понеделник, 18 февруари 2013 г.

Аз съм на 1 !



Днес блогът ми има рожден ден. Мислех да не пиша нищо и да не го отбелязвам, но спонтанно реших да напиша няколко реда. Хубаво е човек да има едно местенце, което да отваря, да затваря, да пише, да снима, да споделя... За мене беше удоволствие тази изминала година. А дали "пораснах" достатъчно? Никога не е достатъчно, но правя крачки, не се отказвам, въпреки всичко, което ми мина през главата - приятни емоции и някои неприятни разбира се, за да е шарено, нали такъв е животът!
И понеже не съм се готвила и нямам торта и свещи като за рожден ден, черпя всички, отбили се тук с едни тиквени кошнички с последната за сезона тиква. Спретнах ги за има няма двадесетина минути, заедно с печенето. Пълна импровизация, но пък са вкусни! Идеята не знам на кой е, ако някой се чувства автор, да се обади, да го отбележа. 
Какъв е този месец февруари, най - късия и най - творческия! Повечето блогове са се родили   през този месец! И сигурно ще се раждат още...Чудна работа, всеки е уникален, има да каже нещо, да сподели, търси аудитория... Сигурно защото личните контакти стават все по - редки...


И за тези, които виждат тези кошнички за пръв път и им харесват като бърз и импровизиран десерт: 
Ето и продуктите - леко сварена тиква, стафиди, обезкостени фурми, орехи, мед и кори за баница, намазани с масло. Корите се прегъват няколко пъти до квадрат, който се поставя във формата за мъфини. В него се поставя импровизираната плънка. Пече се за 10 минутки и се поръсва с пудра захар или мед! За неочаквани гости, за бърз десерт след изморителен работен ден, като десерт за неделен следобед!
И накрая да благодаря на моите читателки и читатели, последователки и последователи и всички останали, които посещавате това местенце в този безбрежен океан - интернет за подкрепата и добрите думи, с които ме окуражавахте и ме учехте да плувам, за да не потъна...
Бъдете живи и здрави!

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Бонбони в сърце или бонбони от сърце


Трифонов ден или Свети Валентин? А защо не и двата празника наведнъж? Щом и Свети Валентин е християнски празник, който се празнува на различна дата. Християнски или не, според мен няма значение, важното е да има любов, влюбени, цветя, шоколад, сметана,  шампанско, искрящи погледи, пожелания, усмивки...А за останалите - празнична трапеза с  трифонова пита  и чаша червено вино, за да се почете Свети Трифон или Трифон Зарезан. Малко съм объркана, защото години наред на този ден се празнуваше денят на лозаря, зарязваха се лозя...Сега се оказва, че Трифонов ден е на 1 февруари. Пак се разминаваме с църквата, но то е обяснимо, нали толкова години трябваше да сме далеч от нея. Стар стил, нов стил, чужди празници... Е, не знам вече кой празник да празнувам сега!


И все пак Свети Валентин се наложи напоследък мощно и всеобхватно. Няма лошо, нали  е ден на влюбените, свързва се с романтичната любов. А какво е любовта? Опитах се да получа отговор наскоро от Елиф Шафак и книгата й "Любов". Прочетох я на един дъх, а после мислих дълго, защото авторката преплита две истории, пише философски и изрича доста истини,  търси отговора за любовта  и пише книгата повече от 15 години.  
" Животът без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна...Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато Огънят обикне Водата "
И допълвам, че без любов, животът е едно съществуване...И все пак какво е любовта?...
Нека празнуваме 14 февруари заедно като празник на любовта и виното! И какво по - добро съчетание от шоколад и вино! Да зарадваме любимия човек и му подсладим душата и сетивата...


 Трюфели с шоколад и червено вино
За около 40 бр.
225 гр. тъмен шоколад
120 мл сухо червено вино
 30 мл разтопено масло
 40 гр. какао
Виното се загрява и се изсипва върху начупения шоколад. Добавя се и разтопеното масло. Сместа се бърка до хомогенизиране. Оставя се да изстине добре и да се сгъсти. Оформят се топчета, които се овалват в какао. Част от сместа докато е течна можем да налеем в кошнички за бонбони. 



Честит Свети Валентин и денят на лозаря! Аз ще празнувам празника на любовта и виното! С празнична трапеза, с трифонова пита и хубаво червено вино и с романтичен десерт и накрая и трюфели...

сряда, 13 февруари 2013 г.

