четвъртък, 26 април 2012 г.

CROSTINI DI FEGATINI






Преди да завърша темата Италия искам да Ви предложа една рецепта от италианската кухня.
Как попаднах на нея?
Когато бяхме във Флоренция си купихме една  сувенирна чиния точно пред "Santa Maria Del Fiore". Заговорихме се с мъжа и жената и докато се суетяха с какво да я опаковат, доста неща обсъдихме. И накрая, мъжът  я зави с най-обикновен вестник, като ми подари  и едно календарче. Винаги си купуваме по някой сувенир от пътуванията, да ни напомня за добре прекараното време и  да ни връща макар и мислено на мястото, където сме били. Така това календарче роди тази рецепта. Доста се озорих, защото то явно е създадено да показва картинки и рецепти от кухнята на Тоскана, но е напечатано с възможно най - ситния шрифт. Трябваше ми лупа, за да разчета, но пък написали хората на испански, френски, немски, английски и италиански.  Интересно за туристите! Превеждам Ви дословно:
Ето я и самата рецепта:
   Кростини с пилешки дробчета


Кростините са филийки препечен хляб, който се маже с различни пастети.

Продукти за 6 порции:

350 гр.пилешки дробчета
1/2 глава кромид лук
1 супена лъжица каперси
3 бр. филе от аншуа
1 чаша бульон, зехтин, масло, сол пипер, салвия

Начин на приготвяне:

Запържваме кромида в зехтина до златисто. Прибавяме пилешките дробчета, каперсите, аншоата и бульона. След сваряване на дробчетата, сместа се миксира, прибавя се масло и се овкусява със сол, черен пипер и салвия. Препичате филийките и мажете с пастета.
Това е буквалния превод. Можете да вложите и творчество, да овкусите по Ваш вкус или вместо аншоата да прибавите нещо друго. Но това пише в календарчето и смятам, че това е достоверната рецепта.
Оказа се добра рецепта и веднага отива в списъка с кулинарните ми попадения, защото е бърза, семпла и много вкусна. Особено подходяща за парти, за топло предястие, а защо не и за вечеря с подходяща салата и хубаво бяло вино.
И накрая снимките от моето изпълнение...














Замислих се  накрая дали да не си отправя сама едно предизвикателство. Да Ви ги представя всичките???...

понеделник, 23 април 2012 г.

Цветно петно в интериора







Минаха Великденските празници. Украсата с шоколадови яйца  си замина по предназначение. И така, реших заедно с основното пролетното почистване, да внеса малко разнообразие в интериора. Във всеки дом има сувенири, които имат сантиментална стойност, така е и при нас. Някои ги наричат прахосъбирачки. Може и да имат основание. Често ги размествам, прибирам за известно време, за да е различно. Има жени, които правят ремонти всяка година, за да внасят различие и винаги съм се чудела на този вид ентусиазъм. Слава богу не съм от тях. Не винаги имам свежи цветя, които внасят красота и уют в дома. В градината ни в Банско има всичко - от първите пролетни кокичета, които нетърпеливо подават бели  главици из под дебелите преспи сняг още в края на февруари, до различните хризантеми и далии чак до късна есен. Рядко правя букети във вазите. Защо да ги късаш, когато можеш да им се любуваш на една ръка разстояние?...
Но в големия град е друго. Един магданоз да искаш да сложиш на яденето, трябва да си го купиш! Е, освен ако не си го отглеждаш на балкона.
Реших да създам една икебана от любимите ми цветове. Но се получи букет, който далеч надмина очакванията ми. Искам да го споделя с Вас, пък ако някой реши, може да си го направи!
Лесно е, просто трябва малко време и голямо желание. Случайно посетих една книжарница, специализирана за  художници, с бои, пана, салфетки за любители - колекционери и всякакви неща за ръчен труд с една дума. Поразпитах за това - онова и от неудобство, реших да купя нещо. Харесах си две ролки разтегателна хартия в любимите ми цветове и едно топче от стиропор. И оставих идеята да отлежи. И тя си отлежа, докато не ме налегна творческия ентусиазъм, който при мене идва вечер пред телевизора. Тогава имам много време за губене, защото често върша две в едно, та дори три в едно - "гледам", "слушам" и творя". Но, време е да започна по същество с няколко снимки.



