Чужденците отминали.

-Бре, Йонко, ние сме били големи говеда бе! Ако бехме знаяли барем един чуж език, чеше да се разберем с хората!

-Е,тия па като знаеха толко езици?..., па не се разбраа с нас!

Идея за бързи и топли...

Днес ще Ви запозная с един много верен мой помощник.

Досетихте ли се?

Той е прост, пластмасов и безпретенциозен, но работата която върши е перфектна, поне за мене.

Не може да не Ви се е случвало когато сте на работа и някъде в следобедните часове една натрапчива мисъл да започне да Ви безпокои: "Нямам нищо за вечеря! Трябва да измисля нещо!"...

На мене ми се случва и още по пътя към дома започвам да въртя в главата си разни варианти.

Прибирам се, бърз душ и започва втора смяна в кухнята. Отварям хладилника, преглеждам продуктите и ако се окаже, че няма много варианти, грабвам този "уред".

Това е ръчният миксер на "Tupperware"

Сигурно знаете за него, някои го имат, други може би за първи път го виждат.

И какво следва? ... Ами едно яйце, 

Там, където скалата показва 250 - брашно, никога не съм го мерила.

И до горе- прясно мляко. Тези продукти винаги ги има в един хладилник. 

И какво?

Ами затваряте капачето, обезвъздушавате чрез отвореното малко капаче и е време да сложите тигана. Докато загрее, Вие правите точно няколко движения , все едно държите шейкър и правите коктейл. И какво направихме?

Ами смес за 7-8 хубави пухкави палачинки. Няма теглене на грамажи с кухненска везна, няма досадно бъркане с миксер, за да няма бучки...

Това е спасението за бърза вечеря- за някои топло предястие, за други основа за палачинкова торта, за трети- бърз десерт за внезапни гости.

Ако семейството Ви е по-голямо, направете две дози! Развихрете въображението си, както правя аз. 

Първата доза- с подправки и сол, за солена плънка.

Втората- с малко ванилова захар или с какао- за десерт, както направих аз.

И с какао...

Имам и други много полезни продукти на "Tupperware", но това миксерче класирам на първо място. Купувано е преди време. Скоро исках да подаря такъв на едно мое много близко и обичано момиче. Трудно открих офиса на търговския представител, защото тези продукти се продават главно чрез парти. Трябва някой да Ви покани. Но, когато човек иска нещо, намира го.  На нея взех по-голям, за двойна доза. Надявам се да е останала доволна!

Ето Ви идея за бърза вечеря или по-скоро допълнение към нея!

А кои са другите? Ще Ви ги представя и тях, обещавам!

Заведете детето на театър

{image: www.mezzemer.com}

Миналата вечер бяхме на театър.

Гледахме "Канкун"- приятна пиеска с Ирини Жамбонас. Някои от Вас ще си я спомнят веднага в главната роля във филма"Маргарит и Маргарита".

Изглежда вече е задължително съвременните драматурзи и режисьори да пречупват нещата през своите артистични мозъци, но и да включват комерсиалното- това, което продава.

Какво имам предвид ли?

Ами не пропуснаха да покажат гол мъж, тичащ по сцената и търсещ гащите си уж! Какво толкова, кой не е виждал гол мъж, голяма работа. Не съм пуританка, не ме разбирайте погрешно. Явно  хората се чудят как да пълнят салоните. А как ще ги напълнят, като през цялото време стояхме облечени, само свалихме шапките. А тези, които оставиха палтата си на гардероб, измръзнаха горките. Освен това непрекъснато лъхаше хладен въздух. За кой ли път? Просто нещата се повтарят.

Спомних си, когато детето беше 6 клас. Нямахме баба и дядо наблизо, пък и с образователна цел, решихме да го заведем на театър. Никога няма да забравя постановката- "Еквус".

Бяхме на третия ред, същия студ, който лъхаше от сцената с по-голяма сила. И пак събличане, тичане по сцената голи, аз закривам с ръка очите на детето, то се дърпа...Едва издържахме антракта, от студ разбира се. Решихме да си тръгнем, но срещнахме един познат- стар ерген, който го гледал за не знам кой път и който ни увери, че второто действие ставало още по-интересно.

