събота, 25 май 2013 г.

Сватбени аксесоари и сватбена фотосесия


Дълго се колебах дали да я публикувам. Но фотосесията е факт!
Реших да я споделя  за тези, които за пръв път ще попаднат тук и ще преживеят най - щастливият си ден в живота, ще стават булки. От близо два месеца съм на тази вълна. Не, няма да се женя повторно...! Просто дадох свобода на въображението си и свобода на ръцете си, когато една моя читателка ми отправи това предизвикателство. Направих много сватбени аксесоари за косата, но снимани сами нищо не значеха, не можеше да се добие представа как стоят и изглеждат. Аз, като създател и любител - фотограф си мислех, че не мога да предам красотата им само със снимка. И това не ми даваше мира. Има една поговорка:" Който търси, намира" И така се случи, че се случи...
А Старият град на Пловдив е повече от чудесно място за една невероятна сватбена фотосесия! Не искам да обяснявам повече, оставям на драгите читатели и последователи да преценят сами. Никога не съм си мислела, че мога да направя такива неща като  аксесоари, защото никога не съм се занимавала с това. Но от едни канзаши, до къде я докарах...
























И накрая искам да кажа, че една булка може да изглежда различно от общо приетото. Да бъде с венец от цветя, мини воал, дори и само цвете. Но, всичко е въпрос на вкус! Аз харесвам нестандартните неща, различните и интересните. Те предизвикват вниманието ми. Това е!
Нямам бял пудел, който да гушна и да премина накрая след дефилето....
Но искам да благодаря на моята читателка, която ми отправи това предизвикателство. Приех го с огромно желание и известни опасения дали ще мога да се справя. Но мисля, че се получи нещо. Не съм спряла да влагам всяка свободна минута в създаване на нови красоти. Защо? Защото в този момент от жизнения ми път това ми носи голямо удоволствие и удовлетворение, защото създавам нещо със собстените си ръце... Ще сменям професията си май... през май! Шега, разбира се...
Да не забравя да благодаря на Стиляна Тодорова за търпението и професионалното отношение. Пожелавам й един ден да участва в дефилета на световни дизайнери!
А който не е избрал аксесоара за своята прическа, може да го направи тук!
За въпроси можете да пишете на: handycraftts@gmail.com

понеделник, 20 май 2013 г.

Panna Cotta - ягодово-шоколадова


В сезона на ягодите и в свободния съботен следобед дойде ред и на тази бърза импровизация на този прочут италиански десерт. След шоколадово - ментовата пана кота, на която посветих повече време се оказа, че това е един от най - бързите десерти за приготвяне, без да отчитаме времето за стягане, защото тук трябва да проявим търпение.
За тези, които не са правили този десерт до сега:
Необходими продукти:
600 мл течна сладкарска сметана
захар - сложих няколко супени лъжици
ванилия - метнах 1 прахче в сметаната
прясно мляко - минах без него, защото нямах
1 пакетче желатин от 10 гр.
около 100 гр. вода за разтваряне на желатина
няколко пресни ягоди, настъргани на рендето - за цвят и аромат
100 гр. бял шоколад
Приготовление:
Най - напред се разтваря желатива в студена вода до набъбване.
В касерола се загрява сметаната с ванилията, захарта, настърганите ягоди и начупения шоколад. Сместа се загрява и преди завиране се маха от котлона. Желатинът се разтопява на водна бавя или на слаба микровълнова фурна. Смесва се със сметаната и това е цялата философия. Сместа се разлива във формички за крем карамел или пудингови форми, предварително намокрени с вода. Изтива и се прибира в хладилника, до стягане. Ето тук е моментът на търпението.


Ако не сте търпеливи като мен и бързате да видите резултата, може и да не се очертае добре пудинговата форма. Най - добре е да се стегне добре няколко часа. А престоят от една нощ в хладилника дава отличен резултат. И вкус, разбира се...


