понеделник, 30 юли 2012 г.

Предизвикателството домашен сладолед





Много е модерно напоследък да си приготвяме почти всичко в домашна обстановка. Много се тачи домашната храна! Защото знаеш какво влагаш и какво ядеш, няма ги Е-тата и много други неизвестни. В много кулинарни блогове има какви ли не домашно приготвени сладоледи. Нямам машина за сладолед, не бих си и купила, след моята заигравка за домашен сладолед. Влязох в ролята на машината и го разбърках точно един път. Някой да не си помисли, че ще конкурирам производството. Просто в собствената си кухня можеш да приготвиш какъвто сладолед си помислиш, според вкуса, наличните продукти и плодове според сезона. Това е просто домашен сладолед, който не е закален като производствените, но пък по нищо не им отстъпва по вкусови качества. Направих дори няколко вида. Това е за тези, които ще правят сладолед за първи път, също като мен.
Не ми се искаше да влагам яйца и да варя кремове, да бъркам до сгъстяване и увеличаване на обеми и затова използвах рецептата на Candy.

400 мл течна сладкарска сметана
400 мл пълномаслено прясно мляко
1 пакетче ванилова захар и допълнително ванилия, ако желаете
пасирани плодове според сезона
захар по желание

Разбива се сметаната със захар, ако го обичате сладък. Смесва се с прясното мляко. Добавят се и пасираните плодове. Всичко се разбърква добре и се изсипва в  подходящ съд. Аз използвам кутии за сладолед.
Без плодове се получава обикновен сметанов ванилов сладолед.



С добавка на кокосови стърготини и марципан...


С добавка на пасирани и прецедени малини - малинов сладолед!



С добавка на парче диня, дори без да се прецежда - сладолед от диня!







И няколко фунийки...








И накрая интересни сладоледени факти:
"Необходими са около 50 близвания, за да се изяде една сладоледена фунийка"
"Световният рекорд за ядене на сладолед е 7 литра за по - малко от 2 минути"

Това го пише на кутията със сладоледените фунийки. За пръв път купувам. Няма да е за последен, надявам се...Украсата на динената фунийка в средата беше бонус в кутията !
Това е идея за момента в който се окаже, че нямате никакъв десерт или плод. Правите, замразявате и вадите, когато е необходимо! Успех на начинаещите! 

петък, 27 юли 2012 г.

Натюрморти в стил Ретро



Много е модерен този стил напоследък. Толкова много се цени, че чак мебели се състаряват изкуствено, модерни са рокли от "сандъка на баба"...
Едно време ни се струваше толкова демоде, а сега модата се връща. Бях казала, че модата се върти - като часовник. И ще изляза права...Брей какво прозрение и откритие!!!
Дойде време да покажа моя няколко дневен декор, спретнат импровизирано на терасата. Просто само посетих някои помещения на къщата като таван и мазе, извадих старотиите и им спретнах следната фотосесия:


На който му се гледа, да се настани удобно на диванчето, че филмът започна...
Може пък някой да познае познати бабини неща и да си спомни за детството...А връщането назад в детските години  и спомени винаги е съпътствано с приятни изживени за съжаление моменти...





Голямо преселение на предмети падна, без да се съобразя с факта, че  ще дойдат  и други да почиват след нас...С две думи - окопирах почти цялата тераса...




Ще се наложи и превод сега. Това на бански се казва "тумбелек"  и е част от атрибутите на кукерите на Нова година, които се обличат в кожи със "сурати" - високи шапки, но за тях друг път... Този "тумбелек" - звънец е държал в течение някогашния пастир къде се намира животното. Ще трябва  як врат да е имало това животно...
Сега този звън може да се чуе само по селата, ако има говедар, който да изкарва на паша говедата, ако има такива все още...




















И накрая малък акцент от къщата. Един обикновен таван...
В Банско има много къщи - частни домове, които са истинско произведение на изкуството. Не преувеличавам, цели стаи с резби от тавана до пода, създадени с много труд и любов към дърворезбата... Потомци на ръкати банскалии, които са имали дърводелски работилници още по турско време. Не че и сега всяка втора къща няма дърводелска работилница! Тука се произвеждат мебели от масивна дървесина, а не талашит. Но последният е модерен... Въпрос на вкус!


И с тази банскалийка, изработена от мене в час по трудово обучение си взимаме довиждане до следващия репортаж от мястото на събитието...
Малко "фустанелката" й / типичната банска носия/  е прокъсана от времето, но пък си спомням кой й нарисува лицето - лелята на моя съгражданин и известен художник Атанас Мацурев. Ако не го познавате все още, сега е времето да попълните този пропуск! Ще останете приятно изненадани!

сряда, 25 юли 2012 г.

