събота, 27 юли 2013 г.

Chocolate - Raspberry Bavarian torte / Шоколадово - малинова баварска торта




Тази торта направих буквално с последните няколко шепи малини. Бях я запланувала отдавна и само чаках малините да узреят. И при това изобилие на малини, за малко да я пропусна. Но успях. Доверих се отново на Heather. То при вида на нейната торта едва ли някой може да остане безразличен, дори и да не обича сладките изкушения. Невероятна е тази жена! Ако трябва да правите нещо, с което да се представите, следвайте дори само постъпковите снимки и ще се справите, така, както и аз. Тортата е чудесна, а съчетанието на шоколадови блатове, напоени с малинов сироп, ароматизиран с ликьор от малини е неустоимо! Забелязвам, че при немските торти винаги блата се маже или с разтопен шоколад, или с течен лешников шоколад, както в случая. А малиновият крем с леко кисела жилка, в съчетание с шоколадовите блатове, прави тази баварска торта един неустоим летен десерт. 




При мен жълтите малини придадоха по - светъл розов цвят, но ги използвах, защото са много ароматни. И за тези, които ще решат да се жертват в кухнята в тези горещи летни дни, ето и рецептата. Може да използвате и замразени малини, както Хедър. 
Необходими продукти за блатовете: 
4 яйца
200 гр. захар
200 гр.брашно
2-3 супени лъжици качествено какао
Продукти за малиновия крем:
малини - пресни или замразени около 500 гр.
пудра захар - на вкус или около 1/2 чаена чаша
400 мл течна сладкарска сметана
малинов ликьор - 1 с.л
1 пакетче желатин на Д-р Йоткер
За напояване на блатовете - 1/2 чаена чаша захар, същото количество вода и 2 с.л. малинов ликьор.
За намазване на блатовете - по 1-2 супени лъжици течен лешников крем - Nutella  или друг.




Начин на приготвяне:  
Белтъците на яйцата се отделят от жълтъците и се разбиват с щипка сол и няколко супени лъжици студена вода. Отделно се разбиват жълтъците със захарта на водна баня. Прибавя се пресятото брашно и накрая внимателно се добавят разбитите на гъста пяна белтъци. накрая се добавя и пресятото какао. Блатовете се пекат едновременно на 170 градуса до готовност. След изтиване върху решетка се разрязват на две или три, в зависимост от диаметъра на тортената форма. При мен са два блата при тортена форма с диаметър 26 см.
Малиновият крем се прави като малините се пасират в миксер, отделят се досадните им семчици и се смесват с разбитата сметана със захарта и разтопения желатин.
Сглобяване на тортата:
Изстиналите блатове се сиропират с приготвения сироп, намазват се с течния шоколад и след това с малиновия крем. Жегата не ми позволи да направя тези изящни шоколадови спирали на Хедър, но и малко настърган шоколад свърши работа. При тази жега в момента, шоколадът се отпуска за секунди и не позволява желаното оформяне, спиралите се разтопяват в ръката и се разпадат. Тези, които оцеляха, залепих отстрани на тортата.
Баварците знаят какво да ядат. Големи чревоугодници са! Тортата е повече от сполучлива и горещо я препоръчвам.
А за тези, които ще се отбият тук, черпя по още едно парче от този неустоим баварски десерт!



вторник, 23 юли 2013 г.

Хей красив си Ирин Пирин...


... най - красив си на света! Има една песен, която е мелодична и не се забравя лесно. 
И още: " ...над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят"... Тези няколко реда от Никола Вапцаров са казани точно на място. Велик е Вапцаров, кой каквото ще да мисли! Не може да си израснал в подножието на Пирин и да забравиш тези велики слова, а още повече да отричаш поета! Написал е малко стихотворения, но достатъчно, за да се помнят. Красива ли е Пирин? За мен да. Този път се поизкачихме по - високо, по - близко до орлите, до планинските цветя, където въздухът е кристално чист, водата е ледено-студена, а първенецът Вихрен наистина опира в небето...


Гледките са зашеметяващо красиви, чувстваш се като една мравка сред висотите и си запленен завинаги...


В подножието на върха е хладно, облаците се носят на талази, като хвърлят сянка върху високопланинските чукари, където само дивите кози като перфектни акробати правят скокове от скала на скала...А снегът, той не се е стопил все още по високите склонове.


Хижа" Вихрен" се намира на 1950 м надморска височина. Тя е отправната начална точка за тези, които са решили до покоряват върха. Тези палатки ми напомнят за години назад, когато немските туристи изпълваха това простраство с разноцветните си палатки. И сега е така. Немците обичат да правят планински преходи. Носят толкова тежки раници, чак от хиляди километри! Планинското слънце не им прощава, въпреки вносните мазила...
На път за хижа "Вихрен" се минава през Байкушевата мура, високопланински цветя и дори стадо овце...







Thumus perinicus - пиринска мащерка - рядък защитен вид


планински здравец


маслиновидно бясно дърво - защитен вид





На около двадесет минути от хижа "Вихрен" се намира езерото "Окото" . Познато е още с името Равнашкото езеро. Трудно се правят снимки, без да хванеш някоя глава или шапка... Трябва да се изкачиш по-високо, за да го снимаш, но непрекъснатият поток от туристи не позволява самостоятелна снимка.








Изглед от хижа "Вихрен" към Разложката котловина




Мястото, където падаше лавина и карахме ски по бански костюми през август...А паднеш ли, мисли му...


