сряда, 27 ноември 2013 г.

Бърз десерт с дюли



Бих го нарекла десерт за заети жени и домакини. Защото се приготвя бързо и е много, много вкусен и полезен. Дюлята не е от любимите ми плодове. При наличието на три доста големи дръвчета и рожбата им всяка година, това си е доста голямо количество плодове, което трябва да се реализира някак си. От години сме дали тотална забрана на компотите. Взимам само по няколко, за да създам малко есенно настроение на пейзажа в къщи. А сладкото от настъргани дюли е останало някъде в спомените. А от дюлята се правят толкова и различни неща, вкусни желета и всякакви комбинации за десерти. Аз ги използвам за ароматизиране и когато плодовете дадат знак, че не им се стои повече като изпълняващи задачата на ароматизатор в къщата, идва ред и на нещо с тях. 
Е, това нещо не е световна рецепта, а бърз и вкусен десерт, нещо като пресен компот, ама по-така...


За тези, които импровизират и правят нещата без много рецепти и мислене. Дюлите се разрязват на две и се почистват от семенниците. Слагат се в касерола или тенджерка с тефлоново покритие и се поръсват с една чаена чаша захар. Добавя се и една чаша вода. Задушават се на тих огън, докато захарта карамеризира и дюлите омекнат. Изваждат се, а в карамеления сос се задушава част от настърган плод. И това се случва за около двадесетина минути. При това дюлята не търпи варене на висока температура, а леко поширане, както е модерно да се изразяваме, когато използваме методи от световната кухня. С една дума това се случва на по-ниска температура от варенето, без плодът да завира. Което запазва витамините и предпазва плодът от разкашкване.



Когато плодът изстине, във вдлъбнатината се поставят част от настъргания и поширан плод, една орехова ядка или настъргани орехи, може да се поръси с канела и течен пчелен мед и част от карамеления сос и задължително да се добави  заквасена сметана.
Напоследък времето ми изтича като през пясъчен часовник. Принудена съм да мисля за бързи и лесни основни рецепти и задължително десерти. Пък и да всея малко светлина и настроение с дъх на канела и мед за предстоящите Коледни празници. Сигурна съм, че много домакини отдавна са започнали със списъците за коледните сладки. Да видим и аз какви ще ги мисля!!!
И след слънчевия и необичайно топъл ноември, да си честитим и първия сняг!

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Старата къща



Издирвах тази малка книжчица отдавна. Уж знам къде може да бъде, но все не я откривах. Но когато видях тази стара селска къща, реших, че ще положа усилия да я открия.
С Геновева съм се запознала отдавна. Това нейно стихотворение се е запечатило дълбоко някъде  в мозъчните ми гънки още от мига, в който го прочетох. Не съм я срещала скоро, но смятам, че тя няма да има нищо против да го напиша тук и да запозная моите читатели и почитатели с нейните невероятни стихове, излезли направо от душата и сърцето й. 

Старата къща

       Грохнал е сред бурени дувара,
няма ги лехите със цветя.
 В паяжинно було катинара
е заспал на пътната врата

      своя непробуден сън. Цветята
подир баба са отишли там,
        в звездните лехи и само вятър
свири в запустялия геран.

Времето на покрива играе,
натежал е старият чардак.
      Къщата с изкривена усмивка
    преживява втория инфаркт.

         Майсторът зарязал я и тръгнал
да гради небесни домове
         там, отдето никой се не връща,
а отвеса кой ще му даде?

        И с какво ли тези къщи прави,
      щом в мазата всичко си стои,
      от ръждиви сълзи почерняли,
 го очакват брадви и тесли.

            Смирена идвам като в божи дом,
     напразно в стаите се взирам.
         Обрали са го цигани със взлом.
  Да вляза, сили не намирам.

    Грееха във нощите на стана 
бабините късани платна.
         В шарките им беше тя побрала
      птици, пъстроцветната дъга.

         Плаче във ръката ми свещица,
          в мен препускат тридесет лета.
          Детството ми - отлетяла птица,
   в пламъка изгаря без следа.

         И във тъмнината виждам дядо
  уморен да бърза към дома.
        А пред прага мойта мила баба
    ми бере от зваздните цветя.
( Автор: Геновева Сандева )



Колко такива къщи има по нашите села и не само... Има ги и в градовете. А сега следва продължението. Какво беше учудването ми, когато заобиколихме къщата. Буквално онемяхме!



