понеделник, 28 май 2012 г.

Baci Perugina










Обичам рецептите с история. Просто ме завладяват от първата дума или снимка. Има много такива рецепти и една от тях е : Baci Perugina - целувка от Перуджа, една рецепта с хилядолетна история.

{images: www.popsop.com; www.aviationairroutes.net}

А тя започва през далечната 1907 година на 12 февруари - денят на Свети Валентин. 
Джовани Буитони и Луиза Спагноли основават малка шоколадова фабрика в Перуджа, Италия. През 1939 година е представена на Световния Панаир в Ню Йорк и от тогава е позната в целия свят с производството на финния си шоколад, бишкоти, бонбони, нуга и други. А по време на Великденските празници, огромните шоколадовите яйца, които видяхме по витрините на много магазини в различни градове на Италия се увиват с шарен станиол в различни цветове. Но най - известният продукт е "Bacio"- целувка от италиански.
Това са известните шоколадови бонбони от фин шоколад с лешници, завит със станиол, като във всеки бонбон има любовно послание на много езици.
През 1922 година идеята за това идва на основателката - Луиза Спагноли, която има собствена марка за модни дрехи и първа представя ангорската вълна за облекла, като основава линията си  L'Angora Spagnoli.
Легендата разказва, че тя изпращала любовни послания на своя млад любовник, увити в шоколадови бонбони. От тогава кутията с бонбони  "Baci" се подарява за празник,  за Коледа и за всеки повод, свързан с красива платонична любов. Създадени са над 150 любовни послания, които са предизвикателство за колекционерите.
И така целувките летят високо и все по - високо! През 1997 година във връзка с 90 -годишнината от основаването на компанията, Alitalia украсява един от самолетите си /Boeing 747-200 / със звезди и логото на компанията, който лети от Рим до Ню Йорк.
От много история, да не забравя за рецептата, ако някой иска да си я направи като мен!

За 28-30 броя шоколадово-лешникови бонбони

150 гр. обелени и леко запечени лешници
130 гр.нутела / nutella /
  50 гр.млечен шоколад
  30 гр. тъмен шоколад 60-70%
  30 гр.бял шоколад
1 супена лъжица какао и 150-200 гр.шоколад за глазиране

Начин на приготвяне:
Отделят се 28-30 цели лешници / по -късно те ще се използват за оформянето на бонбоните /.
Останалото количество лешници се смилат в кухненски робот на едро.
Разтопява се шоколада / на водна баня или в микровълнова фурна /. Аз лично предпочитам първия начин. След охлаждането на шоколада, към него се изсипват лешниците, какаото и нутелата. Сместа се слага в хладилника до стягане за около 15 минути. От нея се правят топчета, по - малки от орех и на върха на всяко, леко се набожда по един цял лешник.
Подредете ги върху хартия за печене и ги поставете отново в хладилник или фризер, за да се стегнат.Това улеснява след това етапа на заливането им с шоколада.
Това е цялата философия. А на кого дължим рецептата?
На една прекрасна и очарователна  италианка, която ми разказа историята - спомен от нейното детство!
Благодарна съм, че я срещнах!
А ето и моята интерпретация. Тъй като не всеки обича натурален шоколад и за да не изпадам в ситуация да си ги ям сама / а това не е полезно за фигурата ми /, използвах млечен и натурален шоколад за заливането им накрая.










петък, 25 май 2012 г.

Цветя и рози-част 2




Цветята са привличали хората от дълбока древност със своите цветове, благоухания, красота, форми и разнообразие. А пресъздаването им в бита е отражение на стремежа към красотата на природата и запазването й по-близко до човека ...



Защо започнах тази серия?





От любов към красотата и пресъздаването на цветовете от природата в красиви аксесоари за приятни поводи 


Всяка жена трябва да има в кутията си за бижута и няколко аксесоара от този вид,


или всякакъв друг вид, който Вашето въображение може да роди...


Бавните и нетренирани движения в началото се предават пред упоритостта и стремежа да се сътвори нещо красиво...











понеделник, 21 май 2012 г.

Цветя и рози...




Представям Ви първа част от поредицата: "Цветя и рози" и ще започна с царицата на цветята - розата. А защо я наричат така?
Дълга история, която води началото от древни индийски предания и от една далечна страна, наричана някога - Персия.
В древна Гърция я смятали за божи дар, символ на божествената любов и красота. Когато Афродита - богинята на любовта и красотата излизала от водата, от белоснежната пяна, обгръщаща тялото й се образувало чудно цвете.




Когато боговете видели, че цветето не й отстъпва по красота, я напръскали с нектар, даряващ безсмъртие. А на цветето дарили прекрасен аромат...





Розата остава бяла до момента, до който Афродита получава вест, че нейния любим Адонис е смъртно ранен. Устремена и бягаща, тя не забелязала, че краката й са ранени от тръните по розите, застилащи пътя й. Няколко капки паднали от ранените й нозе върху цветовете и те от бели се обагрили в червено...




