петък, 29 юни 2012 г.

От юбилейната среща - идея за лятната градина

image:{hotel Evelina palace}

Случва се в живота да се виждаш със съучениците си, през определено време - на кръгли годишнини. Да видиш тези, с които заедно сте започнали да сричате буквара, да споделиш, да видиш промяна и да си помислиш, че и в тебе е насъпила такава... Да си спомниш за детските години, да се избистрят някои позабравени весели и забавни случки...
Когато бяхме деца, искахме да пораснем. Сега сме пораснали и вече имаме деца, а искаме да се върнем обратно. Какво нещо е живота - една непрекъсната надпревара с времето и мечтите. Постигнеш нещо, поставяш си друга цел, постигаш или не нея, поставяш си нова...
И така времето изтича като през пясъчен часовник, бързо, неусетно и необратимо...
Завръщането в родния град става все по - рядко, а спомените все по - мили. Като гледам черно-белите снимки, се изпълвам със скъпи спомени и умиление...
Липсва ми планината, мириса на смола и билки, красивите планински цветя, бистрите планински потоци, кристалния планински въздух, прохладата на летните вечери, студените и мразовити зимни сутрини, ослепително - белия сняг и заснежените върхове до късно лято...
Затова направихме кратка следобедна разходка, ден преди другарската среща. Поканата получих този път по - рано, което ми помогна да се организирам навреме. Разбира се разгледах сайта на хотелчето, което щеше да ни приюти. И там открих идеята. За съжаление в суматохата не успях да щракна собствено фото, но и тази снимка от сайта върши работа. Някой да не си помисли, че правя реклама. Не, не мога да препоръчам или рекламирам нещо, което виждам частично само за няколко часа. Но тази каруца е оригинална, превърната в маса в лятната градина.
Да ги показваме на малките дечица, докато ги има, че с тези темпове на строежи и съвремие, може да изчезнат някой ден...
















сряда, 27 юни 2012 г.

Кратка разходка в Пирин





Преди години тези разходки правехме всяка събота или неделя. Сега, когато се прибирам в родния си град, не остава много време от списъка със задачи, които трябва да се свършат за броени дни и часове. Доволна съм винаги, когато мога да отделя време, защото такива разходки действат много разтоварващо!
За да съчетаем полезното с приятното, отделихме няколко часа след обяд за една кратка разходка в планината.
Целта е близка - до ресторант "Мотиката" и обратно. Обещах преди време, когато писах за Банско, че ще обясня защо е наречен така. Преди години, над някогашната фабрика за детски играчки" Изгрев", където сега е единственият петзвезден хотел "Kempinski Hotel Grand Arena", имаше ливади и ниви. Влезте за секунди в сайта. Бляскав е нали? И до този лукс има... По - надолу ще видите...
Когато хората, смятайте мъжете, отивали да напоят ливадите, се отбивали в ресторантчето за по една ракийка, докато чакат реда си. След първата идвала втора и накрая си забравяли мотиките. И така, от ресторант "Здравец", кръстен от Районната потребителна кооперация, народът скоро го прекръсти неофициално в ресторант "Мотиката". Така си и остана, прекръстен от народа. Имаме и още един кръстен от народа - "Последния грош".
Вървим между хотели, построени буквално един до друг - на един паркинг разстояние...
Неусетно стигаме "Кемпински". Правят му частичен ремонт в момента - по европейски!


А буквално срещу оградата на тенис - корта му, се намира една запазена автентична атракция за чужденците - валевицата. Тя все още се използва и хората все още си перат там. Какво ли си мислят чужденците, като гледат от прозорците? Преди време една американка беше се обадила в Америка, разказвайки развълнувано : "Какви са тези хора, пекат червени чушки навън на огън и после бъркат нещо в огромни тави, с огромни дървени лъжици! В кой век живеят?"
Става въпрос за производството на лютеница. Не че сега не може да се види тази родна картинка и в големите градове все още между блоковете!...









