сряда, 30 януари 2013 г.

Подарък за рожден ден

"Макове"  2013

Какъв подарък за рожден ден предпочитат жените? Като по - млади - романтични! После идва ред на бижута, козметика, бельо, чанта, облекло, обувки, книга. Сигурно пропускам и много други. А, да, някои получават коли, апартаменти...
Със сигурност няма рожден ден без подарък. Може да е малък и символичен, но от сърце.
А могат ли мъжете да избират подаръци? И да и не. Тези, които могат, го правят с лекота, дори не се допитват до любезните и усмихнати продавачки. Отиват, посочват, плащат и си тръгват. Не жалят и не броят парите... Останалите, те могат да купят само букет. Дори да имат доста години стаж в брака, не могат да изберат дори и едно червило, питат за номера на чорапогащника, не улучват парфюма... Но това не е най - важното в живота. Какво означава скъпия подарък за рождения ден, а след него съмнения, сълзи и други подобни... Аз се радвам дори и на едно цвете, подарено с любов и уважение! Не държа непременно да имам подарък, по - важно  е разбирателството и взаимното доверие. И за да избегна въпроси, на които хиляди пъти съм отговаряла, реших този път да бъда практична. Все любезните продавач- консултантки са ми виновни!
Е, намерих си повод да си покажа едно от хобитата - гоблените. За подарък за рождения ми  ден пожелах рамка за гоблен. Колко съм скромна, нали исках само цвете?
Да не си помисли някой, че съм избродирала безброй гоблени. Имам само няколко. 
Познавам много жени и дори мъже, които бродират. Има толкова запалени жени, че бродират по осем часа на ден. Имам една позната, която е избродирала над 60 гоблена. Тя прави така, довършва днес и поръчва рамка утре. И добре прави! Просто така е свикнала.
За мен това е хоби за удоволствие, а не състезание по бродиране. Който е бродирал гоблени знае, че бродирането на гоблен изисква търпение и свободно време. Изработката на гоблен отнема от няколко месеца, до няколко години. Моите са бродирани в продължение на доста години - започвам, оставям, след време продължавам и така, до като не му дойде края. А рамката, тя е завършекът на положения труд! Трябва да е подходяща, да има антирефлексно стъкло, което не прави отблясъци и в никакъв случай да не е евтина. Защото все пак това си е произведение на изкуството, тъй като повечето гоблени са репродукции на  световно известни художници. А снимането на гоблени с рамки е сложно нещо, защото не може да се снима фронтално, създава се отблясък, затова са снимани леко странично.
След няколко години отлежаване и местене от шкаф в шкаф на готовия гоблен, навит на руло, за да няма ръбове, дойде реда и на "Маковете" за рамка. Ами намерих си повод от няколко годишното отлагане, а днеска , а утре и така... А ето и фотосесията на "галерията".

"Мона Лиза"
"Запустялата воденица"


"Фантазия"


А на тези "Слънчогледи" им предстои рамка. Кога? Ще й дойде времето или повода?...Някога...
А имам и още един незапочнат гоблен - "Ковачницата", който предстои. Кога обаче? И на него ще му дойде времето! Запланувала съм и "Мостар" и още много други, но ...То и свободни  стени не останаха...в къщи! А защо да ги бродираш и да ги държиш по шкафовете?

вторник, 22 януари 2013 г.

Торта "Прага" за рождения ми ден



Днес имам рожден ден и смятам да почерпя. С торта, защото какво е рожденият ден без торта. Свещи няма да слагам, защото няма да се съберат на тортата... "Помъдрях" с още една година! Казвам помъдрях, защото след определен брой годинки, вече не обръщам внимание на дреболиите, разбрах, че всички пролети сълзи за щяло и нещяло са били напразни. Спрях да се тревожа за глупости, защото сила ли е, съдба ли е, Господ ли е, както се казва, винаги до сега е намирала път и изход. И всички пролети сълзи и тревоги са били излишни. Затова си пожелавам само здраве, другото ще се нареди някак си. Защото без здраве, всичко останало няма смисъл...
Я, колко мъдро ги наредих нещата...
Та да почерпя за здраве и щипка късмет! От друго нямам нужда! Аз съм една щастлива жена! Дай боже всекиму!




