вторник, 31 декември 2013 г.

В навечерието на Новата 2014! / At New Year's eve


В навечерието на изтичащата 2013 година искам да пожелая на всички мои читатели и последователи весело и незабравимо посрещане на Новата 2014!
Нека бъде по-здрава, успешна и щастлива, изпълнена с много нови надежди, сбъднати съкровени мечти и повече радостни мигове! Нека не губим надеждата, дори и тогава, когато не виждаме изход! Нека не спираме да мечтаем, дори и за най-невъзможните неща! Защото само който мечтае, постига това, което мислено е мечтал и бленувал. Много здраве за всички, за близките около вас и за любимите ви хора! Нека новата 2014 година ни озари с нови искри на надежда, благополучие и благоденствие за вас и вашите семейства! Бъдете здрави и обичани!




Днес показах завидна организация и в подготовката на празничната маса успях да щракна няколко кадъра. Понякога нещата се получават от първия път, без много подготовка... Когато настроението е приповдигнато и празнично, всичко си идва на мястото.



Бъдете здрави! Всичко останало ще се нареди!!! 

събота, 21 декември 2013 г.

Chocolate truffle cookies - Шоколадови трюфел бисквитки



С тези шоколадови сладки откривам сладкоправенето за Коледа! Някои вече го закриха, аз едва днес се отдадох на първите приготовления за Коледа. Ще хвана последния вагон на влака. Ако има и други като мен, да не се притесняват, защото тези шоколадови изкушения, са твърде бързи и си заслужават. Само за тези домакини, които нямат много време за губене в кухнята, а искат да приготвят нещо домашно. Така популярни и известни, отдавна бяха в to do листата, но ето, дойде им реда и на тях. Ако сколасам, може и да ги забъркам още веднъж. Препоръчвам ги с две ръце. Когато избирах торта за рождения си ден ги забелязах, както и много други сладости от този блог. Но...ето ги и моите шоколадови напукани сладки. Много са ефектни и още толкова вкусни!
Ето я и адаптираната рецептата накрая, че времето е ценно...и за пишещите и за четящите...С толкова информация съм затрупана, че признавам си, отдавна чета по диагонал.


Необходими продукти:
125 г краве масло на стайна температура
100 г кафява захар
  50 г бяла захар
2 яйца L от свободни кокошки
щипка сол
1 ч.л. екстракт от ванилия( 1 течна капсула или 2 прахообразни пакетчета)
1 пакетче бакпулвер
3 супени лъжици качествено какао
250 г брашно
150 г шоколадов чипс или един нарязан на ситни кубчета 100 г шоколад
пудра захар за овалване 
Начин на приготвяне:
С миксер се разбива маслото със захарта. Прибавят се едно по едно яйцата. Брашното се пресява и към него се прибавя солта, бакпулвера и пресятото какао. Добавя се и ванилията и шоколада или шоколадовия чипс. Омесва се тесто, което се завива в свежо фолио и се поставя около 1 час в хладилника да се стегне. От охладеното тесто се правят топчета с навлажнени ръце, които се овалват обилно в пресята пудра захар. Топчетата се редят в тава, покрита с хартия за печене на разстояние едно от друго. Внимание - пекат се за около 10-12 минути на 180 градуса. Не трябва да се препичат. Ако фурната ви е силна като моята, печете ги на 150 градуса. Вътрешността им трябва да остане мека. Разкошни, топящи се в устата, двойно шоколадови и ефектно напукани, коледни шоколадови бисквити! Е, разписах се и аз с тези ефектни сладки...


Като е казал народът: " Година с година не си приличат", вярно е. Миналата година доста се постарах - Английски коледен кейк 1 и 2, коледни меденки, Ротенбургски снежни топки, няколко вида баклави...
Весели предКоледни приготовления на закъснелите като мен! На останалите, които отдавна са приключили и не са включили тези сладки, смятам, че няма да е трудност голяма да приготвят и тях! От днес Игнажден, започват Коледните празници. 
Да са весели и слънчеви, пък и ако сняг завали, време му е вече! 