А без този инструмент не може. С него се закачат чергите и одеалата, за да се измъкнат от водовъртежа, след като са изпрани.


Възпитателно и за децата - да опазват околната среда!




Сградата на ПСС- планинската контролно - спасителна служба. Тя беше последната в ляво по пътя и от нея започваше парк "Пирин".  Но сега не е така. Хотели има и по- нагоре. 



Националният парк инструктира туристите за опасността от отровните гъби...








Тази вадичка върви от планината и напоява все още останалите градини на някои къщи, непревърнати още в тревни ливадки ...



 Ето го и ресторанта, но за съжаление не работеше. Правят му "лека профилактика"...
А на това се казва: бистър планински поток. И той наистина е бистър.
Когато излизахме преди години на излет пиехме направо от поточетата. Не се притеснявахме, че може да ни стане нещо...Водата е бистра като сълза...



На територията на парка има много защитени растения - дребна камбанка, пиринска злолетица, кучешки зъб или самодивско цвете, пирински мак, червеникав дебелец  и най-накрая еделвайса. Много човешки съдби е променило това високопланинско цвете. Има много алпинисти, които са загинали в стремежа си да го достигнат по високите зъбери на планината... Преди години го бяха култивирали и го отглеждаха в сандъчета в града. Може още да го има някъде в градините...


Преди време река Глазне излезе от коритото и наводни доста хотели и домове. Сега са издигнати големи диги... А в далечината е връх "Тодорка" - така изглежда през лятото.












И на залез слънце с поглед назад си взимаме довиждане с тези прекрасните рози пред един хотел... До следващия път...Кога? Искам да е скоро и по - високо в планината...
Докосването до природата, макар и за часове е велико нещо...



И накрая да внеса малка корекция - днес ми казаха, че има и още петзвездни хотели в Банско. Ами не знаех, мислех че веригата " Кемпински" е единствена...

понеделник, 25 юни 2012 г.

Идея за градината





Какви ли не идеи има в главите човешки! Толкова са различни хората! На някои им идва от вътре. Все по - често забелязвам толкова интересни хрумвания, че да се чуди човек как се раждат тези идеи. Особено актуални са старите вещи, дрехите от "гардероба на баба", както и вплитането на тези стари вещи в съвременния интериор и градина.
Имахме такава стара закачалка, която ми се струваше толкова демоде, че я преместихме в къщата на баба. А то се оказа, че сега е толкова актуална, че измества с успех всички съвременни закачалки и ги слага далеч назад в редичката!
Уверете се сами!



сряда, 20 юни 2012 г.

Mini Oreo Cheesecake Cupcakes





Не обичам да гледам реклами. Щом започнат и превключвам на други канали, където има нещо полезно за гледане. Преди известно време Тома Томов сподели, че рекламата е средство за зомбиране на хората.
Само миналогодишната рекламата на "Пиринско пиво" гледах с голям интерес и при всеки край се възмущавах силно гласно: " Как може да нямат една снимка на връх Вихрен, първенеца на Пирин, а завършват със снимка на Монблан или някой си друг връх, но не и Вихрен. Рекламират пиринско пиво с някакъв си алпийски връх и част от типични бански напеви! Пеят за Пирин и показват Алпите! Велико недоглеждане...
Познавачите и тези, израснали в полите на Пирин като мене, няма как да не разпознаят трапеца на Вихрен. Тази година рекламата е променена. Сигурно и други са се възмущавали...
Но все пак рекламата е страшно нещо, особено в средствата за масова информация. И така, няма как да пропуснеш и едни толкова рекламирани и  вкусни бисквити.
На 6 март 2012 година бисквитките "Oreo" навършиха 100 години. Няколко поколения американци израстват с тях, а при нас са от 2008 година! Колко? Ами да, осемдесет и шест години след като толкова много хора по целия свят са им се наслаждавали!
И не случайно са любимите бисквитки на милиони деца по света! А децата знаят наизуст: "Отлепваш, облизваш и потапяш! Най любимата бисквитка на млякото!"
Бях казала, че обичам рецептите с история!