За да подчертая съдържанието на бял шоколад, настъргах за декорация от него, а една ягода отгоре дава чудесен завършек на това наистина кулинарно съвършенство.
Бързо, лесно и без много суетня и посуда в мивката. А импровизациите и рецептите са безброй, като вкусовете и наличните продукти. Импровизирайте смело в кухнята, ще има резултат, сигурна съм!
Успешна и сладка нова седмица на всички, които ще се почерпят, макар и виртуално за мое здраве! 

сряда, 15 май 2013 г.

Бачковски манастир


За да сменя малко интериора на блога, който "замръзна" на Велики четвъртък, реших да разходя тези, които не са ходили до Бачковския манастир. Едва ли има такива хора, но може пък и да има. И аз не съм ходила до всички манастири в България, а те никак не са малко. Снимките тук са строго забранени, освен ако не се снимаш за спомен на фона на манастирската обител. Надявам се с няколкото "тайни" кадъра да не съм прегрешила толкова. Идвала съм тука безброй пъти, но този път не открих огромния кипарис, запечатан на снимки, календари, рекламни брошури и други подобни. На негово място е посаден нов, а той докато порасне...








Бачковският манастир е вторият по големина в България, след Рилския манастир. Намира се на около 10 км южно от Асеновград, в долината на река Чая, живописно ограден от хълмовете на Родопите. Внушителните му размери и античност го правят развит туристически обект, който се посещава  от хиляди хора и туристически групи целогодишно. И тук, както и навсякъде миризмата на скара, се измества от кристалночистият въздух, приближавайки манастирските порти. Предприемчиви търговци са разположили сергии с домашно сладко, чубрица и мурсалски чай. И какво ли още не... Иначе май няма да е интересно! Пък и толкова много чужденци, които харесват нашите сувенири, както и ние техните...


Може би една от причините за голямата посещаемост на този манастир е чудотворната икона  "Света Богородица". За нея се вярва, че помага на болни и бездетни хора. Легендата гласи, че тя е една от двадесетте икони в света, на които самата Пресвета Дева е позирала. Намерена е през 14 век от две овчарчета в местността "Клувията". Няколко дена те наблюдавали негаснещи пламъци в процепите на една скала. На третия ден отишли да видят какви са тези искри. Така открили тази икона, укрита от монаси в скалите, за да я запазят от опожаряване през турското робство, на което неколкократно бил подложен и самият манастир. Занесли я в манастира и я поставили до олтара. На следващият ден мястото било празно. Иконата "избягала" в "Клувията". Това бягство се повторило и потретило, докато един от монасите не сънувал сън, в който Света богородица му казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място в дясно от вратата, за да вижда кой с какво сърце влиза в божия храм. Така и направили. И сега, тя се намира там, а всяка година на втория ден на Великден се провежда литийно шествие до местността, където е открита. Хиляди вярващи се стичат тук, за да се докоснат до нея. На много  е донесла изцеление...В момента обаче е на реставрация и мястото й е заето от копие.







При една от последните реставрации на иконата, на гърба й бил открит надпис, който показвал, че тя била подарена на Бачковския манастира през 1311 година от двама грузински пътешественици - Атанасий и Октамир. А сребърната ризница е била направена през 1819 година от пловдивският ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му. 



четвъртък, 2 май 2013 г.

Велики четвъртък 2013


Днес, според християнската традиция се боядисват яйцата. Първото винаги е червено. Подмених старото, което както сме си нарекли, изхвърляме в реката. 
Спазих традицията и аз, с малко изключение, че не можах да стана преди изгрев слънце. Но се потрудих достатъчно, като за втора поредна година замесвам и домашни козунаци. Усъвършенствах се, нямам провал до сега. Това е благодарение на продуктите, брашното и неизменната технология. И желанието да си ги приготвиш в къщи, което е за предпочитане, защото знаеш какво влагаш. Няма бои и изкуствени набухватели и подобрители.








Весели Великденски празници! Нека бъдат благословени! В очакване на Възкресението...