четвъртък, 30 август 2012 г.

Wedding accessories/Сватбени аксесоари - част 3




Завършвам поредицата от "Сватбени емоции" на "Двете елши"- конкурсът, в който реших да участвам съвсем спонтанно. Изработих отново бижутата в познатия стил канзаши.

Сватба в цвят ванилия...





Ванилията е не само род орхидея, но и уникална и екзотична  подправка. Тя може да се използва и като цвят на сватбения ден. Нежен, като самата орхидея...


Цветето може да се залепи на гривна, както в случая, или просто да бъде колие или брошка.
Въпрос на предпочитания...




Сватба в цвят розово парфе...

А розовото е любимият ми цвят, цветът на розата, нежността и розовото масло...Розовият цвят произлиза от съчетанието на червено и бяло. В миналото дрехите за жени с розов цвят били много скъпи и не всички можели да си го позволят. Бил е цвят за богатите...





Тези цветя може да се оформят като диадема за косата, брошка, гривна или колие...


А този аксесоар го пробвах като колие. Стои изискано и изчистено...Същото може да се направи и на гривна, да се прикрепи към диадема за косата...С тези няколко идеи давам начало на Вашето въображение. Обожавам да чета за жени с фантазия и за тези, които влагат творчество...

Останаха още три цвята. Какво ми коства да направя нещо и за тях. Нека булките, които са ги избрали или ще ги изберат, да не се чувстват ощетени!...
Постарах се да спазя дадените цветове. Някъде има и нюанси и може да не са точните цветове, но "Двете елши" дават простор на въображението и креативността. Пък и такива цветове в момента имам. Надявам се да ме извинят ...


Сватба в цвят порцелан...

















Сватба в цвят лате...




Сватба в цвят млечно зелено...







И по - различно зелено...




Включих се в конкурса "Сватбени емоции", използвайки всички обявени цветове - чисто бяло, лавандула, ванилия, розово парфе, лате, порцелан и млечно зелено. С повече желание всеки може да си ги изработи. Нали споменах, че в началото стои желанието...
Най - после имам мира!... Дали ще спра? Може би не. Канзашите са истинска магия...
Сега обаче е ред на журито...
А най - новите ми  и актуални сватбени аксесоари можете да разгледате тук !
За въпроси можете да пишете на handycraftts@gmail.com



вторник, 28 август 2012 г.

Wedding accessories/ Сватбени аксесоари-част 2




Много брачни двойки избират различни цветове за своя сватбен ден. Един от тях е лилавият. Всичко е в този цвят, като се започне от роклята на булката, аксесоарите, украсата, дори цветовете на булченския букет...Това е един от цветовете на "Сватбени емоции" - конкурсът на "Двете елши".
Лилавият цвят е един от най - предпочитаният, символ на нежност, хармония, любов и разбирателство!
Едно време според традициите на българската сватба, невестата се е обличала в червена рокля и забулвана с червен воал, който да я предпазва от уроки...
Но постепенно българската носия е изместена от бялата рокля, а сега тя вече е в много цветови разновидности. На съответният цвят на роклята трябва да са подчинени и бижутата...

Сватба в цвят лавандула







И едно самостоятелно цвете в косата...



А защо не и като колие или гривна?
 Най - новите и актуални сватбени аксесоари за коса можете да разгледате тук !
За въпроси можете да пишете на: handycraftts@gmail.com

понеделник, 27 август 2012 г.

Wedding accessories/Сватбени аксесоари



Продължавам сватбената тема със "Сватбени емоции"- конкурсът на "Двете елши". За него разбрах случайно. Реших и аз да се включа в категория" Бижута", като покажа моите бижута и други аксесоари, които са подходящи за цветни сватби, както и за класическата сватба в бяло.
Сватбеният ден е специален ден в живота. Подготовката му е дълга и продължителна, като трябва да се вземе под внимание и най - дребният детайл. И като се има предвид, че булката е "главното действащо лице", тя трябва да е стилна и изискана от глава до пети. Не е ли така? Всички гледат в нея... Затова трябва да избере цвета, модела на роклята, да подбере умело бижутата и да умее да ги съчетае. Трябва да се съобрази не само с това, което й харесва, а и с това, което най - добре подчертава младостта, фигурата и цялостният облик. А бижутата, те са допълнението.
Ето ги и тях:

Класическата сватба в бяло и бели бижута...





Този медальон подарих.Така добре допълни роклята, че булката не го свали до края...






Тази гривна също подарих...





Следва продължение...
А най - новите аксесоари за косата можете да видите тук!
За въпроси можете да пишете на: handycraftts@gmail.com

понеделник, 20 август 2012 г.