сряда, 18 декември 2013 г.

Creme Brulee - Крем брюле



Крем Брюле, любим десерт. Класика! Известен като горен крем, крем  каталана и приготвян още от 17 - 18 век. На нас не ни остава нищо друго, освен да оставим великите нации - англичани и испанци да спорят за името и произхода, а ние да се насладим на това съвършенство. Когато разбрах, че на коледен банкет го предлагат като десерт се замислих, дали наистина ще съдържа сметана, истински жълтъци, или по-лесно е да се разбърка готова прахообразна смес за повече хора. И за да няма разочаровани, реших да го приготвя в домашна обстановка, та да няма съмнение в качествата на този неотразим десерт.


С неустоимата му коричка от горена захар, с плътна консистенция и запомнящ се вкус. За тези, които не са го правили все още и които ще го видят за пръв път тук, давам и моята рецепта. Не вярвам, че има такива домакини, които да не са го приготвяли поне веднъж, но може пък и да има. Ако сте гледали френският филм "Невероятната съдба на Амели Пулен", сигурно си спомняте главната героиня, която изброява любимите си неща за вършене, едно от които е чупене с лъжичката на коричката на крем брюле. 
Коледа наближава, много домакини вече са направили коледните сладкиши. Аз още не съм завладяна от миналогодишната треска по коледни сладости, но ще спретна нещо, все пак има още няколко дена...
За този десерт няма определено време, бърз, лесен и вкусен.
Крем брюлето става и с растителна сметана, но използването на животинска е за предпочитане. Този крем брюле е с тиква, но не пюрирана, както е рецептата, а на кубчета.
Ето как става тази магия: Нарязвате тиква на кубчета, количеството е според предпочитанията. Трябва да остане, за да стигне. Тиквата се поръсва с кафява захар и се задушава за няколко минути в микровълнова фурна - ценен помощник понякога за заети домакини.
700 мл течна сладкарска сметана се загрява до сгорещяване, но не завиране. Отделно се разбиват 5 жълтъка с около 100 г захар до побеляване. Към тях на тънка струйка се прибавя сметаната, ароматизирана с ванилова шушулка. На дъното на купичките се слагат по няколко кубчета тиква и се налива от крема. Пече се в предварително нагрята фурна на 150 градуса около час, като се слага гореща вода и се внимава водата да не заври, също като при крем карамела. Готовият крем се охлажда и се слага в хладилника, поне за една нощ. Преди сервиране отгоре се слага малко захар, която се гори със специална газова горелка, но тази операция успешно може да се извърши и с горните реотани на фурна или програма грил на микровълновата фурна за няколко минути. Крем брюлето без тази коричка не е същият.


Ако ви се занимава, можете да карамелизирате една супена лъжица захар, да я изсипете върху хартия за печене и когато изстине, внимателно да я отлепите с ножа и да поставите дори и украса, както направих аз. Понякога ми хрумват някои импровизации...
Весело предколедно настроение!

неделя, 8 декември 2013 г.

Поширани круши в Божоле нуво 2013



Франция е страна на виното и не само... Всяка година в третия четвъртък на месец ноември се посреща новата реколта от младото вино Божоле. На 21 ноември 2013 година, милиони бутилки от това вино тръгнаха по целия свят. Младото френско вино се произвежда от сорта гаме в региона Божоле, на север от Лион, който дава и името му. Божоле Нуво е престиж, защото да бъдеш първият, който предлага това вино, се е превърнало в престижно състезание. Това за Франция е всенароден празник.
А Божоле 2013 наистина си заслужава. С лек плодов вкус на малини, боровинки, ягоди, смокини и аромат на виолетки, със своя пурпурночервен цвят, с леки лилави оттенъци, това младо вино оставя спомен за качество. Когато видях цената му в една известна верига ресторанти, леко се озадачих от решението за ценообразуване...
Но няколко дни по - късно го съзрях случайно в един от хипермаркетите и решението за запознанство беше взето на секундата. Виното наистина е уникално. Има защо да е толкова известно. То е младо, ферментира едва няколко седмици след гроздобера, с малко танин и отлично се съчетава с храна. То не е като бургундкото вино и бордото, едни от най-качествените френски вина, консумира се младо, когато напълно е развило букетът от аромати.
Подходящо за сирена, леки предястия и бели меса. А защо не и с десерт?
А когато отделих една чаша за този десерт, сметнах, че трябва да го съчетая с не какъв да е шоколад, а с любимият ми Линд. И така тези бански круши от градината ни, се превърнаха в истински гурме десерт!