И все още сняг до пътя в средата на лятото...



И да завърша тази разходка с моята слабост - цветята! Почти всички защитени видове на които не знам имената, но това не пречи да ги снимам и да се възхищавам на красотата на природата!














Тази красота няма край...

четвъртък, 18 юли 2013 г.

Галет с вишни


Плодовете  е най - добре да се консумират пресни, но когато са в изобилие, могат да се включат и в сладкиш. Галетът ми се видя бърз и неангажиращ много време, затова се спрях на него. Името е френско, произходът също. Произхожда от областта Бретон, където се прави от брашно от елда и е в солен вариант. Пълнежът е най - често от риба, сирене, различни зеленчуци, резени ябълки, горски плодове и още много различни продукти. Много популярен е галетът с настърган Ементал, парче шунка и яйце, което се пече заедно с галета.
Аз предпочетох сладкият вариант с вишни, при наличието на една вишна - череша и няколко по - малки дръвчета вишни. 



За тези, които не са правили този бърз летен десерт, сега е моментът и за рецептата. Малко се нарушава диетата с масленото тесто, но когато не се прекалява с калории, човек трябва да се наслади от време на време и на някои сладости. А този галет наистина си заслужава. Сладко - киселата жилка на вишните е великолепна плънка за този френски десерт.
Необходими продукти:
1 ч.ч. брашно, около 180 гр.
125 гр. охладено масло
1с.л. захар
щипка сол
1 яйце
Плънка:
0.5 кг вишни
1с.л. нишесте
50 гр.захар
индрише или 1 ванилия на прах


Начин на приготвяне:
В купа се слага пресятото брашно, добавя се солта и захарта и нарязаното на кубчета охладено масло. Втрива се между пръстите, докато от топлината на ръката се образуват трохи. Прибавя се и яйцето. То може да се замени с вода. В момента, в който се образува топка от тесто, се спира с месенето и тя се поставя в хладилник, докато се приготви плънката.
А тя е бърза и проста. Обезкостяват се вишните и към тях се прибавя захарта. Слагат се на котлон да се позадушат, докато се разтопи захарта. Ако пуснат много сок, отцедете го. С него можете да разредите минерална вода и да изпиете един пресен вишнев сок. Не трябва да е много чорбалива плънката. Затова се прибавя и нишестето. Когато се сгъсти, а това става мигновено, отстранете съда и го оставете да изстине. Тука е момента за освежаващият сок от вишни. Когато плънката изстине, се изважда масленото тесто и се разточва върху хартия за печене във формата на кръг. В средата се слага изстиналата плънка и се завива от всички краища. Аз поръсих с кристална захар и сложих да пека на 180 градуса за около 30 минутки.
Когато в кухнята ви се разнесе неустоимият аромат на вишни и коричката на галета е приятно зачервена, значи е готов. Изважда се с хартията и се прехвърля в подходящ съд за снимки...и дегустация, разбира се!!!
Описах го като за начинаещи домакини. Ако има такива, които не са го правили до сега, нека не пропускат и този вариант.


Да ви е сладко, както се казва в някои съседски филми! 




неделя, 14 юли 2013 г.

С дъх на лавандула и мирис на борова смола


Пирин е красива през зимата, защото има подчертано алпийски вид, но е още по - красива през лятото, когато можеш да се насладиш на невероятно красиви гледки, да се любуваш на кристално чистите езера, на снежните върхове дори и през лятото и да се почувстваш като една прашинка, в подножието на високите зъбери. Планината е на минути път от града, където и да се намира човек. И при всяко идване не пропускаме да направим дори и малка релаксираща разходка сред природата, след която се чувстваме леко уморени, но преродени. Разходките в градския парк нямат нищо общо с това общуване с природата. Въздухът е кристално чист, чак те задъхва. Приятният ромон на планинските поточета те успокоява и отморява. А лекият полъх на вятъра носи мирис на борова смола, шишарки, горски плодове...
И за любителите на кратките разходки, малко любителски снимки. 


ресторант"Мотиката"- приятно кътче за отмора и релакс


Високо в планината имаше каменна кариера, където много мъже изкарваха прехраната си. Затова не е е чудно, че от всеки камък, може да се издяла какво ли не, а дивата коза е най-малкото нещо. Затова и основите на къщите тук са от дялани камъни, а и много от хотелите са запазили автентичния вид на някогашното селище. Ако сте забелязали има и много каменни чешми, ако не всичките. Сега кариерата е закрита, за да се запази флората и фауната на Националния парк "Пирин". А за хотелите, построени високо в планината, където някога беше девствена гора няма да говоря, това е друга тема. Някои стоят още на основи, други вече се рушат, защото и банките не знаят какво да ги правят...








"Campanula cochlearifolia" - Синя камбанка - едно от защитените растения в парк "Пирин"



А така се образуват шишарките. Виждам го за пръв път. Къде съм гледала до сега?


  
И няколко фотогенични планински пеперуди, които нямаха нищо против да ми позират...












Нека да е лято...И накрая да допълня с няколко снимки на това, което виждат очите ми, когато сутрин отворя прозореца.





Трапецът в ляво е връх "Вихрен", а в небесата лети и орел

Тези гледки няма как да се забравят. Различни са от автобусната спирка, бръмчащите автобуси и форсиране на двигателите от тъмни зори, високите блокове и градската шумотевица. Тук шумът е от ранобудни петли, кудкудякане и кучешки лай...Идилия...!