Виждат се следи от боядисани стени...



Незнаен майстор е изографисал не само стените, а и таваните. Вероятно е било отдавна... Виждат се дървета, флорални мотиви... Не е била случайна тази къща. И се намира на няколко метра от вековни чинари и останки от крепостта на Никифор Скифи. Стопанинът със сигурност е бил мераклия... Едно време така са се рисували къщите на богатите и тези, които сами са си ги рисували и изографисвали...Незнайният майстор е дал простор на душата си, на сърцето си и е запечатил дарбата си тук.




Нарисувани са не само стените, а и нишите и вътрешните стени на долапите...И всичко е съчетано по цвят.

А сега...



Сега...някогашните долапи са били превърнати в ясли на животни. Дървеният под е застлан със слама. Кой е вкарвал тук животни? 
Не намерих отговор, толкова бях шокирана. Тъжно...!!! 
Стара къща в село Белащица и не само...

вторник, 5 ноември 2013 г.

Есенна разходка, пълна с история


Нашата земя наистина е пълна с история. Не съм и предполагала, че само на няколко километра от Пловдив има толкова интересни места. Времето е повече от благосклонно в първите дни на ноември и наслаждавайки се на последните дни от циганското лято, откриваме отново късче история. Така се случва напоследък, че идеите отстъпиха място на вдъхновението. А то при мен винаги идва от природата и общуването с нея. И така, отново малко късче древна история, която ни дава манастирът " Свети Георги Победоносец" в село Белащица.
Скътан в полите на Родопите, този манастир ми разкри интересни факти за своето създаване. Дори не знаех, че съществува, а за селото само бях чувала. Прав е Алеко като казва: "Опознай Родината, за да я обикнеш!"...




Още на входа ни посреща табела, която ни връща далеч назад в годините, когато като ученици учехме за Византийската империя. А тя е следната:
" Манастирът е построен през далечната 1020 година от тогавашният управител на Пловдивска област и византийски военачалник Никифор Скифи. Той бил този, който през 1014 година се явил неочаквано в тила на Самуиловата войска в Беласица планина и с това допринесъл за победата на Василий II, известен като българоубиец. През 1018 година Василий II назначава своя смел пълководец Никифор Скифи за управител на тогавашната Филипополска област. Богатите и плодородни пловдивски полета се нуждаели от работници, които да обработват земята и да осигуряват блага за всички. Тогава Никифор Скифи се обърнал към Василий II да му изпрати 15 000 пленници от пленените Самуилови войници. Така тези войници основали село Беласица, което по - късно нарекли Белащица.
Никифор Скифи имал голям дворец - крепост на юг от селото, която съществувала до 1650 година. Останки от нея могат да се видят и днес, до един от вековните чинари, който е на 1100 години. 




Тогава на юг от своя дворец, на 1000 метра разстояние, Никифор Скифи издигнал манастир на "Свети Георги Победоносец".


А кой е Никифор Скифи? Интересна история...
Като дете, което се наричало Николай, на 11 годишна възраст било заведено от българин от Стара Загора в Цариград, да се учи на византийска наука и войнство. Когато станал на 30 години, той е този, който победил цар Самуил и заповядал да ослепят пленниците. Заповядал също да ослепят и брат му, за да не го наклевети, защото знаел, че е българин и е негов брат. Майката Венцислава била на 76 години, когато видяла този ужас, сторен на българите и на големият й син Драгомир. Не могла да се помири и изрекла думите: " Проклет да бъдеш сине и да не живееш дълго, за това, което направи"
Никифор разбрал за майчината клетва, но не се разкаял. Когато опрез 1029 година Византия била победена, отмъщението застигнало и Никифор Скифи. Той бил убит на 22.XII.1029 година при Беласица планина. "
Събрал сведенията: Георги Лазаров Тотев




Водата от аязмото е лековита, а табела подсказва, че не трябва да се загрява...




Днес манастирът се поддържа от три монахини и една послушница. Райска ябълка  и много цветя красят китно подредения двор.













И две черни котки допълват цялата идилия...


А розите цъфтят дори и през ноември...