Издирвах тази малка книжчица отдавна. Уж знам къде може да бъде, но все не я откривах. Но когато видях тази стара селска къща, реших, че ще положа усилия да я открия.
С Геновева съм се запознала отдавна. Това нейно стихотворение се е запечатило дълбоко някъде в мозъчните ми гънки още от мига, в който го прочетох. Не съм я срещала скоро, но смятам, че тя няма да има нищо против да го напиша тук и да запозная моите читатели и почитатели с нейните невероятни стихове, излезли направо от душата и сърцето й.
Старата къща
Грохнал е сред бурени дувара,
няма ги лехите със цветя.
В паяжинно було катинара
е заспал на пътната врата
своя непробуден сън. Цветята
подир баба са отишли там,
в звездните лехи и само вятър
свири в запустялия геран.
Времето на покрива играе,
натежал е старият чардак.
Къщата с изкривена усмивка
преживява втория инфаркт.
Майсторът зарязал я и тръгнал
да гради небесни домове
там, отдето никой се не връща,
а отвеса кой ще му даде?
И с какво ли тези къщи прави,
щом в мазата всичко си стои,
от ръждиви сълзи почерняли,
го очакват брадви и тесли.
Смирена идвам като в божи дом,
напразно в стаите се взирам.
Обрали са го цигани със взлом.
Да вляза, сили не намирам.
Грееха във нощите на стана
бабините късани платна.
В шарките им беше тя побрала
птици, пъстроцветната дъга.
Плаче във ръката ми свещица,
в мен препускат тридесет лета.
Детството ми - отлетяла птица,
в пламъка изгаря без следа.
И във тъмнината виждам дядо
уморен да бърза към дома.
А пред прага мойта мила баба
ми бере от зваздните цветя.
( Автор: Геновева Сандева )
Колко такива къщи има по нашите села и не само... Има ги и в градовете. А сега следва продължението. Какво беше учудването ми, когато заобиколихме къщата. Буквално онемяхме!
Виждат се следи от боядисани стени...
Незнаен майстор е изографисал не само стените, а и таваните. Вероятно е било отдавна... Виждат се дървета, флорални мотиви... Не е била случайна тази къща. И се намира на няколко метра от вековни чинари и останки от крепостта на Никифор Скифи. Стопанинът със сигурност е бил мераклия... Едно време така са се рисували къщите на богатите и тези, които сами са си ги рисували и изографисвали...Незнайният майстор е дал простор на душата си, на сърцето си и е запечатил дарбата си тук.
Нарисувани са не само стените, а и нишите и вътрешните стени на долапите...И всичко е съчетано по цвят.
А сега...
Сега...някогашните долапи са били превърнати в ясли на животни. Дървеният под е застлан със слама. Кой е вкарвал тук животни?
Не намерих отговор, толкова бях шокирана. Тъжно...!!!
Стара къща в село Белащица и не само...
Старата къща на изоставените ни души....
ОтговорИзтриванеТака разрушаваме това, що е завещано преди нас. Жалко, наистина е жалко!
Поздрави, Таничка! ;)
Сякаш написано за нея! Каква красива къща, но защо е запустяла, кой я е изоставил... Колко жалко колко много такива има в България.
ОтговорИзтриванеЖалко,че не е реставрирана,била е много уютен дом.
ОтговорИзтриванеПоздрави и хубав уикенд,Танче!
Това лято и аз ходих в селото на моя съпруг и там заснех къщите на неговите роднини, запустяли и в бурени, полуразрушени и безлюдни. В едната имаше завързано красиво куче и чудно кой го хранеше?
ОтговорИзтриванеИ в моето село положението не е никак цветущо. Дори родната ми къща е в окаено състояние ... жалко, много жалка гледка е това! Умиращите ни села :(
А след стихотворението на Геновева ... буца ми заседна в гърлото :(
Колко ли красива трябва да е била! Макар запустяла и сега е величествена и с една отминала атмосфера на уют! Таня, благодаря ти за тези постове(предния)!
ОтговорИзтриванеПрегръдка! Хубав уикенд!
Благодаря за прекрасните снимки и стихове!!!Събуди болката и спомени в душата ми,благодаря!Жалко,наистина за красотата,губеща се,с времето,или потребна само на предишните...!
ОтговорИзтриванеМного красива къща! Привличат ме такива места!
ОтговорИзтриванеСтиховете са толкова докосващи!
Мило, тъжно, носталгично!
ОтговорИзтриванеТъжно... и някак красиво!!!
ОтговорИзтриване