сряда, 29 октомври 2014 г.

Да дариш малки мигове на щастие



Получих тези снимки днес и толкова се трогнах, че изпаднах в дълбоки размисли. Затрупани сме напоследък от всевъзможни молби за помощ на болни деца, на възрастни, на бедни, на пострадали, че най - подходящи са думите на Йовков от разказа" По жицата":
" Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!''...
Често получавам запитвания да изпращам цветни корони за рождени дни, за безплатна реклама в блогове, за безплатни снимки, за реклами по знайни и незнайни сайтове... Обикновено не обръщам внимание на невероятните хвалби за моята ''невероятна работа'' и бла-бла ... 
Когато човек е обречен на някаква кауза, трябва да има и подход. Не е необходимо да затрупваш човека с поток от думи. Прекалено сме натоварени информационно. Но тук се трогнах от няколкото прости изречения на една американска фотографка, която работи за една благородна кауза. Снима семейства, деца, възрастни, които не могат да си позволят професионален фотограф и им подарява цялата фотосесия напълно безплатно. Те използват всички налични атрибути, така наречените photo props, за да бъдат красиви на снимките, които пазят като скъп спомен.
Когато ми написа само няколко реда, реших на мига да се включа в тази кауза.
Днес получих снимките и се трогнах до сълзи, защото съм успяла да подаря няколко мига на щастие на това американско момиче.




Тя е Алиша. Снимките са направени до болничното й легло в болница в Станфорд. Болна е от муковисцидоза, дори не знам каква е тази болест. Повечето от времето в живота си до тук прекарва между болничното легло и дома. Харесва тази корона от розови рози и ще използва снимките да вдъхне надежда на болни, ще участва в здравни беседи за превенция и информация на други болни като нея.










Думите са излишни! Няма по-голяма удовлетвореност от това, ако можеш да подариш на някой, макар и напълно непознат, частица, миг на щастие и радост! 

Пожелавам на Алиша да оздравее час по- скоро и в тези прекрасни сини очи да заблестят искрици на радост и щастие...