Старата къща

Издирвах тази малка книжчица отдавна. Уж знам къде може да бъде, но все не я откривах. Но когато видях тази стара селска къща, реших, че ще положа усилия да я открия.

С Геновева съм се запознала отдавна. Това нейно стихотворение се е запечатило дълбоко някъде  в мозъчните ми гънки още от мига, в който го прочетох. Не съм я срещала скоро, но смятам, че тя няма да има нищо против да го напиша тук и да запозная моите читатели и почитатели с нейните невероятни стихове, излезли направо от душата и сърцето й. 

Старата къща

       Грохнал е сред бурени дувара,

няма ги лехите със цветя.

 В паяжинно було катинара

е заспал на пътната врата

      своя непробуден сън. Цветята

подир баба са отишли там,

        в звездните лехи и само вятър

свири в запустялия геран.

Времето на покрива играе,

натежал е старият чардак.

      Къщата с изкривена усмивка

    преживява втория инфаркт.

         Майсторът зарязал я и тръгнал

да гради небесни домове

         там, отдето никой се не връща,

а отвеса кой ще му даде?

        И с какво ли тези къщи прави,

      щом в мазата всичко си стои,

      от ръждиви сълзи почерняли,

 го очакват брадви и тесли.

            Смирена идвам като в божи дом,

     напразно в стаите се взирам.

         Обрали са го цигани със взлом.

  Да вляза, сили не намирам.

    Грееха във нощите на стана 

бабините късани платна.

         В шарките им беше тя побрала

      птици, пъстроцветната дъга.

         Плаче във ръката ми свещица,

          в мен препускат тридесет лета.

          Детството ми - отлетяла птица,

   в пламъка изгаря без следа.

         И във тъмнината виждам дядо

  уморен да бърза към дома.

        А пред прага мойта мила баба

    ми бере от зваздните цветя.

( Автор: Геновева Сандева )

Колко такива къщи има по нашите села и не само... Има ги и в градовете. А сега следва продължението. Какво беше учудването ми, когато заобиколихме къщата. Буквално онемяхме!

Виждат се следи от боядисани стени...

Незнаен майстор е изографисал не само стените, а и таваните. Вероятно е било отдавна... Виждат се дървета, флорални мотиви... Не е била случайна тази къща. И се намира на няколко метра от вековни чинари и останки от крепостта на Никифор Скифи. Стопанинът със сигурност е бил мераклия... Едно време така са се рисували къщите на богатите и тези, които сами са си ги рисували и изографисвали...Незнайният майстор е дал простор на душата си, на сърцето си и е запечатил дарбата си тук.

Нарисувани са не само стените, а и нишите и вътрешните стени на долапите...И всичко е съчетано по цвят.

А сега...

Сега...някогашните долапи са били превърнати в ясли на животни. Дървеният под е застлан със слама. Кой е вкарвал тук животни? 

Не намерих отговор, толкова бях шокирана. Тъжно...!!! 

Стара къща в село Белащица и не само...