събота, 24 март 2012 г.

My coffee table




Много се зарадвах на поканата на Валя. Интересно ми се стори всеки да си покаже творческото кътче. Да си призная, поподредих я малко тази маса. В творческа обстановка книжките са малко под различен ъгъл. На масичката обикновено има доста нещица понякога, но от време на време всяко нещо си намира мястото. В момента ме заварвате в подготовка на едно пътуване и затова тази карта на Европа, която ни върши чудесна работа е сред нещата, допълвана от Google maps. Кръгчето върху учебника по английски е за неправилните глаголи. Който не ги е научил навреме както трябва, т.е. като таблицата за умножение, се налага да си ги припомня сега. В мигове на отмора често разлиствам книгата с мисли на Сенека. Как добре ги е наредил нещата човека, философска работа!  Малък цитат от нея:
"Какви безумци са хората! Шушнат на боговете най - срамни молби; ако някой нададе ухо, ще млъкнат, а на бога разказват това, което не искат никой да узнае. Затова живей с хората сякаш бог те гледа, с бога говори така, сякаш хората те слушат". 
Много ценна книга!



Irex-а / електронната книга / ни върши чудесна работа. Има толкова книги, че се опасявам дали някога ще успея да ги прочета всичките. Съприкосновението с истинската книга е незаменимо, но няма как да сме назад от съвременните технологии. Удобна е когато тръгнеш на почивка - вместо да носиш 2-3 книги, взимаш само една, а вътре са свалени доста. Когато не ти хареса някоя, минаваш на следващата. А като се има в предвид и цените на книгите...
Книгата с притчите "Скритият дар" - всичките ми харесват, но съм отбелязала тези, които харесвам повече. Тях препрочитам често. Най - много ми харесва за "Любовта и времето"- някои даже са се погрижили да я озвучат. Който иска може да я види и чуе тук.
Така се случват нещата при мене, понякога се местя на голям монитор, за да разгледам по-добре и в детайли снимките.  
Да не забравя и ароматната свещ, която ми действа много стимулиращо, защото от време на време издава невероятен аромат на канела и кокос и от нея ухае много приятно навсякъде. Който дойде на гости, винаги пита какъв ароматизатор използвам. Веднага я посочвам. Това е и причината да не е запалена до сега. Когато купих същата за подарък се оказа, че не ухае така силно. Не можем да поддържаме качеството, защо като потърсим нещо втори път, вече не е същото?
При мене обаче не се получи точно coffee table, защото в съботния следобед си направих билков чай и то от лайка. Традиция стана като тръгвам на път да се разболявам. Времето е променливо, помислихме си че не пролет, а лятото вече е дошло.
С нетърпение очаквам да видя и другите! А като се върна, ще разказвам...








сряда, 21 март 2012 г.

Простете за "невежеството"...


{stuff of my mutt.com}

Малко закъснях с тази публикация, но преди няколко дни махнахме шаловете, та се сетих.
За Коледа и Нова година се срещнахме с един наш близък, който живее в чужбина. От приказка на приказка стигнахме до просяците по улиците и той внезапно сподели:
"Интересно, срещнах един в подлеза, който носеше шал "Burberry" и не се срамуваше да проси. Не може човек, който има такъв шал, който в чужбина струва над 300 евро, да проси ! Естествено, че не му дадох нищо"...
Стана ми интересно. Веднага реших, че има някаква грешка. Но не си признах, че въобще не знам какъв по дяволите е този Бърбери. Замислих се за просяка - може пък човека да е бил известен музикант, артист, да е имал възможност някога да си купи такъв шал, а сега да е изпаднал в тежка криза...
Прибрахме се, а на мене тоя Бърбери не ми излиза от главата. И естествено на помощ ми дойде чичко "Google" - аз така го наричам. Като не знам нещо, питам и той ми отговаря.
А  сега  искам да запозная тези, които също като мене не са чували за "Burberry". Нали знаете, че човек вижда това, което знае.
Оказа се, че това е известна английска фирма, основана от Томас Бърбери още през 19 век. Още на 21 години  той открива първия си магазин в Лондон, произвежда за пръв път габардина като материал и през 1901 година регистрира шотландското каре като запазена марка, заедно с неговото лого - конник, който носи  развято знаме, на което е написано: "Prorsum"- просперитет или  напредничав, върви напред -  от латински.
Днес, компанията е символ на лукс, изисканост, с подчертан британски стил и дух.
Произвежда облекла и аксесоари по целия свят, основно в три модни линии:

Thomas Burberry - за ежедневни облекла, тениски, блузи и други

Burberry London - класическа линия, която рядко се променя

Burberry Prorsum - линия за висша мода

Веднага потърсих шал с характерното каре и... го купих за 21 лева. Е, не е от чист кашмир вероятно, но притежава етикет с всички атрибути на марковия и не изглежда никак зле. Братята турци са се погрижили... Оказа се, че дори и в чужбина можеш да попаднеш на ментета.
Сега вече съм осведомена и като вървя по улиците, различавам кой е с истински шал и кой с менте... То си личи, по човека разбира се...
"Човек се учи докато е жив" - каква мъдрост лъха от народните поговорки...
И нали съм си малко суетна, избрах си тези дамски нещица: обувки, чанта,тренчкод, очила и разбира се шал. Съчетанието оставям на Вас...











