вторник, 22 октомври 2013 г.

Червената църква край Перущица



" Опознай Родината, за да я обикнеш!" - от деца знаем тази велика фраза на великия Алеко Константинов. От него има още няколко крилати мисли, които всеки знае наизуст като: " Пази боже сляпо да прогледа", " Разни хора, разни идеали"...  Колко е актуален в момента, впрочем той винаги е бил! 



Защото в България наистина има толкова история и толкова много красиви кътчета, че когато човек се докосне до тях и му идва някакъв прилив на самочувствие, защото и ние сме нещо, били сме велики, колкото и да не искат да ни признаят и ни мислят за малки. Когато ходим по чужбина се редим на километрични опашки да видим нещо, което може би не е толкова велико, но нали е подчертано дебело в дестинацията, няма как да се подмине. Забелязала съм на не едно и две места, че хората успяват да си запазят паметниците, да ги съхранят, да ги реставрират и да изкарват пари от тях. Забелязала съм също, че възпитават децата си от малки, като ги водят по музеи от най - ранна детска възраст, носят ги на ръце, бутат колички, други качени на раменете на младия баща... Те децата едва ли разбират от нещата, поставени зад дебелите музейни витрини, но родителят обяснява, показва и е търпелив при това. Защото това се наслагва, помни и възпитава от дете.
И ние сме започнали да вървим по този път и това е похвално, защото го видях с очите си.
На двадесетина километра от Пловдив, в полите на Родопите, се намира гр. Перущица, а в покрайнините му имах удоволствието в слънчевия неделен ден да видя една възстановена древнохристиянска, ранносредновековна базилика.
Червената църква, наречена така от местното население, заради типичните римски тухли и розов хоросан, от който е била построена. Мястото й не е избрано случайно. До нея се отива по специална алея, на мястото на езическо светилище, в близост до средновековния Филипопол. Изградена в края на V и началото на VI век, до днес остават само част от стените и купола, но и това не е малко, за да добием представа, че и преди нас са строили масивни за времто си храмове. Като си помисли човек преди колко години е било това и как времето и природата са успели да съхранят, макар и малка част от величествения храм. Душата ти се изпълва с гордост, че имаш възможност да видиш едно такова древно творение на човешката мисъл и култура. Останали са и част от стенописите.








А наоколо се открива красива гледка към полите на Родопите.
И потокът от хора не спира, с деца, без деца, като нас, но отделили част от неделния ден, за да се докоснат до древността и до един паметник на древната ни същност... И родителите обясняват, снимат и това е похвално. Защото не е достатъчен само таблетът... 






Един малък миг от "циганското лято", на който успях да се насладя в слънчевия есен ден...