вторник, 30 октомври 2012 г.

Halloween, Вси Светии или келтската Нова година




Демокрацията ни донесе не само свобода във всяко отношение, но и много чужди празници. Винаги са ми минавали покрай ушите тези празници...Като не сме ги празнували, как да ги празнуваме сега? Какво пък, кой не обича празниците? Макар и да не ги празнуваме, все пак да знаем за какво иде реч! Да не пренебрегваме и хората, които пък  ще празнуват!
И нали сме в сезона на тиквите, купих една тиква, която се оказа не много сладка, поради което с радост пристъпих към дълбаенето, преди превръщането й в тиквено пюре. Пак пусто любопитство, ще мога ли да се справя само с нож!...
И все пак предпочитам усмихнатия вариант, макар и с наполовина счупен зъб, пред страховити чудовища, вещици, призраци и други страшни превъплъщения...Не сме свикнали с тях, някак са ни страшни...
Дори предпочитам фенерът на Джак да повръща, но усмихнат...


И това духче издълбах без никакви инструменти за карвинг, с изключение на един остър нож!


Halloween - религиозен празник в Ирландия, който отбелязва края на прибирането на реколтата или от английски - All Hallow Even - празникът на Вси светии. Този празник е с келтски произход. При келтите, предци на ирландци, гали и шотландци, датата 31 октомври е навечерието на келтската Нова година. Според поверието, в този ден призраците на умрелите се смесвали с живите. Един от обичаите на празника е да се остави храна пред вратата на призраците, за да се успокоят духовете им. С течение на времето този празник се превърнал в празник на децата, които облечени в костюми на призраци обикаляли от врата на врата и искали да им дадат бонбони.
През 1840 г. емигриралите в Америка ирландци пренесли традицията отвъд океана. И така, всяка година на 31 октомври улиците на Америка, Канада и Англия се изпълват с деца, облечени в страховити костюми.
Тиквата фенер - идва от една легенда за ирландеца Джак, пияница и скъперник, който след смъртта си не могъл да отиде в рая, но за него нямало място и в ада, тъй като се подигравал с Дявола. Изгонен от рая и ада, той бил осъден да се скита в тъмнината. Отчаян, Джак изтъргувал един въглен от Дявола, който поставил в ряпата, която носел със себе си, за да осветява пътя му, докато настъпи Страшния съд. По - късно започнали да изработват тиквата фенер, с който се прогонва страха от нощните чудовища.
Суровата природа дава отпечатък и на ирландската кухня, щедростта на ирландската душа намира израз в прочутите напитки - черната бира Guiness, ликьора Baileys  и ирландското уиски, все напитки за ценители! Ако има някой който не ги е опитвал, макар и веднъж, трябва да поправи този пропуск час по - скоро!
От много векове този празник се отбелязва с тържества, като характерните ястия са без месо. Традиционни са  картофено-ябълкови палачинки, зеле с пюре от картофи, хляб със сушени плодове, пай с черни боровинки.

Barm Brack - ирландски хляб със стафиди е е един от най-важните специалитети по време на празника на Вси светии. Традиционното му печене е в чугунена тенджера с горещи въглени върху капака.
по идея на списание"Сол пипер", бр.65 от 2004 г.



Ако някой иска да го направи, има време още...А ето и автентичната рецепта:

Необходими продукти:

600 гр.брашно
  50 гр. масло
175 гр. стафиди, накиснати за 30 минути в студена вода
  50 гр. захаросани лимонови и портокалови кори
   50 гр. захар и  2 супени лъжици за глазура
   20 гр.мая
300  мл. хладка вода
2 яйца разбити, щипка сол
Нататък процедурата е ясна. Който поне веднъж ви живота си е месил питка, или козунак, знае. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна. Прилича на нашия козунак, но ирландците го наричат хляб. Накрая се глазира с разтворената захар в 2 супени лъжици вода и се връща във фурната за още 2-3 минути.





А от тиквеното пюре и  рисувана пандишпанова платка, направих един импровизиран десерт в стила на празника.






И понеже нямам нищо по - страшно от това кристално бухалче, поздравявам с него всички, които ще празнуват! А на останалите, да им е сладко, кой каквото е сготвил...




вторник, 23 октомври 2012 г.