вторник, 20 март 2012 г.

Честита Пролет !

С тези няколко снимки искам да поздравя всички жени... и не само с настъпването на така дългоочакваната Пролет.
И тя се случи - днес в 7 часа и 14 минути.
Бъдете живи, здрави, заредени с оптимизъм и весело пролетно настроение!



















неделя, 18 март 2012 г.

Нов модерен аксесоар от стара мъжка вратовръзка

Случвало ли Ви се е при отваряне на гардероба и придвижване на закачалките наляво или надясно, нещо да се изсулва и да пада в краката Ви?
При мене това са постоянното присъствие на  мъжки вратовръзки, които никога няма да се сложат повече. Уж са на специална закачалка за вратовръзки!?
Много ме ядосват понякога и се чудех къде да ги местя, да ги съхранявам ли, какво да ги правя. Докато не видях тази идея и реших да я приложа веднага. Дойде им времето...
Съгласувах идеята си разбира се, за да не изпадна някой ден в неудобно положение при въпроса : "Имах една вратовръзка на цветя, не я виждам... Нещо да знаеш по въпроса?
След като се осведомих за модните тенденции за Пролет - Лято 2012, според които модерни ще бъдат флоралните мотиви, веднага си избрах тази на цветя.
По магазините пуснаха много смели решения на чанти в оранжево със синьо, синьо със зелено и други интересни съчетания. А обувките са  същински цветен килим...
Но черното и бялото си остават запазена марка, а дантелата навлиза смело. Ще я замислим и нея.
А сега за вратовръзката.

















  

Мисля, че се получи добре. Може да се носи и с черна риза и не само с ризи. Може да се завърти още, но на мене ми допадна по този начин. Ще трябва да си прегледам блузите, за да си направя още една от копринената - и тя е интересна.
Опитайте и Вие, сигурно имате стари вратовръзки... Отнема не повече от половин час пред телевизора и то само вечер.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Шоколадовата приказка продължава...




Имало едно време, един швейцарец на име Дейвид... Нали така започват приказките?
Какво си представяте като чуете за Швейцария? Аз си представям веднага швейцарския шоколад и швейцарския часовник. Какъв е този народ, който при запитване не желае удължение на отпуските? Ако бяха запитали нас, какъв ли щеше да е резултата?
Явно Швейцария не е известна само с шоколад, часовници и банки? Ами имат различно мислене хората...
Когато планирахме посещение в Швейцария, тайно се надявах да видим поне една от фабриките на Lindt. Когато не си шофьор, а те возят, трябва да се съобразиш с общия план и да не се налагаш. Но, съдбата си знае работата... Явно знае, че обичам шоколад, а и кой ли не го харесва? Мисля, че няма такива хора. Оказа се, че пътят ни за Цюрих минава през едно селце Kilchberg, което е само на няколко километра от Цюрих и там има фабрика за шоколааааад. И не само фабрика, ами и магазин, където на заводски цени се продава истински швейцарски шоколад...
Просто попаднах на точното място. Не бях опитвала този шоколад, не знам защо, сигурно защото е скъпичък... А защо е по - скъп? Ами има си отговор и той е:
- многогодишна традиция - над 160 години
- влагане на висококачествени суровини от точно определени райони в света
- спазване на строга технология - процесът коунчинг, което означава разбъркване в продължение на много часове
- ръчното полиране и декориране на някои изделия - златното зайче Бъни и много други
- съдържание на какао над 70%, което определя истинския шоколадов вкус
Законите в ЕС и в Швейцария позволяват да се използва само 5% растителна мазнина, за да се избегне скъпото какаово масло. Но швейцарските производители не го ползват, за да не правят компромис с качеството.
И не случайно тези шоколади трябва да се опитат с петте сетива - зрение, осезание, слух, обоняние и вкус. Защо пък слух? Ами защото когато го доближите към ухото си и искате да си отчупите едно блокче, се чува кратък отчетлив звук без да се начупва. Абе голяма специалистка станах, дори експерт! В магазина си заобиколен от толкова видове, че трудно можеш да избереш.
Продават се начупени парчета, които имат надпис, че се откриват следи от фъстъци, ако шоколада е с шам-фъстък например... На други им била объркана рецептата...Вярвате ли? Но хората си пишат, а народа купува като за последно - приемат и евро и кеш и всички други начини на разплащане.
А сега Ви предлагам малко любителски снимки...