Французите от Кан и червеното френско грозде




Запознах се с тях случайно. Вървяха със справочници в ръце и търсеха улица "Пирин" . Най -известната улица в Банско, която води към планината, нещо като Шанз-Елизе за Париж, като Рамбла за Барселона и като Ла Кроазет в Кан... Но ориентацията им беше толкова слаба, че справочниците ги бяха довели точно в противоположната посока, пред вратата ни. От дума на дума разбрах, че са отседнали в Добърско. Това е едно селце на двадесетина километра от Банско, което от известно време доста рекламират по медиите. И има защо. Там се намира една древна църква "Св.св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат", където на една от стените е изографисан Иисус Христос в нещо като ракета. С една дума Бог - астронавт! Уникално! Такова нещо няма никъде в България.
Питах ги дали са видели стенописите в църквата. Дори не знаеха за какво става дума. Ами като не им го пише в справочниците! От къде да знаят хората! Но бяха намерили пътя за Банско!
- А Вие били ли сте в Кан?
- Аз в Кан? Не, не съм била, но знам за Кан! Гледам световните звезди с голям интерес как вървят по червения килим... И те са хора и те души носят, нищо, че са  известни и целия свят ги гледа...Голям смях падна...
- Какво друго знаете за Франция?
- Много неща! -  доста си побъбрихме, поканих ги, почерпих ги с малини и череши...
- А колко струват?
- Как така колко струват? Черпя Ви за здраве, безплатни са...
Горките, погледнаха ме учудено, как така някаква жена ги кани да ги черпи и то безплатно... Те са свикнали, че "безплатен обяд няма"! Симпатяги!
-Ооо, но Вие имате и червено френско грозде! Толкова е витаминозно!...
Не им обърнах внимание, но като си заминаха се сетих. Никога не го берем, стои си за красота. Няма кой да се занимава и с него, но този път реших да го обера и да направя нещо. Като го ядем през зимата, ще се сещаме за заблудените французи от Кан, настанени в Добърско!...
Речено - сторено!

Сок от червено френско грозде


Наздраве!


Уникален, витаминозен и освежаващ в летните горещини!...Истинска витаминозна бомба!
Как се прави сока ли? Много лесно. Пасират се плодовете, прецеждат се и се посваряват леко със захар. Добавя се минерална или газирана вода. Добавят се и кубчета лед със замразени плодчета - зрънца от гроздето. А за украса, маточина или мента!





И от две храстчета, две бурканчета  с желе... Да има за палачинки и не само...Доказателство? Ето го...



Да ме подсетят едни французи, че френското грозде е витаминозно...Чудна работа!

понеделник, 23 юли 2012 г.

Малинов купол







Споменах за малиновата "плантацийка". То не било толкова лесно, колкото изглежда отстрани. Малиновите храсти леко боцкат, плодът е нежен, навеждаш се, изправяш се, внимателно поставяш няколко малинки в шепата, докато бавно и славно се пълни съда...
Но пък са така уханни, сладки и вкусни и затова предпочитаме да ги ядем пресни, дори и без захар. От компота няма смисъл - само семки и малко сок. Плодът си губи витамините. Направих сладко, защото много ни помага за възпалените гърла  през зимата. Няколко лъжички сладко от малини и топъл билков чай от мащерка или риган от планината и настинката си отива...



Бих го кръстила "набързо струпан" десерт от малини. Буквално за минути...
В чинийка се слагат 3 бишкоти, намазва се с разбита сметана, редят се малини.Чинийката се завърта леко и на кръст се слагат още две бишкоти, сметана, малини, малини...Забравих да  напоя бишкотите и накрая полях с пресен малинов сок!
Всъщност това е идея и за всеки друг сезонен плод, както  и идея за внезапни гости!


Като се прибрах, видях, че същата импровизация е правила и  Ева. Значи мислим по един и същи начин. А сега да видим кой от кого е взел идеята?! Сигурно съм аз, щом чак сега го показвам, пък го правя от години, като ме мързи за нещо по - сложно, включващо фурна!...
Пък и така плодовете са максимално натурални!



Доста куполи и не само "смотахме"... Дай боже всекиму!...

петък, 20 юли 2012 г.

Бански кукурини




Като започнах в началото с тази рубрика, първата рецепта беше за емблематичната банска капама. Тогава успях да щракна няколко нескопосани снимки и да я покажа от моята гледна точка, защото автентичната рецепта е претърпявала леки промени с времето.
В края на февруари, когато киселото зеле в бидона на терасата свършва и идва дългоочакваната пролет, не е подходящо да се предлагат ястия от банската кухня, защото те са месни, засищащи, подходящи повече за зимата. Затова, имайте търпение, ще сготвя и други, но не сега...
За тези кукурини се канех отдавна, но все не запретвах ръкави...Сега в Банско им дойде реда...
След банската закуска в 9 часа, направо се прескача обяда... Затова минавам направо на десерта...
Кукурини на бански означава къдри. Правилно са ги кръстили, стават като розички и се къдрят сами. Рецептата е автентична и типично банска. Някога не са имали много избор какво да правят на многобройната челяд и тези кукурини са смятали за невероятен десерт, дори специален десерт, който носели на родилките, за подсилване. 
Рецептата  е описана в книгата на Пенка Чолчева от 1964 година. Предлагам Ви я, заедно със снимката  от книгата.