А как се приготвя? Просто, бързо и лесно. Напоследък избирам само лесни и бързи десерти и ястия.
Отделя се чаша от виното, прибавя се пръчка канела и малко захар и крушите се пошират до разтопяване на захарта. Поширането е варене без завиране. Докато си променят цвета и поемат от аромата на Божоле-то! И без да се разкашкат, разбира се. Аз избегнах карамфил, бахар и други подправки, които могат да се прибавят, за да се ароматизира винения сироп. Божолето е достатъчно ароматно. Изваждат се крушите с решетъчна лъжица, изстиват и се заливат с разтопения Линд.
Истински гурме десерт! Бански круши, вино от Франция и шоколад от Швейцария! ...
Какво още му трябва на човек!

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Домашна бишкотена торта


Когато няма маскарпоне, не трябва да злоупотребяваме с името на прочутия италиански десерт. Тогава известното тирамису се превръща в домашна бишкотена торта. Макар технологията да е същата, бишкотите да са италианските "Савоярди", кафето да  е "Лаваца"... Тогава на помощ идва въображението и домашният крем от старите тетрадки. Рецептата е излишна, защото няма жена, коята да не може да направи подобна торта.
А великите неща и рецепти винаги са били прости...
Но празникът си е празник и не може без торта.
За тези, които не знаят, днес е Савов ден! Да са живи и здрави всички именници и моят любим спътник в живота. Особено е щастлив, когато има торта и с удоволствие черпим по едно голямо парче със следобедно кафе всички, които се отбият тук днес. 

сряда, 27 ноември 2013 г.

Бърз десерт с дюли



Бих го нарекла десерт за заети жени и домакини. Защото се приготвя бързо и е много, много вкусен и полезен. Дюлята не е от любимите ми плодове. При наличието на три доста големи дръвчета и рожбата им всяка година, това си е доста голямо количество плодове, което трябва да се реализира някак си. От години сме дали тотална забрана на компотите. Взимам само по няколко, за да създам малко есенно настроение на пейзажа в къщи. А сладкото от настъргани дюли е останало някъде в спомените. А от дюлята се правят толкова и различни неща, вкусни желета и всякакви комбинации за десерти. Аз ги използвам за ароматизиране и когато плодовете дадат знак, че не им се стои повече като изпълняващи задачата на ароматизатор в къщата, идва ред и на нещо с тях. 
Е, това нещо не е световна рецепта, а бърз и вкусен десерт, нещо като пресен компот, ама по-така...


За тези, които импровизират и правят нещата без много рецепти и мислене. Дюлите се разрязват на две и се почистват от семенниците. Слагат се в касерола или тенджерка с тефлоново покритие и се поръсват с една чаена чаша захар. Добавя се и една чаша вода. Задушават се на тих огън, докато захарта карамеризира и дюлите омекнат. Изваждат се, а в карамеления сос се задушава част от настърган плод. И това се случва за около двадесетина минути. При това дюлята не търпи варене на висока температура, а леко поширане, както е модерно да се изразяваме, когато използваме методи от световната кухня. С една дума това се случва на по-ниска температура от варенето, без плодът да завира. Което запазва витамините и предпазва плодът от разкашкване.