Когато за пръв път видях тази торта, очите ми останаха в нея. Но я забравих и загубих, та се наложи доста да я издирвам в нета, докато я намеря. Оказа се торта с история. Много ми харесват такива рецепти! Всяка жена трябва да намери време да направи поне веднъж в живота си една известна рецепта. За да докаже на себе си, че може. 
И така, през далечната 1955 г. чешки майстор - сладкар обучава сладкари в открития тогава ресторант "Прага" в Москва, на някогашната известна улица "Старий Арбат". Между учениците  е и 16 - годишния Владимир Горальник, който преработва класическата рецепта. Така тази торта става еталон за луксозна торта в бившия Съветски съюз. Негово изобретение е и тортата "Птичье молоко"- торта "Птиче мляко". Тези две торти остават най - популярните торти в бившия Съветски съюз, нещо като отговор на прочутата "Сахер" и "Естерхази".
Спомням си, когато бях в Москва, че трябваше да се редим на километрична опашка няколко часа, за да влезем в сладкарница за "мороженое" - сладолед с чаша шампанско. Много ни беше чудно това, да се редиш на опашка, за да влезеш в сладкарница...Чудо невиждано!...
И все пак, рецептата е чешка. С какаови блатове и невероятен маслен крем, с шоколад и дъх на какао...Доверих се на класическата рецепта, но я украсих по свой начин, добавяйки цветя отгоре, нали ще празнувам днес...



Ето я и рецептата:
Необходими продукти за блатовете:
Продуктите  са за тортена форма с диаметър 23 см.
6 яйца
150 гр. пудра захар
115 гр. брашно
25 гр. какао
40 гр. масло, предварително разтопено и охладено до 30 градуса
Начина на приготвяне:
Разбиват се жълтъците с част от захарта на водна баня, до побеляване. Прибавя се пресятото брашно с какаото. Отделно се разбиват белтъците с щипка сол в началото и с по - голяма част от захарта до меки върхове. Внимателно се добавят към сместа с шпатула, колкото да се обединят двете смеси. Не бъркайте продължително!
Сместа се изсипва в тортена форма и се пече на 180 градуса до суха клечка. Полученият блат се разрязва на три след изтиване върху решетка.
Необходими продукти за крема:
200 гр. масло
  10 гр. какао
    1 пакет ванилова захар
1 жълтък
20 мл вода
120 гр. подсладено кондензирано мляко
Начин на приготвяне:
Жълтъкът с водата се разбиват на водна баня при непрекъснато бъркане. Прибавя се кондензираното мляко и се нагрява до хомогенизиране и леко сгъстяване. Моята тортена форма е по - голяма, затова прибавих два жълтъка  и удвоих кондензираното мляко и водата.
Отделно се разбива маслото с ваниловата захар на пухкав крем. Прибавя се и какаото. Към така  разбития крем се добавя изстиналия крем с жълтъците и кондензираното мляко при непрекъснато разбъркване до хомогенизиране на двете смеси.
Сглобяване на тортата:
Изстиналите блатове се сиропират всеки с 1 с.л. захар, 1 с.л. вода и 1 с.л. коняк или подходящ ликьор. Между тях се маже крема, а отгоре тортата се намазва с желе от кайсии.
Глазура:
60 гр.тъмен шоколад
60 гр.масло
Разтопяват се на водна баня и се маже тортата отгоре и отстрани. Това е класическата торта. Аз естествено импровизирах и украсих допълнително.

Надявам се да е сладка, за да ми е сладък живота и занапред...
На всички, които се отбият тук случайно или не, режа по едно огромно парче, от сърце...

вторник, 15 януари 2013 г.

Цветно начало за 2013


Мислих как да започна Новата 2013. Накрая се доверих на спонтанното настроение. 
Реших, че щом 2012 изпратих с Цветя и рози, като една от най - популярните публикации, да започна 2013 с цветя, пък розите да дойда в последствие... Да започна цветно, пък да видим как ще свърши късметлийската година...
Наричат я така, защото сборът от цифрите е шест, а шестицата носи късмет, според астролози и нумеролози.
Дано да са прави!








неделя, 6 януари 2013 г.

2012 - ретроспекция в снимки


Не обичам да правя планове, още повече ретроспекции. Но ми беше любопитно да се върна назад и да разгледам какво по дяволите занимавах аудиторията и най - вече какво се случи през 2012? Защото когато човек пише и споделя, значи нещо го е подтикнало или провокирало.
Като гледам сега и се връщам назад, ми е леко смешно, защото началото беше спонтанно, в изблик на емоция, необмислено... "Барабар Петко с мъжете", както казва народът. 
Ей, то било много лесно, цък , цък и готово! Имаш си блог! Ами сега, какво да пиша? Олее, колко съм закъсняла, хората имат блогове от 2005, някои и по - рано...Но ми идва смелост: И аз мога... Е какво можеш?... Ланко Даринкин поне е стигнал до Венеция...
Но ако бях мислила още, блогът можеше и изобщо да не се роди...Не че щеше да е световна загуба за човечеството и по - точно за нежната му половина. Той дори и сега не влияе на земното въртене и добре, че не влияе...
Естествено, че започнах с банската капама, докато имах материал за снимане, с кенето  и един спонтанно изникнал спомен, чувайки за Емина Хаджич. 


През март  естествено започвам с мартенички - кене за Честита Баба Марта!