Изрязах ленти по 80 см от цвят. Прекарах пръсти през едната дълга страна, което изправя леко лентата и я навива. И започвам да усуквам между пръстите наляво и надясно и едновременно завъртам. Когато свърши, залепвам с хартиено тиксо. В началото режех лентата на две, правех малки цветчета и пъхах в голямо, но е бавно и изоставих тази идея.






Някои съчетах от двата цвята, както това  в  центъра. Опитах да лепя с С-200, но за по-голяма сигурност забодох дървено шишче. Но то се чупи трудно и се оказа доста дебело. Тогава се сетих за клечки за зъби, които свършиха чудесна работа.








 Не е необходимо да ги пъхате до край, дори и да се показват леко, чудесно наподобяват тичинки. Не се опитвайте да поправяте, заглаждате, защото се мачка необратимо.







Първата вечер изработих цветчетата, след това снимките и следваше сглобяването. Където имаше малко разстояние, правех малки цветчета с няколко завъртания, за да уплътня и не се вижда бялото топче.
Наредих ги безразборно и небрежно, както цветята стоят в букет.


А това ми е поставката, която се оказа нещо като ваза за букета. От години не бях ползвала тези стъклени фруктиерки. Е, дойде времето на едната. Колко съм удовлетворена!
За да не белее топчето има и една стъклена купичка за компот в розов цвят, а на някои снимки топчето е увито в розова коприна. Нали трябва да придадем завършеност на творбата!!!












Опитайте и Вие, направете си букет в любимите цветове, а защо не и за подарък?

неделя, 22 април 2012 г.

" Спрете Земята, искам да сляза! "


Връх Тодорка
Източник: www.bulgariaphotos.net


А, днес е деня на Земята! - чичко Google днес е цветен! Той  ме подсети!
Веднага се досетих за едно есе на една кандидат - студентка за един американски колеж преди години. Беше го написала толкова вълнуващо, че комисията беше решила да го публикува като пример за другите кандидати как се пише есе. За съжаление нищо  от него не си спомням в детайли, мисля, че беше за опазването на природата, но заглавието остана завинаги в съзнанието ми.
Аз бих допълнила, спрете времето, върнете го назад! Искам си детските години! Искам си Пирин така девствена, както я помня от детството си. Искам си пикниците, само на няколко десетки метри от фабриката за детски играчки - "Изгрев". Тези дървени играчки радваха хиляди деца по света. А какви са играчките на децата сега?
Искам си бистрата Глазне, течаща през града, водеща началото от бистър планински поток! Тя и сега си е бистра...
Ето я Тодорка, през зимата приказно красива и различна през лятото...
Искам си отново чистия планински въздух, който те задъхва чак от чистота и свежест високо горе в планината, в подножието на връх "Вихрен". Искам си бунгалата на "Шилигарника", където ни водеха на лятна почивка. Ходехме по планинските пътеки, беряхме билки и диви ягоди, а за жените имаше импровизиран плаж, където поемахме първите слънчеви лъчи на лятото. Лягахме направо на горската трева, а тя беше толкова висока, че ни закриваше изцяло! А мъжете ходеха за риба и ловяха прясна планинска пъстърва...
Сега там има лифтове, хотели, влекове и всякакви съоръжения за скиорите! Питам се, ще ни прости ли някога природата за хилядите кубици изсечен дървен материал и то бяла мура, черна мура, бял бор, черен бор... Има ли ерозия в момента? Как мислите?
Денят на Земята - зов за опазване на природната среда! Да я съхраним за следващите поколения! А дали ще успеем, забързани, задъхани, преяждащи, задавящи се понякога от смога в големия град, дишащи изпуснати отровни газове от някои производства, отровни бензинови пари, неслизащи от колите дори за няколко метра? Не ни спира дори и скъпия бензин...
Затънали сме в боклуци и проблеми до гушата, главите ни не осъзнават и не възприемат дори разделното изхвърляне на боклука. Колко време просъществуваха тези контейнери?
При нас вече ги няма и продължаваме да трупаме и изхвърляме всичко заедно! До кога? До къде?...
Заведохме ли децата на разходка в парка, показахме ли им как се засажда дърво, водим ли ги често в планината да дишат чист въздух, берем ли с тях планински цветя и билки? Пускаме ли ги да тичат на воля боси по тревата, както тичахме ние? Или ги оставяме по часове пред компютрите, за да има мир и да не ни занимават...
Аз не искам да сляза, искам да остана на Земята, но чиста и девствена, запазена, съхранена...
Ще успеем ли да я запазим?
Според мене, въпрос с повишена трудност, но докато дишам, ще се надявам! Дано!...