Есенна декорация






Есента настъпи, листата на дърветата пожълтяват, но все още се чувства, макар и за часове  циганското лято. А аз не искам то да си отива и отлагам всеки ден промяната в интериора. Прав е този, който е казал, че смяната на сезоните е стрес за организма. И понеже не искам да съм в стрес, бавно и лежерно се подготвям за новия сезон. Досадната смяна на летните със зимните дрехи е отложена до края на тази слънчева и вероятно последна топла седмица. Докато не е паднало и последното листо, направих няколко есенни икебани, макар да не владея японската система за подреждане на цветя. Но важното е, че мидените творения бяха сменени от тези цветни есенни петна в интериора




Необходими са малко сухи есенни листа, вазички, чашки и щипка въображение...







А розите от листа се правят лесно, просто листото се сгъва от обратната страна от върха към дръжката и след това се навива на спирала. Закрепва се за дръжката с кафяв конец. Проста работа...Нямам снимки на процеса, защото тези работи ги правя вечер пред телевизора и не е е удобно снимането. Просто никой не иска да се занимава с мене и моите "творения"...
Не вярвам някой да се затрудни! Нямам градина, затова си събрах листа от парка. А който има градина, може да си направи чудни икебани със свежи хризантеми.





А сега следва и приложението им при аранжиране на масата. Според мен създават настроение.
















Слънчева и спокойна есенна седмица желая на всички, които ме навестяват и на тези, които влизат тук за първи път! Надявам се не за последен...!!!

вторник, 16 октомври 2012 г.

Руло с флорални мотиви и шоколадово-кайсиев крем




В неделния следобед се реех като волна птичка из нетното пространство и съзрях тази снимка, която истински ме заинтригува. Така се "запалих", че моментално се изстрелях като торпила в кухнята и започнах да вадя продукти от хладилника. Ей, като видя нещо красиво и не мога да мирясам! То женското любопитство е голяма работа! Исках да разбера дали ще мога и аз да направя същата красота.


В неделя около 3 следобед май не е най - подходящото време за експерименти, но пусто любопитство... И да предупредя още в началото, не се чувствам новатор и откривател на топлата вода, а по - скоро любопитен експериментатор!
За да не се наложи някой от блока да забрави да си махне ръката от звънеца на външната врата, когато включа миксера и го събудя от сладката следобедна неделна дрямка, се заех с техническата час. А и така щях да оставя почиващите в къщи в пълен мир и тишина. Затова се заех с темперирането на продуктите и рисуването. Това последното не ми се отдава много, затова реших да използвам нещо готово за мостра. От картинките личи, че това е парче тапет или нещо подобно. Аз нямах тапет и нищо подходящо. Исках да постигна флорални мотиви, които да се открояват, защото нямам и сладкарска боя. Започнах с голям ентусиазъм и в процеса на изработка се наложи пълна импровизация. Но продължих, естествено! Утрепах целия си неделен следобед, а Вие, скъпи читателки и почитателки ще прецените дали съм се справила.
Започнах да вадя всичко за което се сетя и попаднах на това каренце, бродирано от майка ми на машина.


Свърши ми чудесна работа. Увлечена в бъркане и творене, забравих да снимам рисунката, затова се наложи да надникна в хладилника, където се охлаждаше до следващия етап.
Тука задачата ми беше не толкова да направя руло, а да видя дали ще се получи рисунката. А руло наистина не бях правила отдавна. Е, дойде му и на него времето.
Стига толкова, повече приказки - на пазара.
Да започнем с началото - изработката на шарката. Аз подложих каренцето и с молив очертах контурите. След това със сместа за рисунката и тънък сладкарски шприц минах по контурите, като обърнах хартията, по която съм минала с молива от обратната страна. След това се заех с рулото. Нямам сладкарски бои, затова реших, че ще оцветявам с какао. Проста работа. Ето го и резултата, почива си в хладилника!!!


Сега за рулото. Използвах рецепта за класическо пандишпаново руло. С необходимите продукти се приготвя пандишпановата смес, която се  изсипва върху начертаната и охладена мостра. Пече се около 10-12 минутки на 160-170  градуса. Мойта фурна е силна и по средата на печенето се надигнаха два огромни балона в тестото. Като ги видях, едва не припаднах. Край, отиде ми целия труд! Ама кой ме кара да се заемам с такива неща, които не са за всеки? Защо си мисля, че мога да направя нещо, което хората постигат с лекота?
Но какво да правя, намалих градусите и всичко си дойде на мястото. Готовата платка се изважда, отлепва се от хартията и се слага върху друга хартия и леко влажна кърпа и се завива отново. Внимание, шарката трябва да е от външната страна, когато завивате рулото. Не чакайте да изстине напълно, за да го завиете, защото ще се начупи. Слага се на скара да изстине.