И какво мислите последва? - спор! Да се разболеем от студ, да пожертваме 36 лв. и да се приберем здрави. И тука детето се намеси - ще останем, защото постановката е интересна, не може да отиде на театър и да си тръгне след първото действие, не е културно...

Какво да правим, съгласихме се. Второто действие наистина беше по-горещо от първото, показаха още доста неща...

Нямаше смисъл да закривам очите на детето, просто трябваше да си държа ръката непрекъснато пред очите му...

Прибрахме се силно развълнувани, подобаващо премръзнали. Добре, че имахме коняк и планински чай, та спасихме положението.

Тогава нямаше компютри под път и над път, децата не бяха така осведомени, както сега.

Важното е, че и детето беше запомнило този театър. Сега, когато се връщаме в годините назад и се сетим за навлизането в пубертета, голям смях пада. Винаги споменаваме тази постановка!

Ето Ви идея- заведете детето на театър. А то дали ще иска да се отдели от компютъра? Това част от възпитанието ли е ? Нали театъра е културна институция? Нали  трябва да възпитаваме децата от малки да опознават и ценят изкуството?

Шита дантела - кене

Мили момичета,

Така се обръщаше към нас една изключителна жена - Радка Карагитлиева, когато ни учеше на това изкуство. А то наистина е такова - ще се уверите сами, ако чувате за първи път тази дума.

Ако сте я виждали, просто не сте знаели, че тези дантели не се плетат на една кука, а се правят с игла за шиене- да, с обикновена  игла за шиене.

Уроците бяха толкова увлекателни, тя говореше с такава страст за възелчета и примчици, че на човек му се иска и той да се докосне до това изкуство, да може и той да сътвори нещо.

Е, направих и аз няколко неща, да покажа, че и аз мога. Това отнема много време, много търпение и много любов. При мен не се превърна в хоби, нали знаете, че когато човек има хоби трябва истински и всеотдайно да му се посвети. Пак времето...

Всички  знаете и сте го изпитали , че няма невъзможни неща, стига човек истински да ги желае.

С цялата си душа  се възхищавам от такива жени, умеят да правят чудеса от всичко, което докосват с ръцете си.

И аз се опитах и днес ще Ви покажа моите творби .

Ето Ви идея - започнете и Вие!

Кръг от световната купа по ски за жени - Банско 2011

Миналата седмица преминаха състезанията за мъже. Сега Банско тръпне в очакване на Линдзи Вон, Джулия Манкузо, Аня Першон, Лара Гут и Мария Риш.

Талантливи млади жени и красиви също!

Само човек, който не се е качвал на ски, не може да оцени колко силна воля, дух и смелост са необходими, за да практикуваш този спорт. И не само това, а да водиш успешно "белия керван".

Колко падане, ставане и отново и отново...Но това се започва от дете. Не може да не сте видели репортажите от миналата седмица в новините. Един баща беше качил на раменете се едно детенце с биберон в уста и с истински скиорски очила и то в тон с биберона- светлосин цвят. Явно и на операторите им е направило впечатление, защото го показаха няколко пъти. Има стил и в скиорските екипи!

Няма човек от Банско, който да не се е качвал на ски. Спомням си когато детето ни беше на 2-3 годинки. Бяхме му купили едни немски ски и какви картинки бяхме, когато го заведохме за пръв път на "Чалин валог". То детето едва се държи на краката в снега, едва върви, опаковано като пашкул в космонавта, с шапка, шал и ръкавици. Но нали знаете амбицията на родителите- пред нея спиране няма. Единия го хваща под мишница и го пуска на лек наклон, другия чака на два метра бъдещия скиор да стигне до него. А той пада още на първата крачка...Падане, ставане, рев...Но ние продължаваме. И добре сме правили.

Истински се възхищавам от Линдзи Вон - млада, красива и успешна. Тя ми е слабост.

Днес разглеждах личния и сайт. Ако някой от Вас не знае английски език, нека се наслади на фотогалерията- прекрасна! Обикновено жените  обичат да гледат снимки.

Ето Ви идея- грабвайте ските и заповядайте в Банско! Градът е готов да посрещне и тези, които не карат ски.