Идеята дойде от тук, но рецептата сътворих сама. Но пък направих чудесен десерт. Бисквитките ползвах за подложка в хартиените чашки за мъфини. 
И добавих:
2 яйца
100 гр. захар
250 гр. рикота или обезсолена и обезмаслена извара / крем сирене /
150 гр. заквасена сметана
1 ванилия
1 кутия бисквити"Oreo"

Начина на приотвяне:
Разбиват се яйцата със захарта до стопяване на захарта. Добавя се рикотата и сметаната. Разбива се отново. Накрая добавих и ванилията.
Една кутия съдържа 16 бр. слепени бисквитки. Отделих 12 за подложки, а останалите 4 начупих в сместа. Това е. Сместа се излива върху бисквитите в хартиените чашки почти до горе. Пече се на 135 до 150 градуса 25-28 минути! Изваждат се, охлаждат се и изтиват върху решетка!
А украсата импровизирах - настърган шоколад и парче "Oreo". Какво друго подхожда на толкова какаови неустоими бисквитки! А Вие - импровизирайте!




Бързо, лесно и много, много вкусно!


А с "Oreo" със сигурност ще продължим нашите взаимни експерименти!

понеделник, 18 юни 2012 г.

Pinchos


Barcelona

За пръв път ги опитах в Мадрид. После в Барселона. Има едно много интересно местенце в столицата на Каталуня, където ги сервират. То не е единственото място, но е интересно. Дори се чака, за да се влезе. Нищо особено като бар, но минават тълпи от туристи.
Намира се от площад "Catalunya"  в посока към морето в ляво до катедралата. Но не си спомням името. Който посещава Барселона, може да го потърси.Заслужава си!
Прави обороти на пълни обороти! И то как? Ами минаваш, избираш си от тези, които са по вкуса ти. Естествено гарнирани с бира или хубаво испанско вино. След няколко pinchos, няма как да си гладен. От толкова голямо разнообразие ти се иска да опиташ от всички, дори да се чудиш и да не можеш да избереш... Накрая ти броят пръчиците, които се събират в специална чашка. Колкото пръчици има в чашката, толкова и плащаш. Интересно нали?
С една дума, избираш по вкус, а не по цена, защото всички са с еднаква цена. Естествено не ти идва на ум да изпуснеш някоя пръчица на земята, зорко се следи и няма смисъл. Хората са го измислили. Става въпрос за цена до две евро всяко...
Такива ресторанти и барове има много по света, даже и у нас. Какво ли не измислят, за да привлекат клиентела. А това важи особено сега в кризата, когато усетът и креативността трябва да работят на двойни обороти. Трябва да се ухажват клиентите, да им се показва, че са специални...


И така покрай испанските пинчоси, в летните горещини изпълняваме съвета на професор Мермерски да не ядем тлъсто месо. Така прибегнахме към пилешките бонфиленца и гриловани тиквички. И така неусетно се подредиха в плата няколко различни видове pinchos! И малко свежи подправки от саксийки на балкона! Какво щастие, да си откъснеш пресен риган, мащерка, босилек, магданоз, копър на една ръка разстояние!!!


Това е идея за жените не само за летните горещини, но и какво да приготвят на мъжете - любители на футбола, които гледат Европейското първенство - 2012. Малко са тези мъже, които не се интересуват от футбол. Направете им няколко плата с pinchos, сложете им и студена бира и ги оставете да си викат на воля. Както направих аз...


А Вие, драги жени излезте с приятелки, отидете някъде по женски! Аз например не мога да издържам неочаквани викове за гол, дузпа, засада и други... Просто напускам. Но преди това правих pinchos и купих бира...Извинявам се, но това оцеля за снимка...
Да са живи и здрави мъжете! Кога ще свърши Европейското?
Ей, най - накрая да напиша нещичко и за тях...Сигурно се чувстват ощетени, ако някой попадне случайно тук. Ами да, говори се за цветя, канзаши, обувки, чанти, женски хобита, аксесоари, стил, интериор, рецепти, украса на дома, идеи за децата, все женски неща...