От древна Елада, розата е пренесена в Рим, където някои патриции заповядвали да покриват повърхността на морето с розови листенца, когато се движели с галерите. Розата станала символ на разкош, за който се харчели безумни пари. На едно от пиршествата, гостите били засипани с такова количество розови листенца, че много от гостите се задушили...
А улиците на целия Рим били така пропити от аромата на рози, че който не бил свикнал, му ставало лошо. Дори имало специални жени, които свивали розови венци...



От всички христитянски държави, розата  се ползва с най - голяма любов във Франция. Там била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда.



Розата се разпространява по всички знайни и незнайни земи, като достига и България, където се отглежда повече от 300 години. А от специалния сорт - Rosa gallica се добива така популярното розово масло, известно като най - съвършеният натурален ароматен продукт.










Следва продължение...

събота, 19 май 2012 г.

"Равносметка"- бебето стана на 3 месеца

{image: www:thebump.tumblr.com}

Така си го нарекох спонтанно преди 3 месеца. Така, както необмислено и спонтанно се роди. Дори не знаех къде да го приютя, та ми помогнаха. Все още съм леко неорентирана "млада майка", но с времето и всеки изминал ден научавам по нещичко. Няма да забравя първата нощ след родилния дом в къщи преди години, не мигнахме до сутринта от вълнение. Бебето измрънка нещо, дори не плаче и ние скачаме, палим нощната лампа и като видим че няма нищо - лягаме. И така до сутринта, на другата вечер също и накрая взехме да свикваме. После младия татко се премести в друга стая, за да се наспива и да не ходи като недоспал алкохолик на работа. И аз взех да поспивам по малко и да посвиквам по малко.
И така преди 3 месеца се роди по гореописания начин -"Идеи за жените и не само..." Първите дни променях и обяснението под името няколко пъти. Не исках никой да го вижда, защото мислех, че не правя нищо както трябва. Само бях доволна, че има пространство, където да казвам от време на време какво ме вълнува. Не знаех кое къде да натисна, не можех да правя снимки като хората и още и още...Е, не че сега съм надобряла, но мисля, че бебето расте добре под моите майчински грижи. Минахме 40 - те дена, започнахме да се оглеждаме в околното пространство, следим вече пръста, заглеждаме се по лампата и светлинките. И гукаме, гукаме от радост, че някой ни се радва! От време навреме някой ни щипва по червените бузки от радост и възторг, радва ни се на сините очички и русата косица и  се осмелява да пита: " На кой се е метнало това детенце с тия сини очички?" ...
По едно време се замислих, сякаш вътрешен глас реши да ме стопира и озапти:
-"Коя си ти, че ще даваш идеи на жените?" Има толкова списания, сайтове, та и ти?...Тебе ли ще гледат жените?"
-"Ами аз..., аз искам да покажа какво мисля, да покажа какво мога и правя, пък на някой ако му харесва, да чете и да гледа снимки. Може пък на някой да му хареса?...
Така, както аз се прехласвам по хубави снимки и пейзажи, по природата и красотата, по пътеписи за знайни и незнайни страни, по хубави и добре снимани  ястия и десерти, цветя, деца ... и още и още красоти, които ми пълнят очите"!
-" И на какво се надяваш?"
-" На нищо. Изпитвам удоволствие. Приятно ми е да го правя и това е"....
-Добре. Хубаво е човек да прави това, което му носи удовлетворение и радост, успокоява душата му и му носи душевен комфорт. А има ли кой да те чете и гледа?
-" Ами има, има, намират се хора, които да ме следят как се грижа за "бебчето"... И те се увеличават и това ме окуражава да продължа...Мисля да не го изоставя като добра и грижовна майка. Пък като порасне и стане на 18..."
-" Я, каква оптимистка си!
От време на време "гласът"/ вътрешния /пак се опитва да ме пита, но  се правя, че не го чувам...

сряда, 16 май 2012 г.

Gordon Ramsay`s lava cake/ Шоколадовата лава - изкушението на Гордън Рамзи



Този десерт дойде внезапно. Не че го чувам за пръв път. Виждала съм го безброй пъти, но все не оставаше време да му отделя внимание. А той е толкова специален, изкушаващ сетивата, шоколадов, неустоим, неповторим, че непременно си заслужава необходимото внимание. Внезапните и неочаквани неща са най - вълнуващи! Така се случи и с тази шоколадова лава, която веднага заема челни позиции в моите кулинарни попадения. Срещата ни с Гордън Рамзи беше неочаквана, докато прелиствах страниците на списанието "Good food". Как е оцеляло, та чак от декември 2008 година? Дори не знам как е попаднало в къщи. Прелистих го преди да отиде по предназначение и попаднах на рецептата. А този Рамзи го чувам за пръв път. Вероятно е голям корифей в кулинарията, защото така подробно е обяснил, та даже и онагледил, че трябва да си много непохватен в ръцете, за да не изпълниш стъпка по стъпка указанията му и да се получи нещо наистина отлично като десерт. Даже накрая дава и съвети на топ - готвача, които подчертах разбира се. 