Часовника  е "Омега" разбира се...



Стола на служителите, някои от които обядваха навън



Магазинчето - само шоколади и шоколадови сюрпризи



Избираш си бонбони по вкус и си пълниш пликчето...



Шоколад, бонбони, шоколад, пак шоколад...


Няма да забравя тази шоколадова разходка и най-вече вкуса на швейцарския шоколад. Ако не сте се изкушили и не сте го опитали все още, поправете веднага тази голяма грешка!
Гарантирам, че ще ме благославяте!!! Няма такъв шоколад!!!
Искам тази шоколадова приказка да продължи. Надявам се силно, защото моята приятелка Албена, която живее в Цюрих може да направи това продължение. Знам, че може, просто я моля от сърце да го направи. Тя е артистична душа и вярвам, че ще направи всичко възможно да продължи тази история... Албена, знам, че ще прочетеш това и няма да ми се разсърдиш... Знам, че ще измислиш начин - с рецепта, с посещение във фабриката, с любопитни факти, които ние не знаем...
Ти си на ход, поеми щафетата!...

понеделник, 12 март 2012 г.

Шоколадово - плодови трюфели


Отново експерименти и отново похаби шоколада...
Така  се започва в къщи, когато се поднесе нещо ново за първи път. Знам, че го казват просто ей така, очаквайки поредната сладост за сетивата.  Но бързо се успокояват и то приятно, защото рядко имам несполучливи опити. Ами тренирам отдавна - от ученическите години, когато в магазините имаше обикновени вафли, локум и тахан-халва... И беше предизвикателство да се направи нещо в къщи, с яйца от  наистина свободни кокошки, с кисело и прясно мляко, с мътеница и домашно масло, произведени от баба ми в екологично чист район. Спомням си с мъка за тези продукти в добрите стари времена...
Всички знаем, че сладките неща не са полезни, но нали организмът има нужда от въглехидрати? Ами да, това е успокоението.
Случвало ли Ви се да отворите кухненските шкафчета и да има от всичко по малко и да липсват основни продукти? На мене често ми се случва. Затова пазарувам със списък, колкото и смешно да се вижда на някой.
И тук идеята е да се употребят някои продукти, които са в малки количества и не стигат за основна рецепта - парче шоколадов кувертюр или друг шоколад, шепа стафиди или други сушени плодове / в случая 2 -3 сушени кайсии /, шепа счукани лешници / орехи, бадеми /, за да се усещат, малко ром или друга подходяща есенция, малко марципан, понякога натрошена чаена бисквитка, за да подобри консистенцията. Няма точна рецепта, защото рядко спазвам рецепти. Виждам идеята и експериментирам. Затова в момента се затруднявам да посоча източника. От кулинарните сайтове, които следя с голям интерес има много примери. Но това са моите трюфели, които всеки път са различни, в зависимост от продуктите. 
Само да не бъда грешно разбрана, ръчните шоколадови трюфели приготвям с голям ентусиазъм и много любов и търпение. Те го заслужават...
Идеята е да няма кулинарни рецепти в  блога, но не мога да избягам от ролята ми на домакиня. И тук аз нямам намерение да Ви обучавам на висша кулинария, а как да давате воля на въображението си и смело да се впускате в експерименти без притеснение, както правя аз. Има жени, които без необходимите грамажи не могат да започнат.
Стига разсъждения, време е да Ви покажа моя пореден екперимент и последното ми успешно кулинарно попадение. Казвам успешно, защото съдя по това, колко бързо се стопяват и независимо от поставения лимит, някои злоупотребяват...
Очаквам с нетърпение да споделите дали идеята Ви е била полезна.



















петък, 9 март 2012 г.

