сряда, 28 август 2013 г.

Летен лексикон или блиц - интервю

Получих покана от ГериНаталияКатя,  Петя Стоянова и Петя Керанова. Дълго ми се вижда да отговоря на толкова много въпроси, затова реших да ги обобщя и да покажа възможно най- много от моята същност, "скрита" зад този красив аватар. Четох някъде, че когато си решил да имаш профил в мрежата, наречена нет, тогава си се съгласил негласно да бъдеш разсъблечен. Любопитно е разбира се, какъв човек и по - точно жена ( защото жената и тя е човек, нали? ) се "крие" зад тези идеи, рецепти, споделени неща, цветя, пътеписи и други подобни... Просто реших, че не съм фотогенична...

(източник: www.sibir.bg)

От летен, ще стане есенен, но докато се натуткам и есента вече е на прага. Дадох обещание скоро да се включа, но... това скоро стана почти месец. Да не се оправдавам повече, а да отговоря на въпросите.
На мен ми напомня някогашните лексикони, когато разменяхме тетрадки голям формат, налепени с различни цветни картички, нарисувани с различни цветни флумастери и пълни с безброй въпроси. Всеки се стремеше да бъде оригинален, да нарисува нещо, макар и да не може, да напише "крилати мисли" и да залепи картичка с любимия артист или певица. И четяхме, четяхме и се хилехме в голямото междучасие...Голям купон! Няма да забравя един въпрос: На какво ообичате да свирите често? И моят отговор - на арфа!!!
А тая арфа дали съм я виждала някога, дали съм я сънувала или съм я видяла в някой речник за чужди думи...Детска работа, по - точно пубертетска! Да си бях писала акордеон, на който ме записаха преди още да знам буквите. Искам или не, но нотите научих преди буквите и това е факт.
А иначе обичам блиц - интервютата. Защото на кратки въпроси се изискват бързи и кратки отговори без много мислене и тогава се вижда как работи онова, така нареченото сиво вещество...
Не мога да отговоря кратко, затова отговорите са за тези, които имат време и търпение да четат, за да ме опознаят повече. Ако има още нещо, което не съм разкрила, питайте!

1. Няколко думи, които ви описват
Вечно търсеща, ориентирана в хаоса, упорита и леко разпиляна, чувствителна, с подчертано его. Един непрекъснато търсещ "творчески инат"... Като видя нещо, което да ме грабне от пръв поглед, започвам моментално мисловна дейност като:  как ще стане?, брей каква красота!, е как да го направя?...И тази мисъл се загнездва удобно в мозъка ми, минава през една дупчица, голяма колкото иглен връх с "краткото" наименование: Апертура интерна каналикули нерви петрозис супер фициалис минорис...Не се смейте... Истина е. Тези, които са лекари и са учили анатомия, ще потвърдят, че това е точно така.
И се започва едно човъркане леко и постоянно, докато идеята не стане реалност. Понякога това продължава  повече от седмица...Луда работа.


Като видях тази Великденска миниатюра и онемях. Е как е възможно това? Ами възможно се оказа. Черупката на едно бяло яйце, за гнездо черупката на жълъд, а за яйцата на птичката - три бели перли, но едната падна при снимането...Какво толкова, фасулска работа...

2. Споделете една своя мечта
Не е само една, а безброй! Не спирам да мечтая и да си повтарям наум това, което искам да се случи. И то се случва, случайно или не, понякога неочаквано и за самата мен. Аз съм един постоянен и непрекъснат  мечтател. Мечтая за какво ли не, като едно дете от детската градина. Най-много искам да пътувам. Защото едно пътуване, носи много емоция! Искам часовниците да отброяват времето по-бавно! Искам денонощието да бъде не 24, а 48 часа, за да ми стигне някога времето...
Искам да се върна в детството! Искам да се измисли лекарство против рака! Искам да няма гладни, болни, бедни, нещастни, просещи...Искам, искам, искам...

3. Как се разтоварвате
Нямам време за разтоварване. Надбягвам се с времето, защото чувствам, че няма да ми стигне живота да направя това, което ми харесва и всички красиви неща, които съм набелязала за правене. Но с удоволствие се разтоварвам с разходка, понякога безцелна и без посока. И тогава попадам на най-интересните неща, които друг път не съм и забелязвала...

4. Рецепта, която не се получава
Тези прословути френски макарони. Пробвах ги веднъж, но бяха леко подобие на оригинала. А така искам да мога да ги правя! Ето още една мечта, която отива към точка 2. Също така не мога да разбивам белтъци и не мога да правя целувки, а така ги обичам. Не се получават тези целувки и това е. Не мога да разбия никога белтъцте до твърдост, а знам правилата. Но за мое успокоение и голямо удовлетворение, световно - известната шоколадова лава на Гордън Рамзи ми се получи от първия път...Каква наслада за сетивата!



