вторник, 23 юли 2013 г.

Хей красив си Ирин Пирин...


... най - красив си на света! Има една песен, която е мелодична и не се забравя лесно. 
И още: " ...над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят"... Тези няколко реда от Никола Вапцаров са казани точно на място. Велик е Вапцаров, кой каквото ще да мисли! Не може да си израснал в подножието на Пирин и да забравиш тези велики слова, а още повече да отричаш поета! Написал е малко стихотворения, но достатъчно, за да се помнят. Красива ли е Пирин? За мен да. Този път се поизкачихме по - високо, по - близко до орлите, до планинските цветя, където въздухът е кристално чист, водата е ледено-студена, а първенецът Вихрен наистина опира в небето...


Гледките са зашеметяващо красиви, чувстваш се като една мравка сред висотите и си запленен завинаги...


В подножието на върха е хладно, облаците се носят на талази, като хвърлят сянка върху високопланинските чукари, където само дивите кози като перфектни акробати правят скокове от скала на скала...А снегът, той не се е стопил все още по високите склонове.


Хижа" Вихрен" се намира на 1950 м надморска височина. Тя е отправната начална точка за тези, които са решили до покоряват върха. Тези палатки ми напомнят за години назад, когато немските туристи изпълваха това простраство с разноцветните си палатки. И сега е така. Немците обичат да правят планински преходи. Носят толкова тежки раници, чак от хиляди километри! Планинското слънце не им прощава, въпреки вносните мазила...
На път за хижа "Вихрен" се минава през Байкушевата мура, високопланински цветя и дори стадо овце...







Thumus perinicus - пиринска мащерка - рядък защитен вид


планински здравец


маслиновидно бясно дърво - защитен вид





На около двадесет минути от хижа "Вихрен" се намира езерото "Окото" . Познато е още с името Равнашкото езеро. Трудно се правят снимки, без да хванеш някоя глава или шапка... Трябва да се изкачиш по-високо, за да го снимаш, но непрекъснатият поток от туристи не позволява самостоятелна снимка.








Изглед от хижа "Вихрен" към Разложката котловина




Мястото, където падаше лавина и карахме ски по бански костюми през август...А паднеш ли, мисли му...


И все още сняг до пътя в средата на лятото...



И да завърша тази разходка с моята слабост - цветята! Почти всички защитени видове на които не знам имената, но това не пречи да ги снимам и да се възхищавам на красотата на природата!














Тази красота няма край...

6 коментара:

  1. Красив е и още как, Таничка, направо прелива от снимките ти! Чудесни кадри, носещи толкова заряд и прохлада...
    Прекрасна вечер ти желая! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Танче, наистина тази красота няма край!
    Преди много години бях на почивка /туристически поход/ по тези места. Останах запленена от красотите на Ирин - Пирин!
    Благодаря ти, че отново ме върна назад в годините и при хубавите спомени!
    Цветята са прекрасни, снимките - също!
    Поздрави и спокойна нощ!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери,tillia,наистина тази красота няма край.За съжаление сега започват туристическите походи и преходи, но аз съм вече извън територията...

      Изтриване
  3. Таня, от детските си години не съм обикаляла из тези места, благодаря ти за прелестната разходка, трябва да се поправя!

    ОтговорИзтриване
  4. Таничка,благодаря ти,че ме разходи по местата,на които и ние пълнехме взор миналата година!Страхотно зареждащо ми подействаха снимките ти,защото за тази година се оказа,че други ще са дестинациите.А толкова ми се връщаше пак там...нищо,догодина!Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  5. Много красив е Пирин! Цветенцата и полянките изглеждат прохладно и релаксиращо! А лютеница от хора има навсякъде :) Надявам се и аз след 10 дена да направя един поход! Поздрави!

    ОтговорИзтриване