Когато плодът изстине, във вдлъбнатината се поставят част от настъргания и поширан плод, една орехова ядка или настъргани орехи, може да се поръси с канела и течен пчелен мед и част от карамеления сос и задължително да се добави  заквасена сметана.
Напоследък времето ми изтича като през пясъчен часовник. Принудена съм да мисля за бързи и лесни основни рецепти и задължително десерти. Пък и да всея малко светлина и настроение с дъх на канела и мед за предстоящите Коледни празници. Сигурна съм, че много домакини отдавна са започнали със списъците за коледните сладки. Да видим и аз какви ще ги мисля!!!
И след слънчевия и необичайно топъл ноември, да си честитим и първия сняг!

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Старата къща



Издирвах тази малка книжчица отдавна. Уж знам къде може да бъде, но все не я откривах. Но когато видях тази стара селска къща, реших, че ще положа усилия да я открия.
С Геновева съм се запознала отдавна. Това нейно стихотворение се е запечатило дълбоко някъде  в мозъчните ми гънки още от мига, в който го прочетох. Не съм я срещала скоро, но смятам, че тя няма да има нищо против да го напиша тук и да запозная моите читатели и почитатели с нейните невероятни стихове, излезли направо от душата и сърцето й. 

Старата къща

       Грохнал е сред бурени дувара,
няма ги лехите със цветя.
 В паяжинно було катинара
е заспал на пътната врата

      своя непробуден сън. Цветята
подир баба са отишли там,
        в звездните лехи и само вятър
свири в запустялия геран.

Времето на покрива играе,
натежал е старият чардак.
      Къщата с изкривена усмивка
    преживява втория инфаркт.

         Майсторът зарязал я и тръгнал
да гради небесни домове
         там, отдето никой се не връща,
а отвеса кой ще му даде?

        И с какво ли тези къщи прави,
      щом в мазата всичко си стои,
      от ръждиви сълзи почерняли,
 го очакват брадви и тесли.

            Смирена идвам като в божи дом,
     напразно в стаите се взирам.
         Обрали са го цигани със взлом.
  Да вляза, сили не намирам.

    Грееха във нощите на стана 
бабините късани платна.
         В шарките им беше тя побрала
      птици, пъстроцветната дъга.

         Плаче във ръката ми свещица,
          в мен препускат тридесет лета.
          Детството ми - отлетяла птица,
   в пламъка изгаря без следа.

         И във тъмнината виждам дядо
  уморен да бърза към дома.
        А пред прага мойта мила баба
    ми бере от зваздните цветя.
( Автор: Геновева Сандева )



Колко такива къщи има по нашите села и не само... Има ги и в градовете. А сега следва продължението. Какво беше учудването ми, когато заобиколихме къщата. Буквално онемяхме!



Виждат се следи от боядисани стени...



Незнаен майстор е изографисал не само стените, а и таваните. Вероятно е било отдавна... Виждат се дървета, флорални мотиви... Не е била случайна тази къща. И се намира на няколко метра от вековни чинари и останки от крепостта на Никифор Скифи. Стопанинът със сигурност е бил мераклия... Едно време така са се рисували къщите на богатите и тези, които сами са си ги рисували и изографисвали...Незнайният майстор е дал простор на душата си, на сърцето си и е запечатил дарбата си тук.




Нарисувани са не само стените, а и нишите и вътрешните стени на долапите...И всичко е съчетано по цвят.

А сега...



Сега...някогашните долапи са били превърнати в ясли на животни. Дървеният под е застлан със слама. Кой е вкарвал тук животни? 
Не намерих отговор, толкова бях шокирана. Тъжно...!!! 
Стара къща в село Белащица и не само...

вторник, 5 ноември 2013 г.

Есенна разходка, пълна с история


Нашата земя наистина е пълна с история. Не съм и предполагала, че само на няколко километра от Пловдив има толкова интересни места. Времето е повече от благосклонно в първите дни на ноември и наслаждавайки се на последните дни от циганското лято, откриваме отново късче история. Така се случва напоследък, че идеите отстъпиха място на вдъхновението. А то при мен винаги идва от природата и общуването с нея. И така, отново малко късче древна история, която ни дава манастирът " Свети Георги Победоносец" в село Белащица.
Скътан в полите на Родопите, този манастир ми разкри интересни факти за своето създаване. Дори не знаех, че съществува, а за селото само бях чувала. Прав е Алеко като казва: "Опознай Родината, за да я обикнеш!"...