Нека не ми се сърдят моите приятелки от кулинарните блогове, които много внимателно следя, че не знам кой е Гордън Рамзи. Може някой да го е правил и то по - добре от мене, но това е моята лава, в която се влюбихме завинаги. Тя е за "шоколитици"  или шоко - маняци като нас и остава завинаги като предпочитан десерт. Кой ли не го прави вече в "Черешката на тортата", защо да не го направя и аз? Да не мислите, че веднага запретнах ръкави! Не, необходима беше настройка, "отлежаване", обмисляне и момента дойде. Спазих стриктно указанията на великия Гордън, като ги направих и замразих. Никой не посмя да пипа и да пита, след предупреждението, че първо ще има снимки, а после ще следва дегустацията!





Оказа се, че това не е толкова сложен десерт, нито висш пилотаж в кулинарията, поне за мене. Има толкова други сложни и трудоемки десерти, които отнемат по няколко часа. Ето защо го сервират толкова в ресторантите, защото можеш да го направиш предварително, да го замразиш и да го изпечеш, когато ти е необходим само за няколко минути. Подходящ е за внезапни гости, дамско парти и за всеки момент без десерт в къщи. 
Препоръчвам го горещо на тези, които също като мене не са намерили необходимата смелост да го направят до сега. И ако някой все пак иска да пробва, ето и рецептата на Гордън Рамзи, която дори имах смелостта малко да редактирам:
200 гр.натурален шоколад
200 гр.масло
140 гр.захар
40 гр.брашно
4 яйца / от свободно отглеждани кокошки /!
Еднократните форми за мъфини намазах с четка с масло и поръсих с какао. Разбъркват се яйцата със захарта, добавя се брашното. И към тази смес се добавя на няколко пъти разтопения на водна баня шоколад с маслото / предварително леко охладени /. Това е цялата философия, лесно, бързо и удобно за съвременната забързана жена и домакиня. Пекат се на 200 градуса за 10-12 минути, направо извадени от камерата. Оформяте по Ваш вкус, със стръкче прясна мента, с ягоди, с топка ванилов сладолед или както препоръчва Гордън с карамелов сос!  Непременно ще попитам чичко Google кой е този Рамзи!




Това е шоколадовия фондан, шоколадовата лава, шоколадовото изкушение, на което се наслаждават толкова хора по целия свят. Брей и аз "открих Америка" или топлата вода?...



понеделник, 14 май 2012 г.

Таблетът - перфектната бавачка !


{ image:  www. pctabz.com }

Миналата вечер бяхме на ресторант. На една от съседните маси имаше семейство с две деца. Родителите толкова бяха заети в обсъждане на бизнес дела с техен познат, че бяха връчили на всяко дете по един таблет, за да са спокойни и никой да не ги притеснява. А децата наистина се забавляваха, нищо, че яденето им стоеше и не бяха почнали дори салатата, а родителите приключваха с основното. Таблетът - перфектната бавачка!
Много родители прибягват до използването на такова забавление на децата по време на път или докато вечерят. Даже попаднах и на форум, в който младо момиче търси съвет какъв таблет да избере на 8-годишната си племенница за подарък. Хората я разубеждават, но тя не иска и да чуе.
Какви времена доживяхме, информационните технологии се развиват с часове, а светът крачи с бързи крачки към прогреса. Децата се справят отлично с таблетите набутани им в ръцете, те имат много приложения и са забавни. Свикват бързо и безпроблемно да нареждат кубчетата на iPad-а, но психолози и психиатри са предпазливи в оценките, защото когато извадят кутия с истински кубчета, те се затрудняват да ги наредят...
Когато през 2004 година един колега се завърна от Америка и разказваше, че децата там ползват училищната библиотека от компютъра си в къщи, а всички сметки се плащат онлайн, гледахме и мигахме учудени...
Спомням си когато детето беше на годинка, понеже го гледахме сами, често го слагах да седне, заграждах го с възглавници от всички страни и му натрупвах една камара книжки с картинки от руската книжарница. Колко съм била "примитивна"...
Не се смейте, имаше руски книжарници едно време, където за жълти стотинки купувах детски книжки с невероятни картинки. Детето така обичаше това занимание, че разглеждаше с часове и като свърши камарата, започва отново с последната книжка в обратен ред. За всеки рожден ден имаше задължително и книга. Един път трябваше да се разменят подаръци в училище и аз естествено купих книга. Няма да я забравя - "Белия зъб" на Джек Лондон. Голям скандал стана, голям рев падна. Как така на Иванчо съм купила, а ние тази книга я нямаме... Естествено купих още една!
Явно това мое "изобретение" с възглавниците оказа голямо влияние, защото любовта към книгите се оказа любов и до днес. А компютрите се изучиха, изучиха се и чужди езици, не изостанахме в това отношение!
Според мене, привикването на децата към четене на книжки трябва да започне от най - ранна детска възраст, да купуваме книги и да ги привикнем да четат, а технологиите, те ще се овладеят, без тях не може...
Защото книгата възпитава, ограмотява и съприкосновението с нея е неповторимо. 
Купувайте книжки, а не таблети!
Но всеки си има глава на раменете и сам решава как да гледа и възпитава децата си. Така мисля аз, а Вие?