Трифонова пита за Трифон Зарезан


За да отбележим нашия си празник, да замесим една питка, да подготвим празнична трапеза и да го отпразнуваме. Денят на лозарите, градинарите, соколарите и кръчмарите. И естествено да я украсим за празника с чепка грозде, за да бъде истинска трифонова пита.

Необходими продукти:
700 гр. брашно
150 гр. кисело мляко, разрездено с вода до 200 мл
 50 мл. прясно мляко
75 гр. разтопено масло
1/2 кубче прясна мая
1.5 ч.л. сол
1 ч.л. захар
2 яйца и един белтък (жълтъка с малко олио за намазване)
За украсата: 
2 ч.л.брашно
1 ч.л царевично нишесте
вода
Питката се приготвя по познатия начин, а за тези, които ще правят за пръв път украса на питка: замесва се тесто от посочените продукти. То не трябва да лепне. След като намажете с яйцето, разредено с прясно мляко или олио, поставете украсата. Възможно е да се плъзне от яйцето. Няма страшно, притиснете леко. Пече се в предварително нагрята фурна на 200 градуса, според "характера" на фурната Ви около 35 минути.


Честит Трифонов ден и Трифон Зарезан! Честито на всички именници и наздраве утре!

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Руло на сърца за Свети Валентин


От началото на февруари от нета ме заливат много красиви и цветни неща за Свети Валентин. Този празник ни "превзе" и държи първенство пред нашия си Трифонов ден или Трифон Зарезан. Няма лошо, щом е ден на влюбените, нека любовта да е на първо място. И за да съм в час и актуална, реших да спретна едно руло, подобно на рулото с флорални мотиви. Ако някой реши да изненада любимия човек, нека прочете внимателно технологията на флоралното руло, там обяснявам подробно как се получава рисунката.
А тук за тези, които искат да направят точно това, макар че кремовете могат да са различни, но аз трябваше да спазя някои условия и реших да използвам това съчетание. Получи се вкусно, сочно руло.


За платката:
3 яйца
120 гр.захар
  50 гр. олио
  30 мл прясно мляко
  75 гр. брашно, ванилия
За крема:
1 крем Оле "Ванилия" на Д-р Йоткер без варене
 400 мл. прясно мляко
1 с.л. желатин на Д-р Йоткер
За сърцата:
1 белтък
2 с.л. пудра захар,ванилия
2 с.л. разтопено масло
2 с.л. брашно
Начин на приготвяне:
Най - напред приготвих сместа за яйцата. Оцветих с червена гел-боя на Wilton. И нарисувах с пош сърца върху хартия за печене. Докато те се "стягат" в хладилника, приготвих платката. Яйцата се разбиват поотделно - жълтъците с половината от захарта, белтъците с другата половина. Към разбитите жълтъци се прибавя олиото и брашното с ванилията. Внимателно с шпатула се прибавят и разбитите белтъци. Платката се пече на 170 градуса за 10-12 минути. Изважда се от фурната и се завива с хартията във влажна кърпа, докато изстине.
През това време се прави крема, според указанията на опаковката. За да се уплътни консистенцията, сгъстих с желатин.
Да изненадаме любимия човек с това руло, в което да вложим и част от нашето сърце!...



петък, 8 февруари 2013 г.

Попарник



Попълвам с още една рецепта автентичната банска кухня. Банската капама и чомлека не могат без традиционната питка, наречена попарник. Защо? Вероятно защото, ако случайно остане, да се надроби в попарата на другия ден. Но такава възможност рядко се оказва, защото е толкова пухкава и сладка, че се изяжда на едно ядене. Рецептата е проста и не се отличава от традиционното замесване на хляб. Това, което подмених естествено е свинската мас, количеството на която замених с масло. Едно време не са имали много възможности за избор - ползвали са маста от прасето почти за всички ястия, особено през зимата. С нея замесвали и питките. Тя придава наистина  вкус и пухкавост, щом има и рецепти за козунак с мас. Изобщо прасето е било на голяма почит в Банско едно време. То е изхранвало многобройната челяд през зимата. И в тази връзка: Един банскалия като се върнел от полето, отивал направо при прасето. Галел го, почесвал го, приказвал му. С това предизвикал жена му един ден да  скръсти ръцете на Ф на кръста и ядосано да го попита, с какво то е по - важно от нея. А отговорът бил даден веднага без заобикалки и шикалкавене: " Оти я от прасето нишчо лошо не съм видел, а от тебе само ядове!"
Тук не се цели майсторство при оформянето. Жените едно време не са имали много време за това в ежедневието. Това си е една обикновена питка, която се различава от обредните погачи и хлябове. Затова и аз не се постарах, а исках да й придам автентичен вид. Колко съм успяла не знам, но я излапахме като гладни пределски вълци. Предела, това е местност на 14 км от Банско, границата между Рила, Пирин и Родопите, на път за Благоевград. Там се организира събора "Пирин пее". Споменах за тези, които не са чували и не са минавали. Човек не може да знае всичко. И така рецептата за тези, които искат да я направят. 