Още на входа ни посреща табела, която ни връща далеч назад в годините, когато като ученици учехме за Византийската империя. А тя е следната:
" Манастирът е построен през далечната 1020 година от тогавашният управител на Пловдивска област и византийски военачалник Никифор Скифи. Той бил този, който през 1014 година се явил неочаквано в тила на Самуиловата войска в Беласица планина и с това допринесъл за победата на Василий II, известен като българоубиец. През 1018 година Василий II назначава своя смел пълководец Никифор Скифи за управител на тогавашната Филипополска област. Богатите и плодородни пловдивски полета се нуждаели от работници, които да обработват земята и да осигуряват блага за всички. Тогава Никифор Скифи се обърнал към Василий II да му изпрати 15 000 пленници от пленените Самуилови войници. Така тези войници основали село Беласица, което по - късно нарекли Белащица.
Никифор Скифи имал голям дворец - крепост на юг от селото, която съществувала до 1650 година. Останки от нея могат да се видят и днес, до един от вековните чинари, който е на 1100 години. 




Тогава на юг от своя дворец, на 1000 метра разстояние, Никифор Скифи издигнал манастир на "Свети Георги Победоносец".


А кой е Никифор Скифи? Интересна история...
Като дете, което се наричало Николай, на 11 годишна възраст било заведено от българин от Стара Загора в Цариград, да се учи на византийска наука и войнство. Когато станал на 30 години, той е този, който победил цар Самуил и заповядал да ослепят пленниците. Заповядал също да ослепят и брат му, за да не го наклевети, защото знаел, че е българин и е негов брат. Майката Венцислава била на 76 години, когато видяла този ужас, сторен на българите и на големият й син Драгомир. Не могла да се помири и изрекла думите: " Проклет да бъдеш сине и да не живееш дълго, за това, което направи"
Никифор разбрал за майчината клетва, но не се разкаял. Когато опрез 1029 година Византия била победена, отмъщението застигнало и Никифор Скифи. Той бил убит на 22.XII.1029 година при Беласица планина. "
Събрал сведенията: Георги Лазаров Тотев




Водата от аязмото е лековита, а табела подсказва, че не трябва да се загрява...




Днес манастирът се поддържа от три монахини и една послушница. Райска ябълка  и много цветя красят китно подредения двор.













И две черни котки допълват цялата идилия...


А розите цъфтят дори и през ноември...


вторник, 22 октомври 2013 г.

Червената църква край Перущица



" Опознай Родината, за да я обикнеш!" - от деца знаем тази велика фраза на великия Алеко Константинов. От него има още няколко крилати мисли, които всеки знае наизуст като: " Пази боже сляпо да прогледа", " Разни хора, разни идеали"...  Колко е актуален в момента, впрочем той винаги е бил! 



Защото в България наистина има толкова история и толкова много красиви кътчета, че когато човек се докосне до тях и му идва някакъв прилив на самочувствие, защото и ние сме нещо, били сме велики, колкото и да не искат да ни признаят и ни мислят за малки. Когато ходим по чужбина се редим на километрични опашки да видим нещо, което може би не е толкова велико, но нали е подчертано дебело в дестинацията, няма как да се подмине. Забелязала съм на не едно и две места, че хората успяват да си запазят паметниците, да ги съхранят, да ги реставрират и да изкарват пари от тях. Забелязала съм също, че възпитават децата си от малки, като ги водят по музеи от най - ранна детска възраст, носят ги на ръце, бутат колички, други качени на раменете на младия баща... Те децата едва ли разбират от нещата, поставени зад дебелите музейни витрини, но родителят обяснява, показва и е търпелив при това. Защото това се наслагва, помни и възпитава от дете.
И ние сме започнали да вървим по този път и това е похвално, защото го видях с очите си.
На двадесетина километра от Пловдив, в полите на Родопите, се намира гр. Перущица, а в покрайнините му имах удоволствието в слънчевия неделен ден да видя една възстановена древнохристиянска, ранносредновековна базилика.
Червената църква, наречена така от местното население, заради типичните римски тухли и розов хоросан, от който е била построена. Мястото й не е избрано случайно. До нея се отива по специална алея, на мястото на езическо светилище, в близост до средновековния Филипопол. Изградена в края на V и началото на VI век, до днес остават само част от стените и купола, но и това не е малко, за да добием представа, че и преди нас са строили масивни за времто си храмове. Като си помисли човек преди колко години е било това и как времето и природата са успели да съхранят, макар и малка част от величествения храм. Душата ти се изпълва с гордост, че имаш възможност да видиш едно такова древно творение на човешката мисъл и култура. Останали са и част от стенописите.