събота, 12 май 2012 г.

Ретро - за лятната градина или терасата




Тази малко нестандартна идея снимах при едно пътуване до Залцбург. За изкачване на крепостта Хоензалцбург има два пътя - със зъбчато влакче и пеша. Чичко Google показа, че не е далече и никак не е трудно да се стигне и пеш и така поехме по пътя. Та по този път направих тази снимка. Както забелязвате, столчетата са направени от отрязани корита, даже дръжките им стоят на гърба... Много интересна  и странна идея ми се видя.
Баба ми едно време имаше такова корито, в което переше с домашен сапун. Дали не мога да го намеря някъде и да му придам / с чужда помощ разбира се / ново предназначение? Забелязвам напоследък, че всички такива странни идеи са много интересни за привържениците на Vintage т.е. - Ретро стила. Все по - модерни са ретро - дрехи, ретро - парфюми и ретро - интериор. А купуването на ретро-мебели е скъпо удоволствие.
Ако някой има такова корито и се готви да го изхвърли, ето идея за приложение!

сряда, 9 май 2012 г.

Любов към народното творчество











Преди известно време направих тези пана с българска бродерия. Исках да изработя нещо различно, като подарък за наши познати чужденци. След безрезултатно търсене на нещо оригинално от България, пристъпих към изработката на едно пано. Има много оригинални сувенири от България, наред с много кич и претрупаност.
Исках да ги "грабне" още с първия поглед, да го харесат, за го запомнят и отделят в сърцата си кътче за спомени от нашата страна. Да го отнесат като незабравим сувенир от България и да си спомнят за нас. И след това пано последва второ, трето...
Разбира се идеята не е моя, а на моята учителка по кене - Радка Карагитлиева. Първото пано изработих сама от списание, второто също и реших да я помоля да ми даде нейните модели. Разбира се тя се зарадва, защото знаеше, че всяка ръка е различна, дори и в малък детайл се влага творчество. Много от паната й са изработвани по няколко пъти и красят много чужди посолства и представителства, много е подарила просто за подарък от сръчните й ръце.
Даде ми с удоволствие всички модели, които беше изработила. Когато попитах за последния, който стоеше на стената в дома й, ми отговори, че това не е творчество, а копиране. Не се обидих, а оцених мнението й. Каза ми, че съм напреднала достатъчно, за да влагам творчество. Разбира се че не е е творчество да копираш моделите, а не да влагаш нещо свое. Аз не бих се наела да влагам творчество в българската бродерия, защото не съм толкова напреднала, но съм благодарна, че ги изработих и ги запазих като много скъп спомен от нея. Защото всяко от тях представя фолклорните области в България - Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска, Северняшка, Добруджанска и Странджанска, а сега не знам кои са те. Да си бях записала...
Дали това, с което започвам не е от Пиринската област?
Всяка  фолклорна област в България си има характерна шарка, цветове, фигури. Сръчната ръка на българката е изработвала и влагала в произведенията си бита, ежедневието, цветя, настроението си дори и много красиви орнаменти.
Сега в съвременния стил на дизайн едва ли някой ще ги сложи на стената си. И аз съм ги прибрала в една кутия... А защо? Ами не ни подхождат на" интериора"!!!
Ще ги оценим, но не сега, сега има други виждания по въпроса! Както казваше една позната: "Дълго избирахме картина за хола! Трудна работа е да изберем цветово да подхожда на стената, интериора и най - важното да е в тон с мокета..." Да се чудиш и маеш! Все едно художника създава картините си цветово, че да паснат на някой килим? А не влага душата си, настоението си, усещането си...
Ти да видиш!... Много разбираме от интериор!...Някои чак дизайнери наемат! Не е лошо, светът е друг, ценностите са други! 













От списание


От списание





Има много ръкати жени, за които това е като детска игра. Бродират, творят и не спират. Как съчетават нещата? Когато ти е хоби и си отдаден на него изцяло, получава се. При мене беше временно явление. Харесва ми нещо и си казвам:  "И аз мога" ...