Тук следват обещаните пътеписи за Флоренция, Болоня и МоденаЕх, как искам да пътувам, отново! Още от сега си ги кроя едни планове...Не спирам да мечтая и да си представям!Първите ми домашни козунаци, с които бях много горда, защото ми се случваше за пръв път. Никога повече няма да купя готови. Да видим тази година, здраве и живот, какви ще ги забъркам!


През май публикувах едни много сполучливи рецепти, на които успях да направя що-годе добри снимчици - шоколадовата лава на Гордън Рамзи и една рецепта с история- шоколадовите бонбони Baci. Открих един много, много талантлив художник, който се оказа мой съгражданин. Когато видях първата му рисунка, си помислих, че е снимка! 
И една нестандартна идея! От една случайно видяна  витрина с ръчно изработени цветя от плат започна една серия на цветя и рози, която заемаше всяка свободна минута на започващото лято...


И така открих канзашите. Тука има торта за рожден ден, както и шоколадово-ментовата пана кота на Сидония Радева! Господ е събрал всичко в нея - красота, талант, професионализъм! Малка разходка в подножието на Пирин, идеи за лятната градина!



През юли отскочих за една седмица до Банско, където направих най - слънчевите снимки на терасата и не само. Трябваше да се преборя с малка малинова плантация, череши, вишни, все бленувани плодове за градските чеда...
А лятната банска закуска беше харесана от много потребители в различни сайтове. Трябва да се патентова! 
Снимах на воля плодовете и цветовете на лятото. Спомних си  и се докоснах до някои ретро предмети със сантиментална стойност...Направих и някои сладка.


През август намерих време след морето да участвам в един конкурс, за който направих доста канзаши и сватбени аксесоари в седем цвята. Изпълних всичките зададени цветове с по няколко неща, но това не се оказа достатъчно за журито. Но попаднах в топ 5! Какво признание, ще се разплача чак...! 

Септември имахме годишнина от сватбата, показах истинското сладко от зелени смокини, за заблудени домакини / като мен /. 



Октомври е почти кулинарен - бисквити с шоколадов чипс и розмарин, прочутите баварски бретцели, руло с флорални мотиви, Barm Brack - ирландски хляб за Хелоуин. Не забравих да сменя цветното петно с есенна икебана.



Ноември - тук са наред тиквените десерти - бисквити с тиква и бял шоколад и една автентична банска рецепта - борек. Първи и последни стъпки в стъклописа и една зимна ябълкова торта.


Много снимки, много нещо...

И накрая класирането до момента по популярност:

1.Цветя и рози - част 3 / който се интересува, може да прочете и част 1 и част 2 /

Дано и 2013 бъде толкова шарена на приятни емоции от разходки тук и там, от нови кулинарни попадения, от нови интересни проекти - DIY, споделени  интересни моменти, опит, украса на дома, интериора, все женски неща...
Натрупах малко опит, имам още много, много да уча. Спечелих нови приятели, а някои от моите загубих. Не приятелството, а връзката, която постепенно затихва. Е как така? Ами просто спряха да харесват нещата, които публикувам, други се правят, че не са ги забелязали, трети "нямат време" за Facebook! 
Аз не се боря за известност и почитатели, защото не можеш да накараш някой насила да те харесва! Ще пиша когато имам какво да споделя и когато ми е кеф! Не се състезавам с никой, както се изплаши един много известен форум, че ще му отмъкна аудиторията с един линк към рецепта в блога. За няколко часа направих голям трафик и един администратор с лик /аватар/ на гущер или хамелеон ми размаха пръст. Ама аз какво да направя, че предизвиках любопитство...
Заприлича ми на мравката и слона. Слона са медиите. А аз съм мравката естествено. Но пък не се отказвам...Убедих се, че не мога да се състезавам с медиите, чиито репортери или служители си имат собствени блогове и се справят отлично, най - вече със снимките и не само...В крайна сметка те с това си вадят хляба. 
Знам и съм подготвена, че хубавите неща се отминават с мълчание, лошите предизвикват полемика...
Ако съм била полезна с нещо, дори и на малка аудитория, пак е нещо, а не нищо...
Радвам се, че бяхме заедно, скъпи мои читатели, последователи и приятели и занапред! 
Наравих тази снимкова ретроспекция за тези, които за пръв път попадат тук, случайно или не, за тяхна бърза ориентация. Останалите си ме знаят...

вторник, 1 януари 2013 г.

Честита Нова Година !



image:{Банско/Bansko Official}


В последния ден на отиващата си 2012 година, изпълнен с ярко слънце и нито грам сняг по нашите географски ширини, реших да избера една подходяща зимна картина от Банско.  
Нека Новата 2013 година бъде по - успешна, по - благословена, напук на всички прогнози! Тях сега не ги слушаме, защото ако го няма оптимизмът и надеждата, нищо няма да има смисъл!

image:{ Банско/Bansko Official}