понеделник, 26 ноември 2012 г.

Хей ръчички, хей ги две... и първи стъпки в стъклописа





Първите стъпки ще си останат и последни, но какво от това? Поне опитах. Тези, които  професионално се занимават със стъклопис и създават наистина истински красоти могат да бъдат спокойни, няма да ги конкурирам. Просто исках да разбера дали и аз мога да направя нещо. То добре, че имах  чаши за проба, после нападнах и празни бутилки, чаши за кафе...
Народът го е казал: "От всяко дърво свирка не става", но пусто любопитство...


Присъстваш в специализирана книжарница и зяпаш в захлас, но не можеш да формулираш въпрос, като не знаеш какво да питаш. Но като  постоиш и се заслушаш, накрая ти идва смелост  и ти да питаш, а ако и продавачката е любезна, можеш да си купиш това, което става за рисуване на чаши, че дори и непланирани неща...Истинска забава за начинаещи!



Но ако човек прояви упоритост, може да постигне добри резултати, както впрочем и за всяко нещо. Е, освен ако не сте с две леви ръчички? Няма такива хора, разбира се. Та моите ръчички, / лява и дясна /, решиха да се пробват в стъклописа и сътвориха тези нещица.



Тази празна бутилка от българска водка, от която си приготвих ванилов екстракт, се оказа свободна. Хареса ми формата и реших да я превърна във ваза. Първо грижливо изтрих етикетите, боядисах я с боя за стъкло не много старателно, защото исках да направя нещо като вълни. В долната си част шишето е много интересно, набраздено на вълни.Загледайте се.
В него се сипва от боята и се слага малко разредител. Разклаща се и се изсипва. Оставя се да изсъхне. Това е процедурата - нищо сложно.
Това е идея и за подарък, не мислите ли? И според мене много по-интересен и нестандартен от китайските произведения, които ни заливат отвсякъде. Става и за сухи и за свежи цветя - харесвам нестандартните идеи!

Опит за персонализиране на чашка за кафе

Преди да се рисува стъклото или порцелана, трябва да се изчистят от евентуални мазнини и прах. Това направих със спирт. След като изсъхна, с маркера за стъкло започнах да рисувам произволно.
За тези, които искат да направят нещо като мен и да проверят на какво са способни, да си закупят специални маркери за стъкло в различни разцветки на Marabu. Аз избрах златен - metalic gold.


Ако не можете да рисувате, направете като мен. От вътрешната страна на чашата залепих картинката от  лукчетата с хартиено тиксо и ето... Даже "нарисувах" чашката от двете страни.




Желая търпение и успех на начинаещите...Това е истинска арт - терапия! Да не се заричам, че ми е за последно, не съм изразходвала материалите, така че, може да направя още няколко вази за подарък... 

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Pumpkin Chocolate Chip Cookies / Бисквити с тиква и шоколад


След шоколадовите бисквити с розмарин и докато съм още на тиквена вълна, приготвих тези вкусни тиквени бисквитки. Към основната рецепта за класическите шоколадови бисквити се прибавя само тиквено пюре и характерните подправки - канела и индийско орехче. Този път за да разнообразя използвах бял млечен шоколад.
Докато тиквата е все още на дневен ред в приготвянето на различни ястия, от салати до десерти, опитайте тази рецепта, гарантирано сполучлива е.



Необходими продукти:
250 гр.меко масло
400 гр. пълнозърнесто брашно
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.чаша бяла захар
1/2 ч.чаша кафява захар /чаената чаша е с вместимост 150 гр./
1ч.чаша тиквено пюре
1/2 ч.л. канела
1/4 ч.л.индийско орехче
2 яйца с размер L
100 гр. млечен шоколад

Начин на приготвяне:
Разбива се маслото с двата вида захар до кремообразна консистнеция. Последователно се прибавят яйцата, едно по едно до усвояване. Накрая се прибавя и предварително пресятото брашно със содата и солта. Разбърква се внимателно, прибавя се тиквеното пюре, подправките и шоколадовия чипс или шоколада нарязан на парченца. Цялата смес се слага във фризера или в хладилника за няколко минути, за да се стегне. Ако бързате, във фризера за няколко минутки!
С влажни ръце се оформят топчета, които се редят шахматно върху хартия за печене в тавата на фурната, на разстояние едно от друго. Пекат се на 170 градуса за 10-12 минути или докато краищата им покафенеят. Няма опасност да останат твърди, заради тиквеното пюре. 




Рецептата отново дължа на очарователната Brit Morin! Непременно ще направя и другите варианти някой ден...А защо не и като вариант за коледни бисквити?