Необходими продукти:
600 гр. брашно
350 мл вода
200 гр. свинска мас
120 гр. масло
200 гр. краве сирене
1 бр. яйце
7 гр. суха мая или 1/2 кубче прясна 
Начин на приготвяне:
От посочените продукти се замесва тесто, което се оставя за 1 час да втаса. Разделя се на 10 топки, намазамни с масло и мас, които се разточват на кръг с диаметър 15 см. Поръсва се с натрошеното сирене и се завива на руло. Така подредените рула се слагат в тавичка и се пече в предварително нагрята фурна до готовност.
Не вярвам да има жена, която да не може да направи питка в къщи. Това е автентичната рецепта, а Вие експериментирайте!
Да ви е сладко, както се казва в някои съседски филми...






понеделник, 4 февруари 2013 г.

Бански чомлек



Докато още зимата е на ход, бързам да споделя още една автентична банска рецепта за жените, които само са чували, но не са го правили до сега. Както банската капама, чомлекът също е автентичен. Рецептата е стара, правена е в къщи безброй пъти. Споменах вече, че между банската и баварската кухня има много общи неща. Да не се повтарям, но с една дума - и баварците и банскалиите обичат свинското месо. От прасето на времето са правили всичко - от суджуци, кървавици, бабичка и прочутия "Бански старец", пълнейки с най - хубавото и качествено месо от рибицата пикочния мехур на прасето. Ех, колко вино е изпил този пусти старец заедно с делегации от големци, чужденци и гости на града едно време, пък и сега!...
Използвали са ушите и бузите за вкусна манджа с изсушен зелен фасул, който банскалии наричат "чушьчи". Защо? Ами диалект, като баварския...и не само.



Но да се върна на чомлека. Ако го няма глинения съд, не започвайте! А, и още нещо - тези, които спазват диети, борят се с холестерола и не ядат месо, да минат вдясно (може пък да си харесат нещо друго от блога) ! Тази рецепта  определено не е за тях. 
За останалите, които поне един път в живота си са решили да се "жертват" и им се иска да опитат тази лесна и вкусна банска гозба, нека продължат да четат. Така, построих строя вдясно и направо, та да продължа все пак!



Необходими продукти:
телешки или свински джолани - окло 2 кг
картофи - 1,5 кг едро нарязани или цели
кромид лук - 3-4 цели глави
моркови - 5 - 6 бр.  средни по големина
чесън - 1 цяла глава, необелена
червено вино - 300 мл
олио - 150 мл
доматен сос - 300 мл, разбъркан с 1 с.л червен пипер
дафинов лист - 2-3 листа
черен пипер на зърна, бахар, сол
Начин на приготвяне:
На дъното се изсипва доматения сос. И започва реденето на пластове. В средата се слагат джоланите, предварително посолени и увкусени с подправки (аз ползвам подправка за барбекю). Прибавят се целите картофи, главите кромид лук, чесъна, целите моркови и между тях подправките. Това е. Аз, както е традицията при мен, слагам във фурната в петък вечерта. Моята роля свършва тук. Оставям яденето на разположение на фурната, да се пече на слаба фурна, под 100 градуса цяла нощ. Вкусните гозби се готвят бавно и продължително. А най - голямата наслада настава в събота на обяд. Препечени картофи с почти карамелизирани лук и моркови, месо, което пада от кокала, чесън като локум и вкусен сос! Може да използвате и обезкостени джолани, но автентичната рецепта е с джолани с кокал! И си изкарвам прекрасен уйкенд без суетене около печката в почивните дни. Само вадя и сипвам. Това е гозба поне за 5 - 6 човека наведнъж. Написах примерни грамажи за тези, които не могат да готвят "на око". Ако остане място в съда, обелете още няколко картофа... 
Такива са банските гозби, лесни, непретенциозни, но вкусни и калорични! Защото зимата в планината е тежка и мразовита, иска си месце и червено винце! Жалко, че не мога да придам автентичен вид с тези чинии, нямам и подходяща битова обстановка, но чомлека си го бива и в съвременен сервиз! Който не вярва, да опита!