Шампанско и бонбонен букет




Сватбата е ден от живота, който трябва да се изживее. Особено, когато младите са млади и много, много влюбени! Младостта е дар божи!
Много модерни напоследък са цветните сватби. Аранжори и сватбени агенции се надпреварват да предлагат цветове, като се започне от най - дребния детайл! Всичко това придава на тържеството пищност, тържественост и добро настроение.
А защо булката е в бяла рокля? Дълга история, но с две думи - символ на невинността и непорочността е белия цвят...
Според кралицата на сватбените рокли Вера Уонг, сватбените рокли за 2013 година ще бъдат червени, което е символ на късмет и приоритет! И с което прочутата дизайнерка дава приоритет на китайската сватбена традиция.
Но класическият цвят си остава белият ...
Не знаех какъв цвят са избрали младоженците, но решихме, че освен паричния подарък, ще трябва да измислим и друг, символичен, който да им напомни за нас в определен момент. Не знаех какво да избера, доста се полутатах и накрая реших - ще го направя сама! Бонбонен букет и шампанско!



С това решение не знаех колко голяма лъжица си приготвям и какво предизвикателство си отправям, но като се заинатих...
Не може да не сте виждали жените, които продават цветя, как бързо опаковат, сгъват, правят панделки и колко са бързи в ръцете! Винаги съм се възхищавала на сръчността им.
Ама защо си помислих, че и аз мога???
Някой да не си помисли, че ще му взема професията? Бързам да успокоя - няма такава опасност!
Идеята се въртя в главата ми няколко дни, след което последва обикаляне за материалите. Лесно и просто, но не съвсем! Права беше една жена, която ми даде ценни съвети. Цветовото решение ще се оформи, когато започнеш да го работиш! Така и стана!
Най напред ударих на камък с бонбоните - не можах да намеря Ferrero Rocher. Нищо, купихме Lindor, от които дойде основното цветово решение - червено и златно....
Но тези така луксозни и вкусни бонбони не ми харесаха, защото като ги отвориш и са завити като обикновени бонбони, завити с осукване, което не ми допадна... Не, няма да са тези, отиваме за други...С другите и с хартията се смени и цветовото съчетание - екрю или цвят шампанско с червено...
И така си минава ден, два три и накрая зървам тези прекрасни бонбонени сърца, които ще свършат перфектната работа. Те просто са ме чакали...
И какво съвпадение само, булката е адвокат!




Време е да се залавям за работа. Нямам много постъпкови снимки, защото не знаех какво ще се получи, но нали си спомняте цветното петно в интериора? 



Розите се оформят с двойна лента от разтегателна хартия със завъртане върху дървени шишчета. Трябва да се предвиди къде ще е ситуиран бонбона, така да се оформят, че да има място и за него.
Изработват се толкова рози, колкото ще съдържа букета. При мене побра единадесет, нечетно число, задължително за сватба.
Не намерих и кошница с дълга дръжка, затова я замених с кутия. Последната първо облепих с плътна бяла хартия, след това с разтегателната хартия, която небрежно свих навътре. Но тази хартия се къса лесно и затова предвидих и тюл, който да я предпази. И него завих небрежно в двата срещуположни ъгъла и вместо да режа краищата, завих ги около бутилките. Просто импровизация!
Двете бутилки пенливо вино - бяло и розе имат следната роля, съответно с прикрепени "указателни" картички. Да не се объркат младите, защото са много влюбени...
Бялото да се отвори на първата годишнина от сватбата, а розето - когато се появи на бял свят първата им рожба, плод на голямата им любов!





Това решихме - това сътворих и се справих добре! С много желание, с много мерак  и много любов! Така си мисля аз, а дали е така? Оценката оставям на Вас, скъпи читателки, последователки и случайно попаднали на това местенце в безбрежния океан - интернет!
Ако някой реши да си отправя такова предизвикателство и не се е занимавал никога с букети и опаковане, бързам да го успокоя. Невъзможни неща няма! А в началото стои желанието!
Станах специалистка, мога да давам и съвети...
И накрая, да са живи и здрави Климент и Екатерина, да отворят догодина и двете бутилки едновременно! Да се обичат и уважават, за радост на родители и близки!



И не мога да не спомена накрая и най - щастливата шаферка Нора, която всеки искаше да снима. Прическата беше правена предния ден, почти не беше спала от вълнение, уморена от молби за усмивка и снимка. Все пак издебнах няколко момента, в които беше благоразположена ...




А за гривната и медальона за булката - детска игра. Направих ги за отрицателно време. Това за мене вече не е предизвикателство..., ще ги видите и тях!

събота, 18 август 2012 г.

Panzanella



Стана въпрос за италианската кухня и календарчето - подарък с уникални рецепти от кухнята на Тоскана. След Crostini di fegatini, изчаках да узреят истинските български домати, за да я представя. Много интересна салата, с хляб. Изглеждаше ми необичайна и интересна. И така се оказа. Щом продуктите са качествени, няма как да не стане вкусна.