вторник, 13 ноември 2012 г.

Борек


Дойде ред да попълвам постепенно рецептите за банската кухня. С нетърпение чаках сезона на тиквите, за да представя тази автентична банска рецепта. Подобно на банските кукурини, тя наистина е автентична. Едно време не са имали много продукти и подправки, въпреки, че е имало много будни банскалии, които са пътували по търговия до някогашната Виена и са имали възможност да носят от там доста непознати за Банско неща.


Трудно е било изхранването на многобройната челяд, зимата е тежка и продължителна, времето е студено и банскалийката е влагала доста усет, дори при съчетаването на няколко прости продукта. 
Това, което мисля аз е, че банската кухня е проста и в същото време вкусна и  питателна. И не случайно определих банската капама като "мързеливо ястие" - подреждаш продуктите в кюпа и буташ в печката, а след това имаш ядене поне за два дни! И то какво ястие!



А в сезона на тиквите, рецептата за борек е подходящо предложение за забързаната домакиня, защото става за минути. Дори докато приготвяте вечерята, десертът е готов. Какво е необходимо?
Борек
тиква -  0.5 кг
захар  - 100 гр.
орехи - 150 гр.
олио   -  30 мл
брашно -  3 ч.л
Настъргвате тиквата на едро ренде. Орехите се счукват на едро. Смесват се всички продукти и се слагат в намазана предварително тавичка с дебелина 5-6 см. Заравнява се и се пече до готовност. Необходими са 10-15 минути и десертът е готов. Ето идея - доразвийте я!
Това е един много бърз десерт, който може да бъде основа на други десерти с тиква, да се добавят продукти и подправки, така, както направих аз, добавяйки канела, защото реших, че съчетанието на тиква с орехи без канела не е същото! 

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Архангеловден и Winterapfeltorte





Днес е Архангеловден! Всяка година на този ден празнуваме, защото имаме именници. За моите мили ангелчета, направих тази торта с много желание и  доста труд. Отправям с нея моите най - добри пожелания за здраве!
Останалото ще постигнем с много упоритост, здрав труд и голямо желание, както винаги до сега. Никога не сме постигали успехи по лесния начин, затова ние си знаем пътя. Бавно и "славно" вървим към целите, къде се спъваме, къде падаме, но се изправяме и продължаваме! 
Често се сещам за Конфуций и неговата мъдра фраза: "Няма значение дали вървиш бавно, важното е да не спираш". Да не спираш да вървиш, да се трудиш, да се надяваш, да мечтаеш, да работиш, да мислиш, да твориш, да не спираш да се усмихваш, въпреки, че понякога ти идва ... Но не трябва да спираш!...


Мама беше на море тази година и "пропусна" да направи торта за рождения ден точно на деня, но като всяка майка не спира да мисли денонощно, да премисля, да дава съвети, когато не й ги искат!...
Така са майките, ама го разбрах, като ми дойде на главата. И аз не исках съвети едно време, като си мислех, че всичко знам и мога!
Дълго избирах торта, исках да е нещо различно. В крайна сметка избрах тази, като естествено вложих и мои импровизации. Надявам се да им хареса...посланието!




За тези, които искат да я направят, ето и продуктите. Нали не правя торти през ден, доста време ми отне. Всяко нещо си иска тренинг и основни познания.


Необходими продукти за блатовете:
150 гр. меко масло
6 яйца - размер М
  50 гр. шоколадов кувертюр, плюс 100 гр.между блатовете
150 гр. захар
150 гр. бадемово брашно
  75 гр. брашно
4 с.л. ябълков сок
на върха на ножа канела, индийско орехче

За ябълковия пълнеж:
1 голяма ябълка около 300 грама
2-3 супени лъжици нарязани бадеми
100 гр.захар
50 гр. стафиди

За крема:
500 мл течна сметана
1 с.л.желатин, канела
30 гр. захар
300 гр. ябълково пюре

За карамеловата глазура:
150 гр. захар
150 гр. топла вода
200 гр. пресята пудра захар