5. Любими автори
Мариус Габриел, Джон Гришам и много други.
Длъжница съм на книгите от много време. Обикновено наваксвам през отпуската. Последната книга, която прочетох беше" Завещанието на Пилат". Сега ми се налага да чета за SEO, нещо твърде далече от мен...

6. Любими филми
Много са, но се сещам за "Къщата на Духовете", който гледах скоро. Вълнуващ! Обичам филми, които ме завладяват от първите минути, докато текат началните надписи. А когато ме разчувства, сълзите сами потичат и нямат спиране...Понякога до самия край.

7. Здравословно или престъпно вкусно
Това с престъпно вкусното..., може да се жертвам, но не постоянно. Знам, че здравословто хранене е начин на живот. Стремя се да спазвам едно много просто нещо - да развия метаболизма си. Обичам простите храни, тези, които консумираше моята баба, която доживя до дълбока старост. Избягвам деликатесите в ежедневието.

Но с тази лятна банска закуска бих нарушила всички диети

8. Какво ти дава блога. Какво очаквате от него?
Блогът ми дава постоянно - много виртуални приятели, идеи, познанства, истории, рецепти и е моето виртуално местенце за душата. Това е един вид виртуален дневник, дори справочник. Какво нещо е нета, с едно кликване на мишката отиваш на другия край на света за секунда! Това и в най-смелите си мечти не можехме да си помислим преди десет години например, че може да се случва. А какво очаквам? Да се запозная с още интересни хора и идеи! Търся ги непрекъснато. Аз съм един непрекъснат търсач на идеи и красоти...

9. Кое те натъжава?
Всяка лоша новина, която достигне до мен. Като си помисля колко нещастие има по света...Осъзнах с годините, че най-голямото щастие е здравето! Всичко останало е гонене на вятъра...Миговете на щастие са толкова кратки...

10. Разум или чувства?
И двете. Защото безразсъдните чувства никога не са взаимни!

11. Кое е най- голямото ти изкушение?
Шоколад Lindt! Не познавам по - добър. Щастлива съм, че попаднах на мястото, където се произвежда и опитах всевъзможни видове и комбинации. И бях на път да похарча трицифрено число в евро за шоколад, но в един момент калкулаторът в главата ми проработи, та се озаптих...Рядко му се случва, но тогава се включи...



12. Какво е за теб живота?
Една непрекъсната борба. За мен е надпреварване с времето. Мисля си, че животът е твърде кратък. Дано скоро се измисли нещо по въпроса...

11. А любовта? 
Химия...духовна, плътска, флуидна, животинска, една мистерия!...



12. Мнението за диетите? 

Не робувам на никакви диети, защото не мога да ги спазвам. А, бях се увлякла по Дюкан преди няколко години за няколко месеца, но се наложи да пътувам до Германия и там се борих няколко дена, но се предадох...

13. Любимо кътче от Родината?
Моята любима планина - Пирин! Сънувам я, спомням си дъха на билките, езерата, върховете...

Това е изгледът от прозореца ми в Банско. Не мога да го забравя...

14. Кое е най- голямото ти предизвикателство?
Това, което непрекъснато си отправям. Да се състезавам с целия свят и да си мисля, че и аз мога...Този Ланко Даринкин в мен, ще ме преследва цял живот...

15. Подредена или разхвърляна?
Леко разхвърляна, понякога и повече, но ориентирана. Винаги знам къде да бръкна и да пипна, за да открия това, което търся. Стриктно подреденото работно място и творческо кътче не винаги е източник на творчество и професионална работа.

16. Кое ти доставя истинско удоволствие и удовлетворение?
Да създавам красиви неща и да донеса на някой радост и вълнение от красотата, която създавам с ръцете си. Да бъда част от най- вълнуващото тържество в живота на двама влюбени, какво по-голямо удовлетворение от това?!


17. Кое е най - шантавото нещо, което си направила?  




Според мен това. Още не мога да си отговоря как го създадох. Според някои е stanning. Не знам, времето ще покаже...
И накрая да завърша с притча, като истински мъдрец: " Бог шепне на душата ти и говори на сърцето ти. Ако нямаш време да го чуеш, понякога хвърля и тухла по теб. Изборът е твой - да чуеш шепота, или да чакаш тухлата"...
Това е, дано съм изчерпала въпросите. Или породих нови?...

понеделник, 12 август 2013 г.