петък, 20 април 2012 г.

"Дебелата" Болоня

Болоня от птичи поглед

Дворецът на градоначалника
Продължавам с пътеписа за Италия по желание на много мои читатели. Дано наистина им е било интересно. Оказва се трудна задачка да се сортират доста снимки и да се каже най - важното с няколко думи, но ще се опитам.
Болоня - столица на известната област Емилия-Романя и един от най - богатите италиански градове. Високото качество и условия на живот нареждат Болоня сред градове като Лас Вегас, Лион, Сакраменто и Канбера.

Болоня е древен град, основан още през 534 година пр.н.е от етруските. Градът е известен и с първия Университет в Европа "Alma Mater Studiorum", основан през 1088 година. Там са учили Данте, Петрарка,Томас Бекет, Еразмус и Николай Коперник.


Една от сградите на Университета
Колоните на много от сградите на Университета са хванати с железни скоби, за да се запазят. Всъщност те на колко години са? Почти  10 века !!!
Градът е и родно място на Гулиелмо Маркони - носител на Нобелова награда за физика през 1909 година. Умира в Рим, но е погребан в "Santa Croce" във Флоренция. Днес основното летище на Болоня носи неговото име.
Центърът на града е малък и всичко, което трябва да се посети е на една ръка разстояние - дворецът на градоначалника, църквата "Св.Петроний", Археологическия музей, където могат да се видят много етруски колекции, едни от най-добрите в Италия. Разстоянието от централната гара до центъра се изминава неусетно. Градът изглежда по - спокоен, липсват тълпите туристи като във Флоренция.
В миналото било разпространено всяка по-известна и богата фамилия да си изгражда своя кула като знак на престиж. В средновековна Болоня е имало повече от 170 кули, но днес са запазени само няколко. Вървейки покрай Университетските сгради неусетно се излиза на  едно малко площадче "Piazza di Porta Ravegnana", където буквално една до друга са двете най-известни кули, носещи името на двете известни фамилии някога - Гаризенда и Азинели. Гаризенда е наклонена и висока 49 метра.
Май Италия си има един специалитет - наклонените кули!!!



Двете кули на една ръка разстояние
В стремежа си да настигнат Азинели, фамилията Гаризенда проявяват немарливост и не я укрепват добре в основите, в резултат на което тя се накланя на 3.2 метра от вертикалата си още през 1360 година.
Била  е по - висока, но за безопасност е срутена в горната си част и оттогава е затворена за посещения.
Азинели е завършена през 1110 година и е висока 97 метра. Изкачваш се по 498 стъпала, които се изминават неусетно и водят до най-вълнуващата гледка, която се открива от птичи поглед. При хубаво време се открива гледка чак до Адреатическо море.


нагоре по стълбите
Трудно се снима с ръка, провряна през предпазните решетки на върха, все пак това са почти 100 метра. Просто пускаш ръката и натискаш, а какво излиза се вижда след миг... Иначе хващаш и решетките...

Изглед към съседната Гаризенда
Изглед към централния площад и църквата "Св.Петроний" в ляво

В далечината - "Свети Лука"
Това е една от известните базилики в Болоня. Тя е най - дългата в света - цели 3,6 км.



А на слизане Ви предлагам тази интересна снимка на снимка, която дава представа за строежа на кулите в цяла Италия. Според нея излиза, че най - високата кула е в Кремона.



Градът е осеян с базилики, като една от най - известните е "Santo Stefano", който включва цял комплекс от седем древни църкви с 1000 годишна история.



Според легендата това е легена в който Пилат Понтийски публично си умива ръцете  по стар еврейски обичай, за да покаже, че не е виновен за разпятието на  Иисус Христос.


центъра
Спомняте ли си младежите, легнали пред "Палацо Пити" във Флоренция? И там така си лежаха и седяха направо на земята. А защо не?
Малко хора знаят, че отдолу под тесните павирани улички на целия град се крие средновековна мрежа от канали, която в миналото била използвана за търговия и транспорт. А когато бил открит Болонския Университет, много местни хора били принудени да разширяват къщите си, за да ги дават под наем на студентите. Така възникват аркадите, наречени портици,  като подпора за разширението. Така целия град се осейва с аркади, дълги 40 километра.