Начин на приготвяне:
Най-напред се разтопява  шоколада на водна баня и се оставя да изтива.
В тефлонов тиган се карамелизират 100 гр. захар с нарязаните бадеми и ябълките, обелени и нарязани на кубчета. Прибавят се и стафидите. Овкусява се с малко канела и индийско орехче. Оставя се да изтине върху хартия за печене, след това се слага в хладилник.
Блатове:
Разбива се маслото със 75 гр. захар до мек крем. Прибавят се 4 яйца и два жълтъка, постепенно едно по едно. Добавя се и разтопения шоколад.
Отделно се разбиват белтъците с другата половина от захарта, до меки върхове. Прибавя се бадемовото и пшеничното брашно. Тук добавих една течна есенция ром. Постепенно се смесват двете смеси бавно и постепенно. Сместа се изсипва в тортена форма 26 см. Пече се до готовност и изтива върху скара, след което се нарязва на три.
Крем:
Разбива се сметаната със захарта, прибавя се накиснатия и разтопен желатин, ябълковото пюре, което добих от няколко ябълки, изпратени в сокоизтисквачката. Ябълките са обелени, така че пюрето се получава за няколко минутки. Малко го завъртях в тефлонов тиган, колкото да се изпари влагата. Овкусих с малко канела и индийско орехче, на върха на ножа.
Сглобяване:
Блатовете се напояват с ябълков сок. След първия блат разтопих отново на водна баня 100 гр. шоколад и залях блата. Престоява в хладилника за малко, докато шоколада се стегне. Прибавя се ябълковия пълнеж. И нататък е ясно - крем, блат, крем блат...
Карамелова глазура:
В тефлонова тенджера или тиган се карамелизира захарта и постепенно се прибавя топлата вода. Цялата смес се изсипва бавно в предварително пресятата пудра захар. Ако е рядка глазурата, добавете още малко захар.




За украсата избрах ябълкови лебеди, в тон с ябълковия пълнеж! Потренирах малко домашен  карвинг без инструменти. Даже ги изработих от една ябълка. Колко съм икономична...
Пожелавам много здраве на всички именници и наздраве на моите мили лебедчета!
С татко много ги обичаме...


И за всички, които ще попаднат случайно или не на тази сладка страница, черпя от сърце по едно парче торта, а за тези които обичат сладкото, има и допълнително...







петък, 2 ноември 2012 г.

Още нещо от баварската кухня


След класическите баварски претцели, които ще правя и занапред с голямо удоволствие, дойде ред и на друга баварска рецепта.
Открих много общи неща между баварците и банскалиите. С една уговорка, че баварците населяват една от най - богатите области в Германия, а банскалиите - едно малко планинско градче в България. Какво е общото?

Първо - кухнята!
Баварската кухня ми напомня силно на банската. Защо ли? Ами и баварците обичат и готвят доста със свинско, ястията им са доста калорични, основните им продукти са кисело зеле и картофи. Ако за немската кухня се смята, че е тежка, то за баварската кухня най - вярното определение е "супертежка". Абсурд е баварците да седнат на масата без месо във всякакви варианти - печено, варено, или във вид на вурстове, франкфуртери, пушени меса, леберкези...
Едно от най - обичаните ястия са печените свински крачета - Schweinshaxn! Банскалиите готвят не само свинските крачета, но и свинските уши...Нормалната гарнитура към всяко ястие са картофите и киселото зеле във всякакви варианти.
Баварците си имат крал на колбасите - вайсвурста, банскалиите - "запазената" марка Бански старец...

Второ - диалекта!
Факт е, че съществува немско - баварски речник, който много берлинчани купуват масово, когато посещават планинските курорти на Бавария. Е, банскалии не са издали още речник, но се нуждаят от такъв, защото диалекта си го разбират само те. Може пък да се намери някой банскалия да издаде такъв, ето идея за реализиране...

Трето - туризма!
Баварците си имат най - високия връх в Германия - Цугшпице / 2964 м/, банскалиите - връх Вихрен / 2914 м / . Гармиш-Партенкирхен е сред най - популярните ски дестинации в Европа, като звездата му изгрява още през 1936 година като домакин на зимните Олимпийски игри. Банско изгря на небосклона като ски столица на Балканите, а дали някой ден ще стане и столица на зимни Олимпийски игри???...
Голямо сравнение се опитвам да направя - да сравнявам цяла област с едно градче!...Да не започна с разликите, че няма да ми стигне времето...

Но да се върна на кухнята: паниран шницел по швабски!


И моят шницел - от свински каренца! Избягвам панировките, но трябваше да се съобразя с автентичната рецепта. А гарнитурата от картофи замених с карамелизиран лук и моркови.



Съобразих се и с традицията на баварците, да поливат всяко ястие с обилно количество бира!
Знаят какво да консумират баварците. И въпреки, че кухнята им е тежка, това не оказва влияние върху здравето им. Славят се с голяма продължителност на живот. 
С една дума - много работят и се хранят здраво!