И аз мога...

Интересен народ са банскалиите. Ако "Шоуто на Слави" реши да проведе вечер на банския хумор, няма да им стигне едно предаване. Смехът извира отвсякъде, банскалии умеят да се веселят, но най-важното е, че умеят и да го съхранят. Смешните случки и герои са много, разказват се от уста на уста, нещо като народните песни. Имам събрани доста случки, достатъчни за издаване на книга.

Още като се родят, банските деца започват да усвояват и езика-банския. Когато другите деца тръгнат в първи клас, банските деца вече знаят два езика-български и бански. Не се смейте още, в България има и други диалекти, в чужбина също.

И така, днес ще Ви запозная с един герой - Лазар Даринкин.Няма как да не остане с истинското си име, защото бил много ръкат, велик и  прочут.

При преброяването на едномилярдния Китай се оказало, че има и един българин. Когато го попитали от къде е, с гордост отговорил, че е от Банско.

Та отишъл Ланката по търговия във Виена, обиколил Италия- Палермо, Рим, Венеция...

На едно място видял картини на известен художник.

"Майко, та и я мога да го нарисувам това, та и по-убаво даже". И нарисувал.

На друго място видял чаркове.

"Майко, та и я мога да направа таквия чаркове, та и по-убави". И нали бил ръкат, направил.

Направил и няколко скулптури от камък, - банска семка, баща му бил каменар едно време.

Така се прочул, че един ден го заобиколили много хора-туристи, интересни им се видели нещата.

"Вашето име сеньор?"

"Ланко Даринкин!-гордо отговорил нашия човек и в този момент всички извикали:

"Вива, Леонардо да Винчи, вива!...

Банска капама

Мисля в блога ми да има рубрика - банска кухня. И то автентичната банска кухня!

Днес ще Ви дам рецептата за Банската капама. Тя може да се приготви във всички географски ширини, стига да имате вдъхновение и един широк глинен съд с капак.

Известна  е отдавна и е доста популярна, но аз ще Ви покажа моя начин. Не може да посетите Банско и да не я опитате. Това е като да отидеш в Рим и да не видиш папата....
Преди няколко години бях в Трявна, във връзка с откриването на един от новите хотели. Зададох въпрос на персонала: "Кой е Вашия специалитет, за да го включим в менюто?"

Оказа се, че такъв няма. Останах озадачена. Как това китно планинско градче, съхранило дърворезбарската школа от толкова години, традиции и обичаи, да си няма характерна гозба?

Е, ние в Банско си имаме характерни ястия. Климатът е суров, планински и ястията са богати на месо, изискващи и пиенето на много червено вино. Това е просто задължително!

Като си помисля, това е толкова "мързеливо" ястие, а нахранва цяла една компания...

Отнема време само да подредиш продуктите в глинената тенджера/гювеч/ и сте готови!

Технологията също е важна. Преди години я правех в тенджера под налягане. Ставаше, но нещо  липсваше. Явно е било кощунство с рецептата и погазване на традицията.

И така, ако нямате глинен съд, не се опитвайте.

А за тези които имат, да четат внимателно!

Необходими продукти:

1.  Кисело зеле- една средно голяма зелка, нарязана на едро.

2. Месо - тука вариантите са много. Сложете такова месо, каквото предпочитате - пилешко, телешко, свинско, заешко. Варианта от няколко вида е най-добър.

3. Прясна луканка - замества традиционната банска кървавица и "дробев" суджук/пресен суджук от прасето, в който преобладава черния дроб/.

4. Ориз - една или две чаени чаши /според предпочитанията/, задължително запържен с мазнина /аз предпочитам олио/.

5. Подправки - черен пипер на зърна, бахар на зърна, дафинов лист и кимион /от този, който расте само в планината и е различен от този в магазините/.

6. Бекон - опция. Замества сланината, която се слага на дъното с кожата нагоре.

7. Сушени сини сливи без костилките - опция. Ние ги предпочитаме.

Не е необходимо добавянето на мазнина. Месото, особено свинската плешка има достатъчно .