Следва крема. И нататък процедурата е ясна. Намазва се достатъчно крем, като се внимава платката да не се маже до края, а да остава по 1 см от всички страни. Завих го с алуминиево фолио и го поставих  в хладилника да се стегне. Някои се приготвиха да го опитат вечерта, но го браних като майка-орлица. Добре че остана от крема, та спасих положението с десерта...
Ако някой, изчел до края, иска да експериментира като мен, ето и продуктите за моята импровизация:

За платката:
4 яйца с размер L на стайна температура
1 ч.ч. захар
1 ч.ч брашно
2 ванилии, щипка сол
За рисунката:
1 белтък
2 с.л. захар
2 с.л. брашно
1 с.л. какао
2 с.л. меко масло
Всичко се смесва и се разбърква добре. Така сместа е готова за работа.
Остана ми смес за рисуване, която изсипах в чаена чаша и изпекох в микровълновата фурна за 1 минута. Получи се чудесен шоколадов мъфин!
За крема:
1 кофичка заквасена сметана 450 гр.
1 с.л.желатин
2-3 с.л. пудра захар
2 гр. нес кафе
50 гр.разтопен на водна баня шоколад
Добавих и сладко от кайсии - на око и вкус. Просто така, за да е пълна картината на експеримента!






Опитайте, не е толкова сложно! Щом аз се справих, ще успеете и Вие! Заслужаваше си труда според мене! Ефектен десерт! И колкото са по - големи и плътни контурите на рисунката, толкова по - ефектен е.
А сега ни предстои най - приятната част, след отлежаването и фотосесията...

петък, 12 октомври 2012 г.

Класически баварски бретцели





Докато съм на вълна "Баварска кухня", не мога да не спомена и претцелите, които за пръв път опитах в Мюнхен в емблематичната им бирария "Hofbrauhaus". Харесаха ми разбира се, на кой няма да му харесат, в компанията на кралят на колбасите им - вайсвурста и с баварска бира?




Много може да се разказва за тази известна бирария. Който отива в Мюнхен за пръв път, това е едно от задължителните места за посещение. Тук можеш да усетиш духа на Бавария, да послушаш ритмични, мелодични немски алпийски песни и не само, както и да опиташ от различните им вурстове с бира, джоланчета, както и претцели - баварските  гевреци.


Редовните посетители си имат сейфове с лични халби и график за посещение с типичната баварска носия-униформа: кожения панталон, бяла риза и шапка с перо! А, и вълнени чорапи...



На тази ненадейна покупка дължа спомените и реализацията на някои от рецептите...




Направих ги по рецептата, но импровизирах, както винаги. Има защо да ги обичат толкова и който ги е опитал веднъж, да не ги пожелае отново. Като ги видях на родна земя в една от хранителните вериги, засиях от щастие, но цената им бързо ме приземи на земята. Но сега, като ги направих веднъж,  повторих, защото няма нищо сложно в направата им. Защо съм си мислела, че не могат да се направят в домашна обстановка и че са със сложна технология? Нищо подобно!
А сега е време за рецептата, за тези, които също като мен ги харесват, но не са опитали да си ги направят в къщи.



Необходими продукти:

650 гр. брашно /използвам само на София мел/
    1/3 от кубчето жива мая
    1 ч.л. сол
    1 ч.л. кафява захар 

Начин на приготвяне:

Замесва се тесто от брашното, маята, солта и захарта с около 400 мл. хладка вода. Тестото се меси до гладкост и еластичност. Оставя се да втаса около половин час. Аз прибавих и малко зехтин - около 20-30 грама на око, за да не ми се лепи .
През това време се пълни съд с вода, поне 6-7 см дълбочина. Отмерва се с чаени чаши, като на всяка чаша, се слагат по 1 ч.л. сода бикарбонат.
Водата се загрява, докато започне леко да ври, след това температурата се намалява и се оставя леко да къкри.
От втасалото тесто се късат топки, които се правят на  тънки и дълги фитили, около 30-40 см, които се оформят в типичната форма за претцел - усукват се двата края и се прищипват към долната част в ляво и в дясно. Проста работа...
Всеки претцел  се потапя във водата със содата и се държи, докато изплува на повърхността и леко пожълтее. Вади се с решетъчна лъжица направо върху тавата за печене, предварително застлана с хартия. Тук, на този етап намазах с жълтък с малко олио и вода. Поръсват се със ситна морска сол. Когато всички гевреци минат през водно-содената баня, са готови да бъдат изпечени в предварително загрята на 220 градуса фурна. Пекат се до приятен загар или до готовност около  10-15 минути или на всеки според характера на фурната.
Направих ги и с пълнозърнесто и бяло брашно, без намазване и почти без поръска със сол, за да не са толкова солени. Преценете сами и импровизирайте!

И един любопитен факт: приятният загар и коричката се получават с намазване с разтвор с ниска концентрация на натриев хидроксид /сода каустик/, но много хора смятат това за вредно, затова се замества със сода бикарбонат.


Божествено вкусни, върнаха ме в Бавария, направих ги и трети път и ще продължа със сигурност и в сладките им варианти!

сряда, 10 октомври 2012 г.

Октоберфест 2012 - Obazter mit Brezel



За Германия Октоберфест е голямо събитие. И не случайно, това е най - голямото народно празненство в света!  Както и за останалата част на Европа, за тези, които са присъствали или им предстои да присъстват догодина през 2013! Немците показват за кой ли път, че са едни от най - големите производители на бира и я пият така, както само те могат. Дори и цените от 9.5 Евро за халба  бира не ги уплаши. Ядоха и пиха като за последно! После се чудим, че са високи по 2 метра, а  и жените  не отстъпват на мъжете! Търсили ли сте дамски обувки номер 37 или 38 в Германия? Да не говорим за 35 и 36! Това е мисия невъзможна почти, дамските обувки започват от № 40 и нагоре! 
Е, не успяха да надминат рекорда по изпита бира от миналата година, но се представиха подобаващо! От 1810 година този всенароден празник  не е спрял да се празнува и провежда, с изключение на годините на война, холера и хиперинфлация!
Специално за Октоберфест произвеждат бира с по - високо алкохолно съдържание.
В миналото, баварците измислили оригинален начин да тестват уменията на пивоварите. Намазвали една дървена пейка обилно с тестваната бира. След това сядали върху нея с кожените си гащи - Lederhosen. Това е част от специалното облекло на баварските селяни. Ако след един час при ставането от пейката, кожените им панталони са залепнали за нея, бирата се признавала за отлична.
Едно от безкрайните им мезета за бира са прочутите бретцели и обаздата или както се произнася!...


Obatzter
125 гр. сирене Камамбер
50 гр. меко краве масло
2 средни глави лук
подправки - сол, черен пипер,червен пипер, кимион и магданоз
Сиренето се намачква с вилица. Прибавят се мекото масло и подправките. Гарнира се с магданоз.



Но обаздата не става без претцели или брецели, както се казва, нали? Следва продължение...


вторник, 9 октомври 2012 г.

Есен е...



След топлия и слънчев есенен ден в Хисаря, есента бързо ни пренастрои още в първия ден на работната седмица. Вятърът беше силен, поривист, но не леден, достатъчен, за да отбрули доста листа от дърветата пред блока...


Доста листна маса се беше насъбрала, което ми даде повод за тези няколко снимки, с които постепенно да се подготвим за следващия сезон - златната есен!




Глобалното затопляне дава отражение, понякога влизаме от сезон в сезон рязко и веднага, от босите крака, направо в затворените обувки, които често са причина за пришки по стъпалата...
От късите ръкави сме принудени да облечем направо кожените якета...


А ако все още не сте си събрали диви - конски кестени, побързайте,защото те ще падат още няколко дни. Няма да се спирам подробно на лечебните им свойства, познати от векове. Според народният лечител Петър Димков, е хубаво да посрещнем първите студове с по няколко  кестена в джоба. Аз ги слагам в дамската чанта. Те приличат на малки слънчеви батерии, които през лятото събират слънчевата енергия и я отдават на тези, които ги държат близо до тялото си. А дали е така? Дори и да не е, два-три кестена не са толкова голяма тежест, нали?


А спомняте ли си миналата година? Първият сняг заваля на 16 октомври!
Природа, сезони...