сряда, 22 януари 2014 г.

Sachertorte или торта "Сахер" за рождения ми ден



Няма да имам време да направя една торта за рождения ми ден. Какво пък толкова, може и без торта. Важното е да има настроение. Е, трябваше да си подредя нещата, да прегледам някои рецепти, да се подготвя психически. Защото на мен ми трябва нагласа. Не правя торти всеки ден. А сега нямам време...Добре де, няма да правя торта, ще изпека онова руло, дето го замразих, нали пак е десерт. Е, ама рождения ден е един път в годината! Кой знае догодина къде ще ме е завял вятърът? А дали ще имам време? А настроение?... Я се стегни и се съсредеточи!!! Остани до късно или стани преди изгрев слънце! Направи лесна торта, без много блатове и кремове...
Понякога нещата не се получават по план. Едно мислиш, друго се случва. Но накрая доминото се подрежда. И така без много мислене, попаднах на тази красива торта на Марта Стюарт. Ее, ама кой ще се занимава сега и шаблони да прави! А, ама това била известната торта "Сахер"! Няма да се спирам на историята й сега. Ех, от кога мисля да я направя! Ооо, ама тя била супер лесна! И не само лесна, ами и известна! Какво да правя, като така се случи! Рецепта с история за рождения ми ден! Обичам такива рецепти!
Когато бяхме в Залцбург, предпочетохме да изпием по едно кафе в известното кафене "Томазели", където си е пил кафето самият Моцарт. Там естествено не можахме да устоим на невероятните вкусотии, които се разнасяха по съседните маси. И когато на връщане минахме покрай известният хотел " Сахер", само видяхме луксозният им магазин и специалните кутии, в които се продава тази известна торта. 
Е, скъпи приятели и почитатели, нали споменах, че има време за всичко и на всяко нещо му идва времето. Ето, сега ще почерпя и вас с едно огромно парче, за мое здраве. Ще изпием и по едно кафе за добро утро!



А за тези, които също като мен ще я направят за пръв път в домашна обстановка, ето и рецептата:
Необходими продукти за блатовете:
6 яйца L от свободни кокошки
130 г шоколад с 52%  какао
120 г масло
240 г захар
1 ч.л. ванилов ектракт
160 г брашно
За глазурата:
150 г шоколад
125 г течна сладкарска сметана
 30 г краве масло
Между блатовете - 300 г кайсиево желе ( замених го с желе от дюли )

Начин на приготвяне:
Шоколадът се разтопява на водна баня и  се оставя на страна да изстине. Отделят се белтъци от жълтъци. Белтъците се разбиват с щипка сол и част от захарта до твърди върхове. Разбива се маслото с останалата част от захарта. Прибавят се жълтъците един по един, като след всеки се разбива до усвояването му. Прибавя се ванилията, пресятото брашно и шоколадът. И към тази смес постепенно се прибавят белтъците, като се бърка с шпатула отдолу на горе бавно и внимателно, като се внимава да не спадне сместа, а да остане пухкава. Тортена форма с диаметър 26 см се намазва отстрани с масло и се напудря с брашно, а отдолу се отрязва кръг от пекарска хартия. Сместа се изсипва в нея и се пече. Тук не давам съвети. Аз пекох на 120 градуса 30 минути. Проверява се с клечка. Блатът се изважда от фурната и изстива върху решетка. Разрязва се на две части.
Сглобяване на тортата:
Между блатовете и отгоре цялата торта се покрива с желето или конфитюра. След стягане в хладилника за окло час - два, се прави шоколадовата глазурата и се залива цялата торта. Слага се в хладилник поне за денонощие. Това е !
Гениалните и известни неща винаги са били прости! И накрая след толкова много писане, което напоследък ми се случва рядко, да не забравя да си пожелая здраве! Помъдрях с още една година...


Ще видим довечера какви ги забърках...И запомнете, рожденият ден не е същият без торта!
И да допълня едно парче на фона на тази чудесна икебана, която получих от една скъпа моя приятелка. Не мога да не запечатам тези подранили януарски кокичета, набрани специално за мен и подредени така грижливо в цветна икебана! Катюшке, сърдечно ти благодаря!!!
Когато съм се раждала едно време, преди годинки, майка ми е отишла пеша до поликлиниката. Имало е над един метър сняг...





понеделник, 20 януари 2014 г.

Зима ли е?


Зима ли е или пролет? Кокичетата цъфнаха, температурите са почти пролетни. Коледа беше безснежна. Скиорите бленуват за истински сняг. Парното го надуват като за зла зима. Нещо се обърка тази природа. Трудно се адаптираме с това време... Зимата си е в в ход, навиците в студените зимни вечери са като втора природа. Да си направим по едно греяно вино вечер и да си представяме, че навън има два метра сняг. Помните ли зимата на 2012?  Незапомнен сняг! 



Запазих тази снимка с датата, за да няма спор кога беше големия сняг. Е, поне намерих повод да сменя пейзажа в блога. А сега с тези цъфнали кокичета, пак няма да съм в крак...Някой да не си помисли, че идеите свършиха? Напротив, главата ми ври. Споменах вече, че се надпреварвам с часовника. Няма да ми стигне времето да направя това, което ми е в главата... Луда работа!!!