Дали предупредих, че това не е ястие за хора, които броят калории и следят холестерола? Но дори и да е така, човек трябва да опита от всичко в живота си.

Начин на приготовление:

Нарязвате зелето и започвате подреждането в съда. Най - отдолу се слагат парчетата бекон, върху него зеле, ориз, месо, подправките и така до горе. Най - отгоре може да се сложи едно цяло зелево листо, за да се задуши ястието по - добре и да не изгори, ако фурната Ви е по-силна.

В никакъв случай не запечатвайте капака с тесто. Ще се чудите после как да го отлепите и ще го повредите като мене. Не е необходимо и алуминиево фолио. Хората не случайно са направили дупка на капака. Сигурно има някакво предназначение!? Аз слагам няколко цели зелеви листа.

Така подредената капама се слага във фурната за 4-5 часа на около 100 градуса. Аз я слагам късно вечер, обикновено в петък и когато в събота се събудим и целия дом ухае на вкусно ястие, значи е  готова...

Готовото ястие се изсипва в тава, за да имате възможност при сервиране да сложите от различните видове месо и зелето с ориза. В противен случай ще наподобявате лисицата от  баснята за лисицата и щъркела. Спомняте ли си я от детските години?
Ето Ви идея - опитайте и Вие!

Както и да я подредите, няма да сбъркате. Действайте смело и се върнете отново при мене за още рецепти от Банско!

А това е  последната ми капама за 2012 година.

Сервира се в битови чинии, за автентичност, но аз нямам такива. Доста са тежки.

Не съм професионалист във фотографията, но мисля, че ще добиете представа. А има ли такива, които не са гледали турски сериали? Признайте си честно, но дори и да не сте, не може да не Ви е попадал случайно един израз, щракайки из каналите. А той е: " Да Ви е сладко!"- много странно ми прозвуча като го чух за първи път.

А не го ли употребяваме и ние понякога?

Кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини - 2012

Родена съм в град Банско - зимната ски - столица на Балканите. Обичам планината, но тази, която си спомням от детските години, когато излизахме пеш до Почивния дом в събота или неделя  и после на ските се връщах чак до в къщи. Целият град беше сред природата, обикновено се вървеше пеш.

Спускахме се със ски, шейни, найлони..., на най-близката "писта", където в момента все още е ресторант "Мотиката"...А защо е наречен така? Ще Ви обясня по - късно, когато смятам да Ви запозная с историята на моя град.

Ако някога като деца  сме могли да си представим как ще се измени планината, как  ще се промени  инфраструктурата, как не мога да позная пътя, по който ходех на училище, как не мога да си спомня улиците как изглеждаха, колко хотели ще се построят, някои от които никога няма да бъдат отворени...

За обикновените хора в малкия град това  беше изпитание за добро или за лошо...

Промени се живота на този буден и трудолюбив народ, съхранил от векове своя буден ум, майсторство, хумор и автентичен фолклор.

Явно е било за добро...

Защото и в най-смелите си мечти не сме си и помисляли, че целият световен ски - елит ще дойде в нашия град и всичко ще се случва пред очите ни тук и сега...

Началото

Здравейте виртуални приятели,

Намирам се на един висок бряг на дълбокия океан - интернет, на който едва се задържам да се хвърля от високата скала в неизвестната бездна.

За мене пространството е неизвестно, не че не ползвам интернет... Но си давам сметка колко отлични плувци има, които плуват доста години успешно, а аз едва сега ще се хвърля във водата. За добро обаче мога да плувам, научих се още в детските години, когато тренирах ски. Водеха ни през лятото на минерален басейн и там се научих. На море обаче плувам успоредно на брега, навътре малко е страшничко..., поне за мене. Мога да правя основните движения с ръце и крака, за да не потъна, което е важно все пак.

И така, готова съм за скок... Не знам какво ме очаква долу, надявам се опитните  плувци да ми подадат ръка и да плуваме заедно, обменяйки опит и идеи  за оцеляване в дълбокия океан и за усъвършенстване на битието ни. Като един човешки индивид и аз имам какво да споделя, пък дано намеря читатели и хора, които искат да ме чуят.

Три, две, едно...,СТАРТ!

Хвърлих, сеее...