Stracciatella Cherry Cake for Birthday / Страчитела с вишни за рожден ден


Не, не, няма грешка. Тортата е с вишни. Защото я направих в сезона на вишните и престоя в камерата, докато дойде днешният ден, защото днес е рожденият ден на моят син! И днес черпя за здравето на нашето дете, което за родителите винаги ще си остане дете. Пожелаваме му много здраве, да бъде все така упорит и целеустремен, да преследва мечтите си и да се бори за тях, както и до сега. Да бъде щастлив и обичан, да успява и преуспява във всяко начинание. И още и още... все традиционни пожелания, такива, каквито може да пожелае един родител. 
По - подходяща сега е страчитела с праскови или друг подходящ плод за сезона. Ако ви допадне предложението, направете я с какъвто плод разполагате или желаете. Поне сега са актуални сладоледените сладости!


Необходими продукти:
За основата:
150 гр. какаов бисквити
75 гр. разтопено масло.
50 гр. сурови смлени лешници или бадеми
За пълнежа:
500 мл. пълномаслена сладкарска сметана
100 гр. шоколад 
300-400 гр. вишни
1 с.л. желатин
250 гр. маскарпоне
100 гр.захар
150 гр. шоколад за заливката отгоре



Начин на приготвяне:
Смелете какаовите бисквити и бадемовите или лешниковите ядки. Смесете ги с разтопеното масло. Във форма за кекс или торта притиснете сместа с длани и оформете основата. Сложете я в хладилника, докато се стегне.
Накиснете желатина до набъбване. Разбийте маскарпонето със захарта. Прибавете начупеният на дребни парченца шоколад по избор. Сотирайте леко плода с малко захар. Разбийте сметаната до меки върхове. Смесете всички съставки и накрая прибавете разтворения на водна баня желатин. Застелете свежо фолио във формата и изсипете цялата смес. Заравнете и поставете в хладилника до пълно замразяване. 
Когато страчителата е замразена напълно, следва заливката. А тя е от 150 гр. разтопен шоколад и няколко супени лъжици сметана или прясно мляко. Шоколадът се разтопява на водна баня и към него постепенно се добавя сметаната, докато се получи гладка и лъскава смес, с консистенция на шоколадов сос. Когато изстине достатъчно, залейте тортата. Но преди това махнете фолиото и я поставете в подходящ поднос. 
Следва и украсата - според въображението!


И най - накрая, най - приятната част - разрязването  и поднасянето!


Честит рожден ден, мило дете!


петък, 2 август 2013 г.

Toblerone semifreddo with hot cherries/ Семифредо с тоблерон и пресен вишнев сос



След достатъчен престой на една кофичка с вишни-череши в хладилника, дойде времето и на това семифредо. Не са лоши и пресни, даже са полезни, но ги включих успешно в този десерт, който  ще ме спаси за няколко дена от : " Ти пак забрави да вземеш сладолед"... След миналогодишните експерименти с различни домашни сладоледи, този път реших да мина на други варианти. Срещала съм го като френска нуга или френски сладолед, но семифредото си е италиански десерт. В Италия са царе на сладоледените изкушения. Там се прави със сладолед и разбита сметана. И пълнежи и рецепти - безброй. Не го правя за пръв път, разбира се. Надявам се да ви хареса рецептата, защото семифредото е добър заместител  и роднина на сладоледа. За калории сега няма да говорим.

Toblerone Semifreddo with hot cherries

Необходими продукти:
200 гр тоблерон ( може да се замени с бадемово или лешниково пралине)
3 яйца L
ванилия
500 мл сладкарска сметана, за предпочитане 30%
100 гр. захар
500 гр. вишни
1-2 с.л. царевично нишесте
4-5 с.л захар за соса от вишни



Начин на приготвяне: 
Най - напред направете соса. Вишните се обезкостяват и се заливат със захар на вкус. Не прекалявайте с нея, добре е да се чувства леко киселата жилка на плода. Разбъркват се докато захарта се разтопи и вишните пуснат сок. Прибавя се нишестето, което леко сгъстява соса. Не трябва да става на крем. Оставете настрана да изстине.
Следва сметаната, която се разбива до твърди върхове. Яйцата се разбиват отделно. Белтъците с малко сол и част от захарта. Жълтъците с другата половина от захарта, до побеляване и разтопяване на захарта. Тоблеронът се настъргва на ренде. Прибавя се и ванилията. Всичко се смесва внимателно и сместа се изсипва в продълговата кексова форма, застлана със свежо фолио. Това е. Слага се в камерата и след няколко часа , а най - добре цяла нощ, десертът е готов. При поднасяне се залива с вишневия сос. А за децата и съпрузите, които обичат сладкото, напълнете и няколко фунийки.





Приятни и прохладни летни дни!