А наоколо се открива красива гледка към полите на Родопите.
И потокът от хора не спира, с деца, без деца, като нас, но отделили част от неделния ден, за да се докоснат до древността и до един паметник на древната ни същност... И родителите обясняват, снимат и това е похвално. Защото не е достатъчен само таблетът... 






Един малък миг от "циганското лято", на който успях да се насладя в слънчевия есен ден...

събота, 14 септември 2013 г.

Sunflower wedding или сватба на Кръстовден

Днес е сватбата на Дени. И голям християнски празник - Кръстовден, Въздвижение на Светия кръст Господен. На този ден се вярва, че денят се кръстосва  с нощта и се изравняват помежду си. Отива си лятото, идва есента...
Дени се свърза с мен и пожела да й направя сватбено цвете - канзаши. Поисках да ми изпрати примерен модел, който й харесва. Когато го видях, веднага определих: 
Това цвете ми прилича на слънчоглед!
Да, това е слънчоглед, нашата сватба ще бъде слънчогледова! - последва отговора.
Не можех да си представя канзаши и слънчоглед, защото истинският слънчоглед има малки и остри жълти листенца, останалото са самите слънчогледови семки. Последва една доста дълга кореспонценция, свързана с въпроси, снимки и така се родиха тези мои произведения. Как да измисля тези пусти семки? Цветето трябва да е красиво, да прилича на слънчоглед, да е канзаши, да има жълти листенца и няколко зелени...
Вече и при нас отдавна сватбите имат тема и цвят. А цветовете са безброй, комбинациите между тях също. А какво по-добро решение за една ранна есенна светба от слънчогледовата тематика. Всичко от игла до конец е слънчогледово, слънчево и приказно, като самият сватбен ден...

От въглавничката за сватбените халки,


Бутониерите, които минаха през два варианта,




Бутониери за двете куми,



Бутониери за шаферките,



Цвете в косата за една от шаферките, естествено слънчоглед,


Бутониера за младоженеца, която мина също през няколко варианта,






И накрая сватбеното цвете - канзаши, което замести слънчогледа в косата на булката. Дени ще има фуркети с малки камъчета, които аз реших да съчетая с центъра на цветето, rhinestone център или как се казва, лъскав камък...



От двата варианта, Дени избра последния и мисля, че направи много добър избор.







Дали се справих?
Това ще прецените вие, скъпи читателки и последователки. А ако Дени и нейният съпруг не ме забравят и ми изпратят снимки от тяхното незабравимо сватбено тържество, ще споделя с вас частица от най-щастливите им мигове, заснети от професионалист - фотограф. А аз да се извиня за моите сурови работни кадри, които бяха обект на много разменени мейли.
Реших спонтанно днес да напиша тези редове и да споделя тези снимки.
Да не забравя да пожелая на младоженците много любов и взаимно разбирателство. Да не забравя да им пожелая здраве, щастие и споделена радост! Да й благодаря, че ми се довери изцяло и прие всички мои предложения. А аз вложих много старание, любов, внимание към всеки малък детайл и огромно желание да направя сватбения им ден незабравим. Дано съм успяла...
И горчиво разбира се! Кръстовден се случи слънчев и празничен, на фона на гръмотевиците и дъжда снощи!
Честито и за много години!