Продукти за 4 човека:
2-3 сухи филии хляб / в рецептата "Чабата" /
2-3 узрели домата
1 глава червен кромид лук
1 малка краставица
8 листа босилек
зехтин, червен гроздов оцет / заменен от мен с балсамов оцет от Модена /,сол, пипер


Начин на приготовление:
В купа с вода се накисва стария хляб. Изстисква се между дланите и се смесва с останалите съставки.
Разбърква се добре, овкусява се и се прибира за 1 час в хладилника. Отгоре сложих кръгче от зелена маслина, за да дам устойчивост на магданоза. Босилекът на терасата ми изсъхна, а сух не върви...
Сервира се студена. Бих я направила отново, много е вкусна и необичайна. Напълно може да замени вечерята.





сряда, 15 август 2012 г.

Ах морето...





От доста години бяхме обявили "бойкот" на нашето море. Може би заради високомерието на някои наши новоизлюпени хотелиери, които показваха пълно пренебрежение към българина, смятайки, че като построят хотел, той ще е само за чужденци. Мина това време и някои разбраха, че и българина е човек, който пътува вече свободно, сравнява и може да почива на море и извън България. Сега вече са любезни, но има още много, много да се учим всички...
Въпреки презастрояването и лошата инфраструктура, нашата плажна ивица достойно се конкурира със своя фин пясък, широчина и чистота / ама не навсякъде /. Оказва се, че проблемът с боклука не е само софийски или пловдивски, той е национален проблем!...
И така тази година жребият ни отреди Созопол. Харесваме го този град, има си своя неповторима атмосфера...




И не случайно много от артистичния елит го предпочита. Оставаш леко стресиран и изплашен в първия момент, когато лежерно се разхождаш по крайбрежната алея и се разминаваш в навалицата с лошия герой от "Стъклен дом"- Башар Рахал. Оле, ужас! Докато се сетиш кой беше тоя, сърцето почва да бие учестено, стискаш чантата и потреперваш... Ааа, да бе оня лошия,  гадняра, сетих се... Значи човекът се е справил блестящо с ролята си, щом предизвиква такава реакция все още!






Като човек израстнал в планината ми се струваше, че по - хубава и по - красива планина от Пирин няма. Но не е така, всяка планина си и има своята красота, така е и с морето...

На залез слънце...




Община Созопол се беше погрижила да осигури развлечение за хилядите гости на града. Всяка вечер на центъра имаше концерт или някакво събитие. За концертите платени от Общината и безплатни за хората, места нямаше, народът слушаше и гледаше в захлас... А тези с билети - жалка картинка! Някои хора  пееха пред 30-40 човека ...С билети от 10 лева... Изводът? ...



Много им е красива алеята покрай брега. А капанчета и ресторанти, като навсякъде в сезона. Ден година храни! Да се чудиш и маеш как с няколко квадрата кухня се предлага меню  като  телефонен указател?! Има още много да се работи в областта на храненето! И боклука...
Община Созопол и кметът Панайот Рейзи трябва сериозно да помислят за броя на кошчетата в града, извозване, почистване...Сигурно това е задача с повишена трудност! Градът е препълнен и се задъхва на моменти...
Но за всеки влак си има пътници, един се качва на експрес, друг на бърз влак, а за трети и теснолинейката е влак! Какво да правят хората, като искат да почиват, а парите не стигат и децата искат на море...За децата каквото искат, а майката и бащата си делят парче пица...За голямо съжаление имаше и такива хора. Достойни трудови хора! Има и други, на които децата като влязат в крайпътната бензиностанция и излизат с торби лакомства, като за последно... Наричам ги деца без мечти. Защо ли? Защото познавам такива презадоволени деца, които като ги попиташ: "Какво искаш да ти донесе дядо Коледа?", следва мълчание, чудене, защото те всичко си имат. Като си пожелаят нещо и начаса го притежават... Малко се отклоних от темата и морето...Но така ми се настроиха мислите в момента...



Всеки разбира по различен начин почивката. Ние например решихме дните предвидени за почивка да бъдат напълно подчинени на нея - без лаптопи, интернет, дори GSM-и !Така се откъсваш напълно и забравяш ежедневието и обстановката на работното място.
А на плажа потъваш в едно безвремие...Само плисъкът на вълните ти напомня дори и в лека дрямка къде се намираш...
Около Созопол има много заливчета и плажове, където човек може да си почине истински!
Водата е бистра, плуват рибки и рачета ...Истинско безвремие и тишина...








А последното утро на 11 август ни посреща с бурно море! Слънцето не иска да се покаже...

"Сянка на птица от морския бряг литна, сякаш душа на самотен моряк скитник.
 Кой ще опита сега да я спре?"...


Но така изгревът в 6 часа е великолепен! Слънцето е изгряло по-рано, но се показва само за миг! Най - накрая да видим и истински морски вълни!



"Слънцето бавно загръща се в облачна риза"...


"Бряг си намира всяка вълна...И надежда има една..."




И накрая с тези папагали Ара, си взимаме довиждане до следващото лято. Въпреки, че се отличават с голямата си интелигетност и могат да запомнят много думи, собственикът им не ги беше научил на нищо. Поне да казваха нещо, щеше да оберат точките и да се изплатят по - бързо!...
Отново в Созопол? Първо да си пожелаем да сме живи и здрави! Догодина ще решим...