събота, 16 юни 2012 г.

Шоколадово - ментова пана кота





Не вярвам да сте забравили кулинарното състезание "Lord of the chefs". Спечели го една много симпатична, амбициозна и най - вече кадърна жена. Аз имах няколко фаворити и един от тях беше тя. Зрителите преценяват само от това, което виждат в рамките на предаването. Но вероятно е имало и много други непоказани моменти и подробности, които са помогнали на компетентното жури да избере именно нея. В такива състезания се иска не само умения, но и психика, здрава нервна система и накрая щипка късмет. Последният е много важен!
И така, Сидония Радева спечели ресторанта, а аз разбрах за нея. Благодаря й за интересната презентация на този известен италиански десерт. Може рецептата да е проста и правена безброй пъти, но представянето според мене е "черешката на тортата". 
Как дойде идеята?
Ами остана ми сладкарска сметана. И какво?  Ами чудих се ден -два...Не трябваше да изчакам да се развали. В моята кухня нищо не се изхвърля. Много се чудя на жени, които с лека ръка изхвърлят храна и каквото се сетите още.


Правила съм и друг път пана кота. Хареса ми, но не чак толкова, че да я сънувам! 
Този път ме заинтригува представянето на Сидония и реших на момента! Колко важно е нещо да те "грабне"!!!
И така, ако някой не  е правил още този десерт, ето и моята рецепта :
300 мл.сладкарска сметана
200 мл.прясно мляко
100 гр.захар
100 гр. черен шоколад
1 пакет желатин на Д-р Йоткер
1 есенция мента
Как я приготвих?
Загряват се прясното мляко и сметаната. Добавя се захарта. Бърка се до разтопяването й. Маха се от котлона и към сместа се добавя предварително разтопения желатин и есенцията.
Разтопява се шоколада. Към него се добавя малко сметана. В подходяща чаша се налива под наклон от бялата смес и се слага във фризера, докато стегне. Чашата се подпира!!!След като стегне, чашата се изправя и се налива разтопения и охладен шоколад със сметаната!



Ето това е известната Panna cotta - известният италиански десерт от Северна Италия - областта Пиемонт, със столица Торино.
Правен безброй пъти в различни варианти от безброй жени / и не само / по света!
Е, и аз се записах накрая...




петък, 15 юни 2012 г.

Бърз десерт




След "витаминозната бомба" с Ариана радлер, дойде ред и на един изключително бърз десерт за заети жени и домакини. Той е не по - малко витаминозен, защото отгоре е поръсен с пчелен прашец! Последният, както е известно е мощен антиоксидант, съдържа почти цялата Менделеева таблица и най - важното, спомага за изглаждане на бръчките, а това не е маловажен факт след определен брой годинки при жените.
А като прибавим и едно пасирано авокадо, определението "витаминозна бомба" и за него  пасва напълно. Ягоди, авокадо и пчелен прашец, а за украса - прясна мента. Дори не се нуждае от захар и други подсладители. Но ако обичате да ви е сладко, прибавете захар, стевия или течен пчелен мед. Въпрос на вкус!



Набързо струпан, както се казва! Но не е за подценяване. Никак даже! Опитайте и ще се убедите!
Днес доста хора сме на ягодова вълна, но аз предпочитам бързо, лесно, вкусно и витаминозно. И ако може да не отнема" ценно време"!!!
Професор Мермерски ни посъветва да избягваме тлъстото месо и студената бира в летните жеги. За месото - добре, но за бирата? Няма как да стане при нас. Толкова е полезна и разхлаждаща през горещините! Посъветва ни също да ядем в изобилие плодове и зеленчуци, но български, но това е друга тема!
Побързайте с десерта, докато  все още има ягоди...