четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Старата къща



Издирвах тази малка книжчица отдавна. Уж знам къде може да бъде, но все не я откривах. Но когато видях тази стара селска къща, реших, че ще положа усилия да я открия.
С Геновева съм се запознала отдавна. Това нейно стихотворение се е запечатило дълбоко някъде  в мозъчните ми гънки още от мига, в който го прочетох. Не съм я срещала скоро, но смятам, че тя няма да има нищо против да го напиша тук и да запозная моите читатели и почитатели с нейните невероятни стихове, излезли направо от душата и сърцето й. 

Старата къща

       Грохнал е сред бурени дувара,
няма ги лехите със цветя.
 В паяжинно було катинара
е заспал на пътната врата

      своя непробуден сън. Цветята
подир баба са отишли там,
        в звездните лехи и само вятър
свири в запустялия геран.

Времето на покрива играе,
натежал е старият чардак.
      Къщата с изкривена усмивка
    преживява втория инфаркт.

         Майсторът зарязал я и тръгнал
да гради небесни домове
         там, отдето никой се не връща,
а отвеса кой ще му даде?

        И с какво ли тези къщи прави,
      щом в мазата всичко си стои,
      от ръждиви сълзи почерняли,
 го очакват брадви и тесли.

            Смирена идвам като в божи дом,
     напразно в стаите се взирам.
         Обрали са го цигани със взлом.
  Да вляза, сили не намирам.

    Грееха във нощите на стана 
бабините късани платна.
         В шарките им беше тя побрала
      птици, пъстроцветната дъга.

         Плаче във ръката ми свещица,
          в мен препускат тридесет лета.
          Детството ми - отлетяла птица,
   в пламъка изгаря без следа.

         И във тъмнината виждам дядо
  уморен да бърза към дома.
        А пред прага мойта мила баба
    ми бере от зваздните цветя.
( Автор: Геновева Сандева )



Колко такива къщи има по нашите села и не само... Има ги и в градовете. А сега следва продължението. Какво беше учудването ми, когато заобиколихме къщата. Буквално онемяхме!



Виждат се следи от боядисани стени...



Незнаен майстор е изографисал не само стените, а и таваните. Вероятно е било отдавна... Виждат се дървета, флорални мотиви... Не е била случайна тази къща. И се намира на няколко метра от вековни чинари и останки от крепостта на Никифор Скифи. Стопанинът със сигурност е бил мераклия... Едно време така са се рисували къщите на богатите и тези, които сами са си ги рисували и изографисвали...Незнайният майстор е дал простор на душата си, на сърцето си и е запечатил дарбата си тук.




Нарисувани са не само стените, а и нишите и вътрешните стени на долапите...И всичко е съчетано по цвят.

А сега...



Сега...някогашните долапи са били превърнати в ясли на животни. Дървеният под е застлан със слама. Кой е вкарвал тук животни? 
Не намерих отговор, толкова бях шокирана. Тъжно...!!! 
Стара къща в село Белащица и не само...

9 коментара:

  1. Старата къща на изоставените ни души....
    Така разрушаваме това, що е завещано преди нас. Жалко, наистина е жалко!
    Поздрави, Таничка! ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Сякаш написано за нея! Каква красива къща, но защо е запустяла, кой я е изоставил... Колко жалко колко много такива има в България.

    ОтговорИзтриване
  3. Жалко,че не е реставрирана,била е много уютен дом.
    Поздрави и хубав уикенд,Танче!

    ОтговорИзтриване
  4. Това лято и аз ходих в селото на моя съпруг и там заснех къщите на неговите роднини, запустяли и в бурени, полуразрушени и безлюдни. В едната имаше завързано красиво куче и чудно кой го хранеше?
    И в моето село положението не е никак цветущо. Дори родната ми къща е в окаено състояние ... жалко, много жалка гледка е това! Умиращите ни села :(
    А след стихотворението на Геновева ... буца ми заседна в гърлото :(

    ОтговорИзтриване
  5. Колко ли красива трябва да е била! Макар запустяла и сега е величествена и с една отминала атмосфера на уют! Таня, благодаря ти за тези постове(предния)!
    Прегръдка! Хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за прекрасните снимки и стихове!!!Събуди болката и спомени в душата ми,благодаря!Жалко,наистина за красотата,губеща се,с времето,или потребна само на предишните...!

    ОтговорИзтриване
  7. Много красива къща! Привличат ме такива места!
    Стиховете са толкова докосващи!

    ОтговорИзтриване