Подарък за празник или друг приятен повод

Мили момичета здравейте,
Как изкарахте празника?
Знам отговора. Получили сте  целувка от любимия за "Добро утро", поздравления, цветя, подарък, романтична вечеря на свещи...
Според мене не е необходимо да дойде 8 март, за да разберем дали и колко ни уважават и обичат. Това се доказва всеки ден или по - точно, показва се в ежедневието. А може пък и ние да имаме заслуга за това?...
Днес искам да Ви покажа какви подаръчета измислих за някои от моите приятелки, надявам се да са им харесали. Много се зарадваха, когато им ги подарявах и бяха приятно изненадани.
Изработих ги с много любов и  още като започнах, реших, че ще ги подаря. Нали си спомняте за...
Та и аз така, реших да опитам. Идеята е известна, от солено тесто се прави какво ли не.
И така, замесвате си солено тесто - условието е да се спази само пропорцията 2 части брашно, една част сол. Използвайте чаена лъжичка, не е необходима кухненска везна. Пробвайте в началото с малко количество, да не замесите цяла питка !!!...
Замесих тестенцето, но се оказа, че нямам профил за отпечатване.  Ами сега? Тогава на помощ ми дойде една рамка за снимки и покривалата върху тези слончета, както и релефа на кристална чаша.
Когато се подготвям за нещо, не става, просто не се получава така, както съм го замислила.
А това беше инцидентно хрумване, просто си мислех с какво да зарадвам моите приятелки. Исках да бъде нещо, изработено от моите ръце.
Хрумва ми нещо и започвам без много мислене и умуване. Условието? - да съм сама, за да няма излишни въпроси и когато отварям шкафчета, търся, мисля в движение, съсредоточена съм и не съм в състояние да отговарям на въпроси или някой да ми помага...
Накратко: правите си тесто, разточвате го с точилка, отпечатвате си релефни неща или ползвате формички за сладки. След това тестото съхне, аз не го пекох във фурна, просто си изсъхна на въздух, следва боядисване, малко лак за нокти, може да се залепят камъчета и перлички...
Дайте воля на въображението и фантазията си... Не се оправдавайте с времето! Знам, че никога няма да ни стигне...
Ето ги най - накрая моите произведения:



















четвъртък, 8 март 2012 г.

Честит празник мили жени!






"Осми март е ден на мама,
но какво да й даря?"...

И ще довърша с мое двустишие: 

"Тя ще се зарадва,
само да я поздравя!...


вторник, 6 март 2012 г.

DIY - Да си направим сами аксесоар за празника


Скъпи жени, подготвяте ли се за празника?  Как кой празник?  Ами 8 март!
А Вие мъже, измислихте ли с какво ще изненадате любимата жена? Ще й подарите цветя - това е ясно. Ще я заведете на романтична вечеря, ще й купите подарък, ще...
И докато мъжете мислят, ние трябва да се подготвим за самия празник. Няма жена, сигурна съм в това, която да не празнува този ден. Дори и само с усмивка, с хубави мисли, с приповдигнато настроение, с желание за един незабравим ден... Защото той ще се повтори чак след 1 година. Така че, да се подготвим да го изживеем радостни, изпълнени с приятни емоции и незабравими моменти, а те са толкова кратки...
И така, как от една идея си изработих красив аксесоар за празника. Видях този шал и се влюбих в него. Признавам си, беше любов от пръв поглед...


Закупих си бързо инструмента и започнах с наличните в къщи прежди, нали трябваше да преценя ще излезе ли нещо от моите ръце...



Първи опит!!!

Не е толкова зле! Мисля, че това е една закъсняла мартеничка, защото само толкова бяла прежда намерих. Накрая наистина я вързах с мартеница. Червеното топченце в средата пък е от друга мартеничка.





Става, не е толкова сложно...
Продължавам, обзета от ентусиазъм. За тичинки ще ползвам налични копчета или скъсани гердани, а шалът ще бъде от пухкавата прежда. Спомняте ли си този мохер? Като го пуснаха и веднага си оплетох жилетка, но толкова бързо всички се издокараха с тях, че жилетката я облякох само няколко пъти...
























Със закопчалката отзад цветето се закача за гердана




Ето ги и всички сладури...




Добивам смелост и започвам с копринени конци





Е, изгледах и няколко видеа от You Tube ... Не е сложно, никак даже, просто трябва да се опита. Не си мислете, че трябва да отделите за това цял ден.
За мене най - доброто време е вечер пред телевизора, докато слушам новините или дори гледам някое забавно предаване. Вместо да седнеш със скръстени ръце, дай воля на въображението си и се наслаждавай!
Може пък да откриете заспал талант в себе си...
И така, черното цветенце ми се видя малко рехаво, защото конците са копринени и тънки. Така реших да го "подхраня" малко. Купих две  различни черни панделки на метър и ги приших отзад.
Мисля, че се получи и то добре.
Реших, ще го използвам задължително и ще направя впечатление. Ще разказвам след празника...





Готова съм за празника. Още не съм решила тоалета, но с който и да бъда, аксесоарът е подходящ и универсален. И много по - добър от китайските рози, които са ни залели отвсякъде....
А дали е така или това е само мое мнение?...
А шалчето е запланувано за следващата зима. Просто вече сме в очакване на дълго чаканата Пролет...