Необходими продукти:

1 яйце / домашно за предпочитане, или от свободно отглеждани кокошки /
2 лъжици олио и щипка сол
брашно

Начин на приготвяне:

Замесва се тесто от една чаена чаша хладка вода, яйцето, олиото и солта. Омесва се добре и се оставя да почине един час. Разточва се на кора с дебелина като за домашна юфка. Като позасъхнат корите, се изрязват кръгове с винена чаша. Правят се нарези с ножа от центъра към периферията. Нареждат се три кръгчета едно върху друго / при мене са две /, като се слепват с белтък и се внимава нарезите да не съвпадат. Пържат се в маслена баня до зачервяване. Поръсват се с ванилова захар и в средата на всяка розичка се слага по една череша или вишничка.
Това е, така е било, така се е правило някога...Затова рецептата е автентична...



До три дни след раждането на бебето се месела така наречената питка - "повойница" и се канели съседски жени и роднини. Те пък носели "понуда" - ястия приготвени от тях, сладки, баници, брашно, захар, яйца, боб и други продукти от първа необходимост, за подпомагане на семейството...Без месо и алкохол! Питката е обикновена, без украси, за да не получи новороденото пъпки...Традиции! 



" Традициите не са това, което бяха "...




сряда, 18 юли 2012 г.

Лятна банска закуска




Всеки ден започва със закуската. Щом има английска, френска, ирландска , американска, китайска закуски, защо да няма и банска закуска?
Французите ядат кроасани, англичаните бъркани яйца с бекон, ирландците - наденички, американците - мюслита и зърнени каши, китайците - плодове и риба или раци, а ние в Банско? 
Трябва да си я защитим и ние тази закуска и да е ясно, че има и банска закуска. Чиста, натурална, селска - градска! С екологично чисти зеленчуци! Имаме си и "крешчина" - подобна на италианското прошуто или испанския - Hamon Serrano - Хамон Серано, произведена по същата технология като прошутото и хамона, с тази разлика, че не е от черни иберийски свине и не е толкова известна. Всъщност известна си е, но не световно известна, че да говори целия свят за нея, но който е бил в Банско и я е опитал, пита за още...
Това е сушен свински бут, закачен на проветриво място и той е единственото нещо от прасето, което се е спасявало едно време от многобройната челяд чак до лятото... Служил е за закуска и дори обяд на полето през лятото...С нетърпение се е чакало времето, когато ще се нареже бута...




Е, за Банския старец се говори и е известнен, но само в България. Но който го е опитал веднъж, не може да го забрави!
Много чужденци вече имат къщи в Банско. Възхитен от месните специалитети, един немец  разказвал на свои познати: "Тук въздуха е чист, планината е красива, хората са гостоприемни и правят хубави местни специалитети. Ядат старци и бабички"...Горките немци изпаднали в недоумение и се ококорили... Той човека имал впредвид банския старец и бабичка, като специалитети. 
Нали закуската трябва да е богата, като първо ядене за деня? Аз мисля, че банската закуска отговаря на тези условия. Който гони калории и отслабва, да премине към мюсли...
Тука въздуха предразполага да ядеш като за световно и да спиш непробудно...
Стига приказки, ами да разчупвам питата, че работа ни чака...
Чака ни малка "плантация" с малини, няколко дръвчета вишни и череши...






понеделник, 16 юли 2012 г.

Нека да е лято...



Всеки сезон си има своето очарование. Обичам лятото с топлината, светлината, цветовете, плодовете и ярките слънчевите лъчи...
Банско се намира на 927 метра над морското равнище. Тук лятото е кратко, утрините и вечерите са хладни, чувства се влиянието на планината. Сезонните плодове и зеленчуци узряват  почти с месец закъснение... Понякога дори след 15 август, денят на Голяма Богородица се чувства полъха на есента...
Тук вали по - често и продължително, а след поредният летен дъжд, въздухът е още по -  чист...

минути след освежителния следобеден летен дъжд













Лятото е в разгара си, Земята ни дарява с плодовете си....








Толкова ми липсва градинката в града... Едно време мечтаех да живея в апартамент. Мечтата се сбъдна, но сега мечтая за обратното... Това е, човек винаги иска това, което няма и когато го придобие, иска нещо друго или разбира, че сред природата се чувстваш по - добре... Цветята са истинска наслада за окото, успокояват и изпълват душата ти с цветове и настроение, а плодовете са екологично чисти...


А тази кюстендилска череша узрява точно сега, до средата на юли...
В градината ни има какво ли не, дори и лешник... А прасковите?


през април и сега
Имаме няколко дръвчета, посадени от мен и сестра ми, като сме хвърляли костилки от праскови през терасата като деца. Затова те са различни сортове, каквито е имало в магазина тогава... На прасковите ще им трябва още поне месец!


едно от дръвчетата с вишни през април и сега

Е как да не обичаш лятото? С плодовете, с цветовете...