Вървите под аркадите и нямате нужда от чадър или слънчеви очила и така докато се излезе на площад или кръстовище, след което те продължават отново...
Интересна сграда в центъра е библиотеката, бившата Salsa borsa / борса за сол /.
Там под прозрачния под на първия етаж могат да се видят древни останки.
А тавана? Истинско произведение на изкуството!



Детската читалня в библиотеката


И накрая защо нарекох така заглавието?
Градът дава името си на прочутия сос "Болонезе", подходящ за всички видове паста. Местната кухня е повлияна от производството на месни и млечни продукти, известни в цяла Италия и извън нея като мортаделата, прочутото прошуто крудо, а в областта се произвежда и прочутото Пармиджано Реджано, както и много известни италиански вина.  Пармиджаното се споменава за пръв път в известното произведение на Бокачо - "Декамерон" още през 1350 година. То се характеризира с това, че технологията му не позволява имитация.  
А тортелините и лазанята са местни деликатеси. Всичко това дава основание градът да бъде наричан гальовно тлъстата или дебелата  Болоня.




Имат си специални машини за стъргане на сиренето в магазините, като грижливо го опаковат след това.


Производството на  ръчни тортелини, тортелони, талиатели  и талиолини е символ на  изтънченост и любов към храната. Цените са за истински деликатес, правен ръчно...

И съвсем накрая, нали сме си жени, които вървим и зяпаме без да се усетим витрините, не мога да не спомена, че и тук като във всеки голям европейски град има магазини на доста известни световни модни дизайнери.























Италианците са модерни, облечени различно, разчупено, неглиже, но елегантни. Не случайно са признати за едни от световните модни корифеи... А жените на средна възраст са облечени като истински аристократки - от глава до пети!
Не ми остава друго, освен да спра, а за Модена, ако има интерес...???







вторник, 17 април 2012 г.

Следпразнично

Празниците минаха така неусетно, че днес сме леко като след една чаша хубаво вино на екс и то на гладно! Леко опиянени и жадни за светлина. За съжаление  природата мисли друго и прогнозата за времето не съвпада с нашите очаквания. Затова днес спонтанно реших да споделя с Вас няколко снимки, които направих вчера. Мисля, че с тях ще Ви подаря малко пролетни цветове и по - добро настроение за началото на работната седмица. 
Когато свалих снимките не можах да повярвам - какви снимки могат да станат с непрофесионален фотоапарат и  с много желание!
Харесвам розовия цвят, лилавия също и то по - бледите им варианти. Небесносиния, бонбонено розовия, бледолилавия, лимоненожълтия, резедата и още...









А това дърво го чакам с нетърпение всяка пролет да цъфне, за да ни подари малко красота с цветовете си. Дори не знам как се казва. Ако някой знае, нека ме информира! Внася нежен розов цвят сред другите дръвчета и се отличава отдалече. Някак си различно е!




Пожелавам Ви весело пролетно настроение, въпреки дъжда и успешна нова седмица!!!

събота, 14 април 2012 г.

Великденски козунак

След толкова много кулинарни шедьоври, които успях да изгледам, реших и аз да се наредя в редичката. Макар и най - отзад, все пак съм на опашката. Пък може някой ден и аз да имам самочувствието да покажа моите шедьоври. За сега са само кулинарни попадения. Добре съм ги кръстила. Като гледам как чевръсто сплитат плитките някои кулинарни вълшебници , чудя се дали ще ги настигна някога... Но не се отказвам, а това все пак е нещо, а не нищо...
За пръв път от толкова години се реших и аз да опитам. Резултатите са обнадеждаващи!?
Относно вкуса - отлични! Поне съм сигурна в продуктите, няма  вредни оцветители, подобрители, синтетични есенции, набухватели и всички останали, които производството влага. До сега се чудех на жените, които месят в къщи. Защо да се потрудиш, като ти го правят? Но много съм бъркала и сега се убедих в това.
Яйцата са пресни, от свободно отглеждани кокошки, прясното мляко е домашно. И какво остана - брашното и маслото. А, маслото е немско, поне на немците им "вярвам"/ поне за сега.../!
Вкусът на домашния козунак няма нищо общо с този от магазина. Достатъчно сладък, с пълнеж по избор и много, много вкусен. Даже има и конци... С две думи - просто домашен! 
И накрая все пак да ги покажа...




















В очакване на Възкресение Христово!